Успелите споделят

„Лечение без граници“ е най-голямата доброволческа организация в България. Започват като част от ежегодната конференция „Идеите – това сме ние“ и търсят начин да помагат на българи, нуждаещи се от лечение в чужбина. Те оказват директна подкрепа на място – езиков превод в болницата, съвети за клиниката или града, в който ще се проведе лечението. „Лечение без граници“ е отличено в категория „Отговорност“ от MOVE.BG през 2014 година. От самото си създаване организацията е изградила международна мрежа от 200 доброволци в 17 държави по целия свят. За добрия пример и какво е да помагаш си говорим с Жулияна Боянова.

Как функционира „Лечение без граници“?

Комуникацията между пациенти и доброволци често се осъществява чрез нашия координаторски екип. Знаем, че лечението в чужбина е съпроводено с много стрес и безпокойство както за пациентите, така и за техните близки и затова ние се стремим да олекотим процеса за тях чрез директна помощ на място.

Най-често пациентите се свързват с нас чрез фейсбук или нашия уебсайт, а ние ги пренасочвме към доброволец, който е в съответната страна. Често се случва да нямаме такъв на желаното място. Тогава използваме наши лични контакти, за да намерим човек, който би могъл да се отзове. Стремим се максимално да улесним работата на доброволците и за тази цел изработихме наръчник, чрез който да им дадем насоки за тяхната чисто психологическа роля в такъв труден момент.

Има три основни кампании, с които се занимавате. Бихте ли ни разказали накратко да тях?

Още от самото развитие на идеята за проекта „Лечение без граници“ винаги сме се стремили да се борим за правото на българските граждани да се лекуват извън страната ни. От 2013 насам сме провели множество информационни кампании за премахване на лимита за лечение на хора извън България, както и за нередностите във Фонда за лечение на деца в чужбина. Освен това нашият екип се стреми да отваря дискусии за психичното здраве и да се бори със стигмата, под която са психично болните.

На уебсайта ни всеки може да намери полезна информация (горещи линии, линкове към материали и документални филми) за това как да се грижат по-добре за своето психично здраве и това на околните. Към момента работим по партньорски взаимоотношения и семинари с водещи български и чуждестранни организации и сдружения, с които се надяваме да достигнем до повече хора.

През какви трудности преминахте от 2013 година до днес, за да стигнете дотук?

С годините трудностите се превърнаха в предизвикателства, на които смело отговорихме. Чисто организационно проектът преживя множество трансформации. За изминалите години изградихме стабилна мрежа с ясна йерархия и разрастващ се екип, който обединява специалисти от различни сфери на живота.

Вие сте част от многото добри примери в България. Не е ли огромен ангажимент подобна титла?

Подобно признание е силна мотивация да продължаваме да работим усърдно и да се разрастваме. Очакванията несъмнено са високи, но с екип, който е пълен с идеи, този ангажимент ни вдъхновява да бъдем гласа на всички нуждаещи се от лечение.

Опитвали ли сте горчивия вкус на провала, какво ви мотивира?

Като всеки прохождащ проект сме преживели периоди на затишие, които сме използвали за брейнсторминг и развиване на нови идеи. Основната ни мотивация след три години работа остават българите, които имат нужда от лечение в чужбина и тяхното успешно възстановяване.

Как се прескачат граници?

Със силно вдъхновение, обединение в една обща кауза, постоянство и добри приятели.

Коя е най-коварната болест и кое е най-доброто лекарство?

В днешното ни общество най-коварната болест е апатията към проблемите на другите. Нашето най-добро лекарство е обединението на усилията помежду ни и заедно с партньорски организации да помогнем на българи в нужда.

Някакви съвети към нашите читатели?

Грижете се за своето психично здраве и бъдете отворени към дискусии по темата. Търсете съмишленици, за да развивате своите идеи и бъдете смели.