Приключения

Лозенската планина – по-малката сестра на Витоша. Малка, красива и обзорна. Различна гледна точка към София и профила на Витоша, широк поглед към Рила и язовир Искър, панорама към Стара планина и Плана. Събирателното място – връх Половрак (1182 м). Познат още като Полуврак, Полувраг, Половраг. Име с тракийски произход, което означава Орлов поглед.

Един от най-приятните и красиви маршрути, подходящ за съботно-неделно включване към зарядното на природата само на крачки от суетата на столицата. Всеки сезон крие своята красота и предизвикателство. Заради панорамата, липсата на облаци разкрива простор и свобода, а появата им рамкира като в картина величието на красотата от земята до небето.

Има маршрут от село "Долни Пасарел" , но може да се тръгне и от село Лозен (Долни Лозен), до което се стига и с автобус номер 5 с доста редовно разписание от метростанция "Интер Експо Център".

Научихме от местните, че всъщност Лозен е най-голямото село в родината ни. Застроено над столицата с масивни къщи с дворове, селото е хубаво и добре уредено. От последната спирка в селото хващаме по улица "Половрак", която прелива в последствие в пътека, пътеката в гора, гората във връх.

Някъде по средата като пресечна точка, в недрата на Лозенската планина се намира манастир "Свети Спас" . Дворът му е върху естествена тераса, от която се открива подготвителен изглед към желаната гледка, с по-отчетливи детайли, които височината нагоре изтрива.

Преданията гласят, че обителта е била средище на националноосвободителното движение, като в нея се подвизал и самия Васил Левски. Вероятно манастирът е бил съграден през Второто Българско Царство и е бил част от грандиозния комплекс Софийска Мала Света Гора.

От манастира следвайки маркировката, лек маршрут със спираловидно леко покачване ни отвежда към целта. Деца, колела, напети възрастни хора, листа, шипки, гъбки се въртят всички нагоре. Широколистни горички с малки полянки им рисуват пътя.

В делнични дни маршрутът е по-самотен и носи своето различно очарование. Така до подножието на върха, където се намира гробът на незнайния четник на Бенковски. Легендата гласи, че от Хвърковатата чета на Георги Бенковски оцелял само един войник.

Той се крил в пещера в подножието на върха, а селяни му носели храна и вода. След предателство е заловен и убит, а след Освобождението на лобното му място е издигнат мемориален комплекс. Днес на гроба му четем:

„Вместо кандила блещукат звездите на незнайно падналите български  великани”.

И ето го върхът зобиколен от планинските стожери - Рила, Витоша, Стара планина, сякаш е точно там, за да се качим на него и да ни ги покаже. Всички заедно на едно място, а човешката гледна точка измежду тях.

Тук тя е абсолютно категорична за всеки-красота! И ето, че горе постигаме върховно единодушие по въпросите за красотата, за разлика от градското ни разногласие долу. Може би чистят въздух над прашната столица ни кара да видим нещата по-истински.

Междудругото пелените смог над нея се стелеха чак над телевизионната кула Копитото, тъй че замъгляването е започнало да обхваща сериозно освен Софийското полето и неговага упора-Витоша.

После по същата спиралата тръгваме надолу към града. Взели сме си гледката и я пазим. Наскоро даже ми се наложи да я извадя като нагледна карта, за да покажа на дъщеря ми, която учеше кои планини обикалят Софийското поле. И тя се сети.

Няма нищо по-добро от учебника на живата природа. Пожелавам на всички ни да го разлистваме все по-често. Маршрутите около София са лесни и удобни, само за няколко часа те откъсват от динамиката на столицата, а после носят заряд за дни наред.