Любов от първи ред
Февруари е месец на любовта – на любовта към четенето! Има книги, които те карат да летиш, книги, за които искаш да пишеш. Литература с послевкус, от който не можеш да избягаш и който остава с теб дълго време, често дори завинаги.
Експлозия от аромати, цветове и чувства, истинска вихрушка от емоции. Има автори, които успяват да превземат света и да изтръгнат сърцето ти (хубаво, че после го връщат обратно!). Хора, които чувстваш особено близки, защото са достигали до най-затънтените, прашни и разхвърляни кътчета на душата ти.
Писатели, които могат да убиват и съживяват с едно изречение. И книги, които искаш да миришеш, да прегръщаш, да захвърлиш, да откъснеш всяка страница, да целуваш... и да изядеш с кориците!
В момента, в който пиша това, чета особено романтична книга – „Гордост и предразсъдъци и зомбита”. И раздразнена от невъзможността си да обикна Мистър Дарси (поне в тази му може би леко осакатена версия), за когото съм слушала цял живот, реших да обърна внимание на героите от книги, в които съм (била) влюбена. Любовта към литературен герой е нещо специално – не се влюбваш в неговата външност, влюбваш се в душата му. Моят топ 3 е плод на настоящото ми състояние и може би няма да е вечен, но едно нещо става ясно от него - очевидно харесвам неуварновесени хора...или поне литаратурни герои.
Тайлър – "Боен клуб"
Ако не си чел романа на Чък Паланюк, то поне си гледал филма – в това съм сигурна. Тайлър дори в книгата не е истински, но е герой, който веднага те грабва – изглежда добре, обича да се бие (и да го спукват от бой!) и се бори срещу системата. Доста краен в своите възгледи, неуравновесен и с раздвоение на личността – за мен лично беше лесно да се влюбя... поне на хартия... А може би в реалния живот би бил обикновен психопат? Е, нищо.
Воханес Вотров (Во) – „Град на стълби”
Романът от Робърт Бенет Джаксън е книга, около която се шумя доста. В нея има мъртви богове, политически интриги, забързано действие и симпатични герои. Прочетох я за два дни, което не беше разумно, защото мозъкът ми стана на бъркани яйца от толкова връзки и развръзки. Все пак Воханес е богат, образован идеалист, който иска да направи града си по-добро място за живеене, като в същото време, този град отхвърля неговата същност. И като визия и като характер, героят съчетава чертите на няколко мои близки хора и веднага го обикнах. Без колебание.
Макс(им) – "Духless"
Циничният бестселър на Сергей Минаев разказва за упадъка на младото поколение (в Русия). Макс е преуспял, но животът му е безкрайна поредица от безсмислени преживявания, докато не среща едно момиче. Може и звучи по-изтъркано, отколкото е, а може би си е супер банално. Харесах го, защото на тази възраст е лесно да се изгубиш, да забравиш какво всъщност искаш и за какво мечтаеш в преследване на корпоративна слава и социален статус. А и героят е секси, което е плюс. Винаги.
С това моят (съмнителен) любовен литературен обзор приключва, но ще се радвам да споделиш с мен в кого да се влюбя по-нататък.