От сърце

Обичах Успелите през цялата 2018-а година. Обичах Успелите и преди тази година. Ще ги обичам и през 2019-а. Може би не до края на света. Но със сигурност до много далеч - чак до небесата.

И не. Не съм си сложила розови очила и не мисля колко е прекрасно да живееш в България. Понякога е прекрасно, друг път не е. Не е, особено, ако трябва да се сблъскаш с всички нередности, които се случват в страната ни. Виждам ги, а понякога ги изпитвам и върху себе си. И знам - гадно е! Много е гадно!

И може би, познавайки тематиката на сайта, сега очаквате да ви обясня как обаче всеки може да успее, ако има желание. Но аз и в това не вярвам! А и не всеки е длъжен да бъде успешен в някоя област.

Може да си успешен с благородна кауза, но това няма да ти даде възможност да живееш добре, ако ти се наложи да взимаш пенсия или да се бориш за правата си, нали?

В крайна сметка без значение какво работиш - си човек. И трудът на всеки един от нас е важен. И всеки човек има право да живее без да се притеснява как ще изкара до следващия месец. Как ще гледа детето си. Без да избира - да отиде на театър със семейството си или да плати сметките си.

Но обичам Успелите! Защото напук на целия сбъркан свят, в който живеем, те ни показват добрата страна на нещата.

Като огледало! В което, ако пожелаеш да погледнеш, то се разкрива един по-различен свят. Не обективен, но съществуващ. Красив! Вдъхновяващ!

И вярвам в Успелите! Защото напук на грозната действителност, с която се сблъскваме всеки ден, има и една друга. Пълна с достойни хора, които се опитват да направят страната ни едно по-добро място. С действия, не с думи.

Има деца, които организират различни мероприятия и събират средства, за да помагат на каузи, които са ги трогнали. Даряват косата си, чистят чешмите в близкия парк, печелят награди и славят името на страната ни. 

Има стотици хора, които чистят боклука, който всички ние сме натрупали. Не по задължение, а защото искат да живеят в чиста България.

Има хора, които спасяват просяци от сигурна смърт, дори да трябва да преминат от девет планини в десета. Има хора, които създават бизнес, едновременно с това помагайки на хора в неравностойно положение да имат работа.

Има хора, които успяват - напук на системата и трудностите. И ако трябва да разкажа за всички тях - едва ли би било възможно да стане в един материал. Но тези хора не търсят почести и слава, а възможност да създадат по-добър живот в страната ни.

Рядко те ни търсят. Най-често ние ги намираме! Защото обществото ни заслужава да познава достойните си сънародници.

Нима е редно да познаваш крадеца на страната си, но да не знаеш, че едни деца днес са събрали пари и са дали нов живот на болно дете? Нима е нормално да знаеш, че някой е потрошил спирките на автобуса, но да не познаваш човека засадил гора в нашата България?

Тук е ролята на моите любими Успели. Да покажат добрите хора и вести. Да заразяват с добрина. Да бъдат светли и чисти! Да разкажат доброто, което без тяхната намеса би останало обикновен пост във фейсбук или разговор между група приятели.

Обичам Успелите, защото тук се събират десетки положителни примери всеки ден. И всеки ден се срещаш с хора, които не просто искат да живеят по-добре. Те се борят за желанията си, за мечтите си, за по-светлите дни на страната ни.

Защото е трудно да повярваш в една смела идея и да работиш за нея. Още по-трудно е да убедиш околните, че си заслужава. Но, ако си достатъчно смел и вярващ в чистотата на плановете си - трудно би било да се провалиш.

И това не е извадка от мислите в главата ми. Това е статистиката на сайта.

Обичам Успелите, защото в новините и интервютата, които създаваме, царят добротата, толерантността, добрият пример. А всичко това е заразно красиво!

Обичам Успелите, защото ме учат да бъда една идея по-добър човек. И две идеи по-смела. Как иначе Успелите бихме функционирали, ако нямахме енергията на десетки хора, които са повярвали в смисъла и силата на една чиста кауза? И доверието на няколко човека, че могат да споделят работата си по проекта с едни (някога) непознати?

Ще обичам успелите и през 2019-а. И вярвам, че тя ще бъде зашеметяваща! Но знам, че няма как само да пиша за добри дела. И си обещавам по-често да ги правя...