Легенда за кукерите
„Дан-дан, дан-дан-дан. Дан-дан, дан-дан-дан”.
Площадът е многолюден. Еуфорията завладява всички, а животът в този момент е шумен, цветен и безгрижен. Очите жадно поглъщат цветното множеството.
Из улиците се разнася екота на чановете, а хилядите хора с чудновати маски и костюми предават своите емоции и настроение на хората.
Сърцата ни уеднаквяват своя ритъм и започват да бият в ритъма на тежките звънци и хлопки. Душата трепти и кара хората да танцуват и отговарят на закачките на кукерите. Светът е ведрина.
Със своя меден глас тежките хлопки и звънци хармонично пеят своето:
„Дан-дан, дан-дан-дан. Дан-дан, дан-дан-дан”.
И така, съвсем неусетно, човек се потапя в цикличното време на календарните фолклорни обреди.
Какво повелява легендата за кукеровден?
Кукеровден е древен обичай, признат за най-старото проявление на тракийския бог Дионис от редица български фолклористи и изследователи на тракийската древност. При смяната на старата с новата година, основният обред се изпълнява от мим, какъвто е кукерът. Актьорът играе заедно с придружаващи го персонажи (бабата, цар/кръстник, царица, мома/ерген, циганин/циганка, бръснар, доктор, ваксаджия, поп, носачи/чираци/магаретата, горският, съдия, стражари, касиер/бирник, мечка и мечкар и др.).В тракийската обредна действителност богът Дионис - Загрей умира и възкръсва в зимните утрини, когато съзвездието Лира (Вега) е било най-ярко, т. е. между 5-ти и 15-ти февруари. Загрей е субектът на големите новогодишни Дионисови игри, които християнизацията на населението и възприемането на източноправославния календар свързват със Сирни Заговезни, а чрез чрез тях с Великден. Обредът е символна смяна на старата с новата година. С него се изиграва тракийската орфическа реорганизация на света.
За обреда е писано много, съществуват множество изследвания, но вероятно поради това, че е сложен, многопластов и изпълнен с много символика, както и поради факта, че има своите особености и различия във всеки регион, все остава някак неясен и неразбран. Вероятно именно това е и причината интересът към него никога да не стихва.
В днешно време често е представян като акт, който да донесе плодородие и здраве, като земеделски празник или като действие за прогонване на злото.
Истината обаче е, че обредът е изключително многозначен и за да бъде разбран произходът и целта му, се налага да се върнем много назад във времето към мита и мотивът за умиращия и раждащ се бог.
Обредът и митът са две неотделими форми на смислово тълкуване на действителността. Там, където има обред, непременно е съществувал и мит. Чрез ритуала времето се възражда периодично.
Тъй като в тракийската обредност няма митология, която да ни поучава и дори митът Загрей се състои от един единствен епизод, този на разкъсването му, цялата информация, с която разполагаме е преплетена в културното си многообразие и различните изворови данни.
Приемайки отчасти вярата, отчасти обреда на Дионис – Загрей гърците включват божеството в олимпийската митология.
Зевс приел облика на змия/змей и се съединил с Персефона.
Дионис – Загрей е синът на Зевс и Персефона, което съгласно гръцкото означаване означава син на небето и земята. Като пряк наследник на Зевс, баща му именно на него предоставил цялата световна мощ. Мойрите обаче, решили друго и възбудили ревността на Хера.
За да го предпази от нея, той поверил сина си на Аполон и на божествата-курети, които го отгледали в горите на Парнас.
Хитрата Хера обаче, открила Загрей и поръчала на титаните да го убият. Верни на яростта на Хера, титаните си намазали лицата с гипс (участниците в свитата на Кукера без маска намазват лицата си с пепел, а лицето на Кукера е покрито с черна боя) и го издебнали, докато той си играел залисан със седем играчки – конус (борова шишарка, фалос), ромб, астрагал (кокалче, кост за игра, зар), пумпал, ябълки, вълна (руно) и се оглеждал в огледало. При преследването той няколко пъти се превъплъщавал и накрая, когато бил в превъплъщението си на бик, титаните го разкъсали.
Разкъсан бил на седем части (главата, четирите крайника, фалосът и торсът) от титаните, след което те започнали да ядат месото му полусурово, полуопечено.
Титаните, които разкъсали Дионис Загрей, отначало го сварили, а после като го надянали на шиш и го пекли над огън. След това се появил Зевс, който отнел печеното и поразил титаните с мълния.
Атина Палада спасила туптящото сърце на Загрей, а Аполон събрал останалите седем части и ги заровил при триножника в Делфи. Зевс наредил на Деметра да съедини частите и богът оживял.
Ясно е, че всеки от седемте предмета, с които се е залисал младият бог има своето значение и своята символика, но няма как накратко да се спра и на това. Във всеки случай те са запазени в инвентара на „Попа” от свитата на „Белия кукер”. Куклата на „Попа” е хермафродит и се състои от седемте Загрееви части, т.е. частите, на които е разкъсан. Тази кукла е образът на мъжкото и женското начало, но в съчетанието си всъщност е хермафродит.
Тези седем части са материализирани и в одеждите и атрибутите на белия кукер.
Белият кукер или Кукерът без маска, е най-старият вариант на тракийските Дионисии, останал в обичайно-обредната система на българите и представен от населението на рупската етнографска област в Странджа.
Той се облича в седем овчи кожи, които слага върху четирите крайника, отпред и отзад на торса и върху главата си. Отпред кукерът си привързва дървен фалос, боядисан с червена боя и носи в ръка тирса си (борова шишарка, конус, ромб). След обредното действие участниците закопават или хвърлят кожите и фалоса към четирите краища на света.
Основните епизоди от ритуала се изиграват на площада и включват оплождането на Бабата (Великата богиня-майка), раждането на Загрей, смъртта и нов живот вдъхнат от бабата, играта с огледалото, свещеното заораване с преоблечени мъже-бикове и свещена сеитба.
Когато биковете мушкат с рогата си и показват неподчинение, те представят борбата на Загрей с титаните в последното му превъплъщение преди да бъде разкъсан.
Когато Белият кукер сее, за тракийското орфическо учение този акт е равносилен на оплождане на Великата богиня – майка от сина ú. Това символично понятие е непонятно за непросветения, който схваща сеитбата като знак за начало на новия природен цикъл.
Интересни са и закачките и цялото поведение на маскираните, когато обикалят по къщите и най-вече по пътя до там. Те са в непрекъснат конфликт с хората и внасят хаос, не само в света на семейството, но и на целия социум. Разрушаването на хармонията и новото ú създаване изиграно в обреда е залог за плодородие и здраве.
Закачките на кукерите са често неприлични. Репликите са толкова неприлични, че не бих ги описала тук. Някои от наричанията са за здраве и берекет.
През годините се наблюдават промени в костюмите, като естествената кожа се замества с губероподобна материя, взаимстват се различни части от ритуала на един регион и се пренасят в друг, добавят се колела на дървеното рало, за да се движи по-лесно по площадите, но повечето кукерски групи пазят традициите и избягват да правят съществени промени.
Тази година на Международния фестивал за маскарадни игри „Сурва 2016” за първи път чух нова наричанка от кукерите на Село Христо Даново, община Карлово, област Пловдив.
След като изиграха своя ритуал, на сбогуване се пошегуваха с хората с репликите:
„На столичани бълхите-е-е-е, на перничани парите-е-е-е!”
И разбира се, накрая за раздяла отново с много чувство за хумор и ведро настроение пожелаха:
„Хайде и догодина по-млади!”.
И отново се чуха тежките хлопки със своето:
„Дан-дан, дан-дан-дан. Дан-дан, дан-дан-дан”.
