Люси Манова възстановява изоставено читалище в с. Зелен дол безвъзмездно
Жена от Благоевград възстановява старо читалище в село Зелен дол. Целта й е да възстанови и фонда на библиотеката и да създаде различни клубове за всякакви възрасти. Освен това тя обучава възрастните жители на основна компютърна грамотност. И всичко това безвъзмездно.
Люси Манова е една от тези, които решават да оставят градския живот и да заживеят на село. Освен всичко, тя трупа всякакви впечатления. Очевидно тя е от онези хора, които, когато им липсва нещо, си го набавят сами без много приказки. „Село без читалище е като библиотека без книги.“ - това твърди Люси, която пое инициативата да възстанови читалищната дейност в благоевградското село Зелен дол, след като взема решението да заживее далеч от града. Тя е там от няколко месеца, но не може да се примири с факта, че читалището не функционира. Затова запретва ръкави и решава да го възстанови.
Единственото, което знае за читалището е, че е построено през 1941 г. от учителя Александър Чавеев. До 9-и септември 1945 г. то е носило името „Съзнание“, а след това е прекръстено на името на Веса Бараковска - участник в комунистическото съпротивлително движение по време на Втората световна война. Документите за дейността на културната институция са изчезнали.
Всички в селото са ентусиазирани от възобновяването на читалището. Оказва се, че читалищно настоятелство няма повече от 10 години. Целта на Манова и местни жители е да се възстанови библиотеката, която се намира в кметството, и да се създаде образователен клуб за всякакви възрасти. Тя иска библиотеката и читалището да се превърнат в любимо място на всички хора от селото, където младите ще опознаят традициите и обичаите, а старите ще обменят опит. Ще има също клубове по шах, табла и тенис на маса за хора от всички възрасти.
Идеята на Люси да се възродят читалището и библиотеката е обединила хората в Зелен дол, като всеки е готов да помогне, с каквото може. На първо време трябва да се ремонтират помещенията. Необходими са нови книги и материали за различните клубове.
Първоначално идеята се заражда, когато младата жена посещава книжния фонд, който има тук в село Зелен дол. Тя споделя, че има много стари издания, които същевременно са и много ценни. Вдъхновена от тях, изплува и самата идея, като за начало да възобнови библиотеката, а след това покрай бабите самодейки, решава, че е по-добра идея да се възобнови самото читалище и читалищната дейност, за да може всичко това, което се случва да е официално. Желанието й е да подпомогне да се задържат българските традиции живи, защото в селото все още ги има. Тя разказва, че селото е известно със своята кукерска група, която поддържа тази традиция жива наред и със сурвакарството.В читалището има ценни книги, които събират прах и паяжини. Организират се няколко човека да ги подредят и да съставят каталог. Базата е в добро състояние. Налага се само лек ремонт. Освен това библиотеката е със страхотни издания, от които повечето с антикварна стойност. Тя се намира в кметството, има нужда от малко ремонт и подредба, но е горе-долу в добро състояние. Самата читалищна дейност се е извършвала в бившето училище, където има зала със сцена. При всички положения ще трябва да го регистрераме отново по новия закон за читалищата.“, споделя тя.
Люси споделя още, че бабите самодейки нямат име на своя състав и точно към това се концетрират нейните усилия - те да станат част от читалищната дейност. И тогава името ще се появи само. Но липсата на име не им пречи и сега да се събират по празници и да пеят всички заедно. Когато традицията е жива, нищо не може да спре тя да се реализира.
„Пеят онези старите, автентичните песни, които ние отдавна сме забравили и отдавна не сме слушали, а и ги няма никъде… „
За нея е толкова важно да се възстанови една културна институция като тази, защото средището на народния фолклор, култура и традиция е в сърцето на народа и в българското село. Тя твърди, че по нейни наблюдения всеки е готов да помогне с материали, пари или труд. Люси Манова има намерение да осигури и няколко компютъра за културната институция. По думите й много възрастни хора имат желание да се образoват в тази сфера. Тя обучава пенсионерите всеки ден на компютърна грамотност, като някои от тях вече имат и таблети. Въпреки че няма читалищна дейност, бабите от селото се събират, пеят, танцуват и се веселят. Тя е категорична, че ако идеята се осъществи децата от селото ще имат възможност да научат много неща от бабите самодейки. Тя вярва, че с помощта на местните хора и на други родолюбци ще възстанови читалището в село Зелен дол.
ВИЖТЕ ОЩЕ: ЧИТАЛИЩЕ НА ЧЕТИРИ КОЛЕЛА ОБИКАЛЯ БЪЛГАРИЯ
