Образование и наука

От 26 юли до 4 август в София се провежда инициативата „Време за приключения“. Това е летен проект, който цели да повиши мотивацията на учениците като им предостави възможност за учене чрез преживяване. Посещавайки музеи, галерии, кина и театри и докосвайки се пряко до науката и изкуството, децата придобиват трайни знания и удоволствие от наученото. В следващите редове ще научиш повече за проекта с помощта на една от неговите основателки – Микаела Цветкова.

Кога е по-вероятно ученик в прогимназията да запомни една картина – когато я види на страниците на учебника по изобразително изкуство или когато я разгледа в галерията? А с какво са най-интересни експериментите по химия – с формулите и уравненията в тетрадките или с провеждането им в реални условия?

За три млади преподавателки към фондация „Заедно в час“ отговорът на тези въпроси е ясен – знанията и уменията се усвояват най-добре чрез преживяване и пряк досег на учениците с разглежданите предмети и явления.

Вярата в този алтернативен метод на преподаване обединява Микаела Цветкова, Василена Войникова и Валентина Добрева. И трите са участнички в програмата „Нов път в преподаването“ на фондация „Заедно в час“. Тя се занимава с обучението на мотивирани учители, които да преподават в училища в по-малко атрактивни региони на страната. По тази програма Микаела, Василена и Валентина стават учителки съответно в Нови Искър, Първомай и Варна.

"Запознахме се миналата година в Лятната академия, където ни обучаваха от фондацията", разказва Микаела Цветкова пред Uspelite.bg. "И въпреки че досега сме се срещали на живо само веднъж, решихме да работим заедно и се зачудихме какво можем да направим, за да отговорим на нуждите на учениците точно в този момент, в резултат от всичко, което се случи покрай пандемията. Така решихме да създадем нашия проект „Време за приключения"."

Какво точно представлява инициативата? В нея се включват 14 деца от 172 ОбУ „Христо Ботев“ в гр. Нови Искър – училището, в което преподава Микаела. За тях организаторките създават специална програма за посещение на различни културни и научни институции – музеи, галерии, кина, както и за срещи с гости от тези сфери, които да им разкажат интересни истории от работата си. Целта на проекта е да се повиши мотивацията за учене сред децата, която през последната година отбеляза сериозен спад вследствие от коронавирусната криза и дистанционното обучение. Това явление намери отражение и в доклада на УНИЦЕФ за въздействията от COVID пандемията върху предучилищното и училищното образование.

В опита си да разрешат този проблем трите учителки създават „Време за приключения“ – летен проект, който да ангажира децата в един по-различен образователен процес на учене чрез преживяване. В продължение на месеци Микаела, Василена и Валентина подготвят програмата и провеждат дарителска кампания в подкрепа на инициативата. „Време за приключения“ се финансира изцяло от даренията на хора, които вярват в идеята на младите преподавателки. Именно дарителите правят възможна реализацията на проекта и позволяват на участващите ученици да се впуснат в ценни и обогатяващи летни преживявания, за които иначе не биха отделили времето и ресурсите.

Така в края на юли и началото на август Микаела, Василена, Валентина и групата ученици от Нови Искър посещават редица събития и институции. Те разглеждат гигантските кристали в музея Земята и хората, изваждат си читателски карти за „Читалнята“ и се включват в две работилници в Техно Маджик Ленд – едната е посветена на медийната грамотност, а другата е с природонаучен характер. През следващите дни децата поемат на приключенска разходка в света на изкуството като посещават филиала на Националната галерия Квадрат 500. След това се отбиват и в Дома на киното, за да опознаят отблизо как се случва магията зад големия екран и да се посмеят с анимацията „Лятното приключение на Лука“.

Графикът на малките приключенци наистина е пълен, но всяко от посещенията е премислено и планирано така, че да следва четири основни етапа – проучване, преживяване, пресъздаване и рефлексия. Преди да посетят Квадрат 500 например, учениците проучват какво представлява мястото, кога е създадено и какво ще открият вътре. След това отиват, разглеждат картините и се докосват пряко до изкуството. Когато напуснат галерията, в етапа на пресъздаването децата запазват вдъхновението, с което са се заредили, като претворяват преживяването си в картина или друго творческо произведение.

След това рефлектираме върху цялото нещо - от предварителната подготовка, до преживяването и пресъздаването, така че учениците да могат осъзнато да си тръгнат с нещо от музея или работилницата, която сме посетили, и да си поставят някаква цел - да приложат или разкажат това, което са научили, когато започне учебната година. Идеята е да наблегнем на ученето чрез преживяване.

Не просто да гледаме разни неща, а да задълбочим, да се запитаме - какво ни дават те, как са били създадени, можем ли ние да направим нещо подобно? Четенето на учебници много често доскучава, разсейваме се, докато го правим. Но когато се докоснем до нещото, което трябва да научим, тогава истински запомняме и изграждаме трайни знания.

Микаела, Василена и Валентина са дълбоко убедени в ползите, които методът на учене чрез преживяване носи на децата. В хода на разговорите помежду си трите преподавателки рефлектират върху начина, по който самите те са учили, когато са били на възрастта на учениците си. Откакто работи като учителка, Микаела все по-често си задава въпроса: „Къде съм научила нещата, които знам и които имат значение за мен – в класната стая или някъде извън нея?“ А отговорите все по-често съвпадат с втората опция.

Вярвам, че всеки един от нас, ако задълбочи малко, ще види, че всъщност нещата, които знае и умее, са в резултат на практика, в резултат на реален досег до материята, която трябва да бъде усвоена. Това наблюдавам и в моето преподаване – когато учениците се поставят в ситуация, в която трябва да използват наученото, тогава те го запомнят много по-лесно.

Поради тази причина екипът на „Време за приключения“ решава да се съсредоточи върху алтернативния образователен метод на учене чрез преживяване. Това е метод, който Микаела се стреми да интегрира и в традиционния учебен процес. Летният проект обаче дава възможност усилията ѝ да се насочат конкретно към такива преживявания, които през последната година са били невъзможни за учениците – както в онлайн среда, така и по време на присъственото обучение заради наложените поради пандемията ограничителни мерки.

Нашата цел е както да повишим мотивацията, така и да работим върху социалните умения, които също пострадаха през последната година. Затова и учениците ни са от доста широк възрастов диапазон (от 4. до 10. клас), за да може чрез комуникацията помежду им и чрез разпределянето на отговорност и лидерски роли да се повиши мотивацията им за учене, да открият нещо интересно, да видят къде нещата, за които само сме чели, наистина присъстват в живия живот. И най-вече да работят върху комуникативните си умения и развиването на толерантност и отговорност към другите.

С инициативата си трите преподавателки се надяват да започнат нова традиция в българското образование, която да го направи по-иновативно и интересно за учениците. „Време за приключения“ освен това приближава работата на Микаела към мечтаната ѝ визия за образователната система у нас. За младата учителка тя не трябва да се стреми да вкарва всички деца в един калъп и да уеднаквява стандартите за училищата, учителите и учениците. Напротив, образованието следва да бъде концентрирано върху развитието на индивидуалните умения на всеки участник в него – и най-вече на самите деца.

Мечтая си за образователна система, която не разделя, а събира всички хора, които са отговорни за развитието на учениците. И най-вече - мечтая за образователна система, в която не се преподава по тефтерите, по които са преподавали учителите на нашите родители, а е адаптивна, гъвкава, постоянно променяща се и отговаряща на нуждите на 21. век.

Към мечтаната образователна система обаче се върви с малки стъпки и първата от тях е интегрирането на алтернативни методи като ученето чрез преживяване посредством проекти като „Време за приключения“. А ако той успее да постигне очакваните резултати, защо да не прерасне в една по-дългосрочна инициатива, която да обхване деца от цялата страна?

Дотогава обаче е най-важно учениците, които се включват в първото издание на „Време за приключения“, наистина да извлекат максималното от преживяванията, които инициативата им предлага, и да погледнат на образованието си от една нова, по-цветна и вълнуваща страна - като възможност за приказно впускане в необятния свят на науката и изкуството.

Иска ми се учениците да запомнят вълнението от преживяното и това, което им се случва, да им помогне да приемат самото учене като вълнение, като приключение, като начин да се почувстват по-компетентни и можещи. Иска ми се да придобият самочувствие, за да продължат да бъдат отворени към новия опит и към ученето, да не се страхуват да правят грешки, защото те са най-добрите учители.

Надявам се да се вълнуват, да приключенстват и да изградят за себе си науката и изкуството не като нещо сухо, което трябва да научим просто за да завършим училище, а като ценно познание, което ни помага да се чувстваме по-добре и да бъдем по-адекватни в света около себе си.