Култура

Смело мога да кажа, че съм влюбен във Велико Търново. Обожавам този град - неговите паметници, история, тесните улички, колоритните барове и малките му магазинчета. Нещото, което най-много харесвам в този град обаче са хората. Ако можем да кажем, че лицето на един град е неговата архитектура, то аз мога да заява, че неговата душа са именно хората в него. И във Велико Търново именно те са онова вълшебно парченце от пъзела, който съставя съвкупния чар на старопрестолния град. Фотографите зад инициативата People of Veliko Tarnovo са събрали в тяхната страница стотици прекрасни кадри именно на това „парченце“ и в този материал аз ще ви представя любимите си отях, придружени с авторското описание към всеки един. Насладете им се. 

"Your time is limited, so don't waste it living someone else's life. Don't be trapped by dogma - which is living with the results of other people's thinking. Don't let the noise of others' opinions drown out your own inner voice. And most important, have the courage to follow your heart and intuition." - Steve Jobs

„Какво искаш да кажеш на младите хора с увреден слух?“
„За децата и младежите с моя „проблем“ е важно да вярват в себе си, да не се отчайват от неуспехите, а това да ги мотивира още повече. Това, че сме различни не ни прави по-малко добри в това, което правим.
Аз съм много упорита и успях да превърна моето хоби в сбъдната мечта – вече съм студентка 3 курс със специалнист „Графика” във Великотърновския университет. 
И накрая ще завърша с моето мото:
„Различна съм и какво от това? Проблем ли има – кажи го сега! Няма да спирам, ще действам докрай, животът е рай! Не ми помагай, аз мога сама, мисли му ти – аз нямам цена!“ — в компанията на Капка Пъчева.

„Какво правите днес в парка?“

„Ще рисуваме.Природата ни зарежда,самата среда има енергия.Есента е благодатна откъм цветове. И компанията е важна част.“

:))

Запознах се с това момиченце, което е на 5 и половина, докато снимах моторчето на пейката. Беше й доста интересно защо го снимам и какво друго заснемам с фотоапарата, но не разбра защо правя снимки на хората из парка. Когато я попитах дали иска да я снимам тя се усмихна до уши, каза ми да седна на пейката и да не мърдам от нея, закара колелото си при майка си и се върна тичайки ^_^ 

 „От къде идва прякора ти?'“

„Oт морето.“

„Какво те вдъхновява да пишеш текстове? Като песента, която излезе последно „Двама“.

„Еми какво, то винаги те човърка от вътре, например някой път, ако нещо не си на кеф, сядаш да пишеш и става по-лесно, а ако всичко ти е наред, някак си по-трудно става. Песента „двама“ се отнася за приятелството и разбирателството. Повече може да разбереш като гледаш клипа! ''

„Бихте ли споделили нещо с нас?“
„Повече любов към кучетата!“ — в компанията на Юлия Юличкааа

„През 1960 година направих първите си снимки... После фотографията ми стана хоби, професия, а сега цифровата фотография отново ми е хоби!“ — в компанията на Пенчо Илиев.

Очаквайте скоро любимите ни кадри и от други градове.