От сърце

ЧАСТ I  Името

Аз живея на улица. Както и ти. Улица, която си има име. А на кого всъщност са кръстени улиците?

Пътувайки от Стара Загора към София по-рано днес, един приятел (както и наш шофьор в случая) попита как се казва улицата ни. Казах името – Димитър Хаджикоцев. И за първи път се запитах: Кой всъщност е той? Освен ако не живееш на улица "Христо Ботев" или "Васил Левски", има голяма вероятност да не знаеш много за притежателя на името ѝ.

След упорито търсене в интернет, не научих достатъчно за Димитър Хаджикоцев – два пъти е бил кмет на София, вторият път за малко, тъй като предшественикът му преждевременно бил освободен от поста си. Бил е търговец и по време на първия си мандат е поръчал нови газени фенери за столичните улици. Като се има предвид, че това се е случило през 1878 година, ми се струва важен успех. Друго не намерих.

Сигурна съм, че има още много постижения и успехи – все пак е заслужил да се превърне в име на улица в София – неговия роден град.

ЧАСТ II Улицата

А какво всъщност представлява самата улица "Димитър Хаджикоцев"? Какво прави една улица по-различна от останалите? И защо веднага след като се преместих да живея на нея, реших, че тази улица е вълшебна? Да започнем с това, че е павирана, малка и спокойна. Не е никак дълга, но е много красива. Вярно, че на места няма тротоар и някои сгради са далеч от отличното състояние, но и това е част от чара ѝ.

Ето още 7 причини да обичам тази улица:

1. Мястото – пътят свършва направо в Южния парк и природата сякаш е превзела цялата местност. Практически аз живея сред доста гъста растителност, в която по голяма вероятност има нови, неизследвани досега животински видове.
2. Ъгълът на улица "Димитър Хаджикоцев" и улица "Милевска планина" – струва ми се, че това е кръстопът между световете. Около него често се срещат котки (които живеят паралелно в два свята). Обозначен е с очарователни табели, които не се срещат често в София. Много магически неща са се случвали на този ъгъл – случайни срещи и разминавания, близки приятелства и каквото става след близките приятелства (не, не е това).
3. Билкарницата – за предишните две точки може да си решил, че не са нищо особено – улица, като всяка друга. Но никой не може да отрече, че не всяка улица си има Билкарница. Което означава, че в района има поне (още) една вещица.
4. Закуските – едни от най-вкусните. Това вече не са мои измишльотини – само пробвай баничките и кашкавалките!
5. Разходките – миналото лято се разхождах с моя близка приятелка по улицата, без конкретна цел. Това беше едно от най-хубавите и стойностни преживявания. Понякога е приятно просто да поговориш с някого, дори да го виждаш често, защото разговорите са различни, когато обстановката е моята улица в топла лятна вечер.
6. Площад Хелзинки – няма по-очарователен и миниатюрен площад от този. Много хубави срещи се получават там.
7. Класико (Зеленото) – това е заведение/барака/павилион за готвено ядене. Толкова е вкусно (и евтино!), че няма как да не го включа като голям плюс за улицата. Повечето хора биха подминали мястото, но когато се храниш там толкова често, колкото аз, бързо се влюбваш в храната – манджи, които готвят майка ти и баба ти, и в отношението на персонала – наистина прекрасни, мили хора.

Сигурно има още доста неща, които мога да изброя, но атмосферата се усеща само на място.

Надявам се този текст да те подтикне да научиш повече за твоята улица или за района, в който живееш, и да погледнеш на мястото с други очи!