Любка и Робърт от "Направи си бира": Елате с нас на вълнуващо пътешествие на откритията!
Днес в нашата рубрика "Защото избрах България" ще ви срещнем с двама ентусиасти, развиващи успешно своя бизнес у нас. Представяме ви Любка и Робърт Хенри - създателите на Направи си бира. Един проект, който ще ви научи на изкуството да си правите бира вкъщи и ще ви предостави всичко необходимо за лесното ѝ приготвяне.
Робърт определя себе си като бирен маниак и кафеман. Любка пък е графичен дизайнер, моден блогър, консултант по онлайн маркетинг, асистент пивовар, мечтателка, и най-вече - българка. Еднакво обича както да се изгубва в голям милионен град, така и да се скрива някъде на спокойствие сред природата. Държи на здравословния начин на живот, добре приготвеното кафе и крафт бирата.
Идват в България преди 2 години като част от тяхното Европейско пътешествие с кола и решават да останат тук, където създават свой магазин, за да правят и продават занаятчийска бира.
Разкажи ни за страната си - къде учи и израстна, с какво се занимаваше докато беше там?
Робърт: Роден съм в Бирмингам, Англия. Преместих се в Лондон в края на 90-те, за да завърша образованието си и да продължа кариерата си в хранително-вкусовия бранш. Управлявах оперативния мениджмънт на някои утвърдени компании, като BBC.
В началото на 2000 година ръководех глобалния мениджмънт на Ritazza Coffee. Отговарях за работата на компанията в повече от 23 държави. Голяма част от времето си прекарвах пътувайки, за да проверявам дали брандът работи успешно.
След три години на тази позиция, започнах своя собствена консултантска компания за кафе - AnotherCup. Междувременно водех обученията на големи компании като Rancilio Espresso, Brasilia Espresso, La Spaziale Espresso. В крайна сметка с познанията си за машини за еспресо и кетъринг оборудване, започнах да създавам магазини за кафе. Правех дизайни само за определени клиенти из цяла Европа.
Любка, каква беше причината да заминеш за чужбина и колко време прекара там?
Любка:
Много години бях с идеята, че никога няма да живея в чужбина. Смятах, че родината и приятелите ще ми липсват прекалено много, за да мога да ги изоставя зад гърба си.
Израснала съм в Стара Загора, а магистратурата си получих във Варна. Още като студентка работех като фриленсър по различни международни проекти като графичен и уеб дизайнер. Въпреки, че имах и постоянна работа във Варна, в един момент почуствах, че съм достигнала тавана на развитието си. След кратка екскурзия в Лондон през 2010 се прибрах с усещането, че това беше градът, в който исках да живея – поне за известно време. Бях убедена, че трябва да опитам.
Влюбих се в разнообразните лица на града, в хипстър кварталите, в контраста между индустриализация и изискана Викторианска архитектура, в огромната арт сцена.
Няколко месеца по-късно вече бях на летището в София с куфар по-голям от мен. Мислех си, че ще продължа да се занимавам в сферата на графичния дизайн. Изненадата за мен беше, когато се сблъсках с толкова много предразсъдъци относно българите, слагани за по-лесно под общия знаменател „източно европейци”. Законът тогава беше такъв, че ние нямахме право да бъдем наети на постоянна работа и можехме да се трудим на самостоятелна практика.
За мен това не беше нищо ново, така че продължих да бъда фриленсър. Освен с графичен дизайн, започнах да се занимавам с онлайн маркетинг и социални медии. Постоянно ходех по интервюта за различни проекти, често работех от вкъщи, понякога пътувах до различни точки на Лондон и покрайнините. Запознах се с много хора с креативни професии и такива творящи изкуство.
Някак на шега, през 2013 реших да създам Блога на една българка, в който да пиша за мода и лайфстайл.
Нямах никакво намерение да крия произхода си, а напротив – исках да пречупя стереотипите и да покажа лицето на една българка в големия град.
Постепенно блогът ми се разви в платформа, в която да споделям личните си проекти, да правя интервюта с дизайнери, да организирам фотосесии. Започнах да получавам покани за събития от модната сцена, където прес картата ми беше гарантирана.
Защо избра да се върнеш в България?
Любка: През онези 6 години, докато живеех в Лондон, никога не прекъснах връзката си с родината. Връщах се по няколко пъти в годината и обикновено прекарвах голяма част от лятото тук. Алтернативата да стоя под дъжда в Лондон, вместо на плажа във Варна, просто не ме привличаше особено. А в повечето случаи мога да си върша работата от всякъде, стига да имам интернет връзка.
Често си мислех, че България се нуждае от нас – младите хора, които да развиват идеите си тук и да донасят опита, добит в различни сфери и от различни кътчета на света.
Ако всички сме заети да се спасяваме по единично зад граница, то какво ще стане с нашата прекрасна страна – с красивата ни природа, уютни селца, големите градове с вековна история,и най-вече – кой ще остане тук? Кой ще възпитава децата ни и кой ще слуша историите на баби и дядовци?
Постепенно идеята да се преместим тук заедно с моя съпруг англичанин се превърна в план. Кулминацията беше, когато организирахме сватбата си в моя роден град, спазвайки българските традиции. Имахме гости от 4 континента – повечето от които за пръв път идваха в България. Всичко беше като в приказките – празнувахме цяла седмица.
Вместо да заминем на меден месец сами, ние организирахме малък тур, показвайки на чужденците различни кътчета от моята родина и богатата ни история.
Няколко месеца по-късно направихме Европейско пътешествие с кола и посетихме 8 държави за 7 дни. В края на пътешествието пристигнахме в България и тук си останахме!
Сега и двамата продължаваме да пътуваме до Лондон по работа, но живеем в Стара Загора. А скоро очакваме и семейството ни да се увеличи с още един член.
Робърт, какво беше впечатлението ти от България, когато я посети за първи път?
Робърт: От известно време работя и прекарвам почивките си тук. Първото ми впечатление беше същото както, когато пътувах по работа до Испания, Бразилия, Тунис и Кувейт: и тук продължих с работата, която ми се искаше да правя. През 2008 пристигнах в Стара Загора, за да помагам с откриването на Yan Coffee Break в Park Mall. Няколко години по-късно отново дойдох в България, за да започна друг бизнес, този път във Варна. И всъщност там срещнах и бъдещата си съпруга, въпреки че и двамата не се харесахме в онзи момент!
Изключително много се наслаждавам на времето, прекарано тук. Имам много работа и голяма част от времето си посвещавам на Направи си бира - нашия магазин за бира. Сега сме в процес на изработване на нова пивоварна. Това е пивоварна, способна да произвежда от 1 до 3 барела бира едновременно. Използвам я да усъвършенствам рецептите си, тъй като ми харесва да варя бира от зърно. Ако получим одобрение от властите, възнамеряваме да покажем някои от нашите крафт бири на обществото. Сигурни сме, че досега в България не сте опитвали нещо подобно!
През последните 6 години прекарвам почивките си във Варна, но тази година не успях да я посетя. Въпреки това имам малка вила и последните уикенди прекарах в почистване и подготвяне на градината за реколтата. Подкастрих лозята за първи път тази година и сега се развиват много добре. Почвата е подготвена, плевелите - отстранени, а доматите и бобът вече са засадени. Винаги съм обичал да отделям време на градинарството и това е голямо удоволствие за мен.
Коя е вашата мечта, която искате да реализирате тук?
Робърт: През последните 9 години опознах българите като хора, които ценят природните си ресурси. Тук се научих как да подкастрям лозя и да имам грозде за вино и ракия през есента. Във вилата ни пием прясно издоено мляко от близката ферма. Преди никога не съм знаел защо доматите са били класифицирани като плодове, докато не ги вкусих тук през първото ми лято.
Няма кетчуп в света, който да се конкурира с вкуса на българската домашна лютеница. И разбира се, купешката баница няма как да се сравни с уханието на прясно опечената домашна баница.
Тук можете да се насладите на органични продукти, домашно отглеждани и домашно приготвени. Но стане ли въпрос за бира, някак си през последните 30 години ви е казано, че бирата има вкус като "това": газирана смес от оцветители и консерванти, обикновено бутилирана в пластмаса, което означава, че 30-40% от първоначалната карбонация се губи дори преди да я отворите.
Аз съм тук, за да ви кажа, че имате избор. Използвайки нашите естествени съставки можете лесно и бързо да направите 23 литра блед ейл, пилзер, горчиво, ябълково или лазерно евтино пиво във вашия дом. В Направи си бира нито един от нашите продукти не съдържа консерванти или добавки.
При отварянето на нашата бъдеща пивоварна ще преживеете бирена революция! Революция, която ви освобождава от обичайното и ви запознава с малцовия ечемик, специализираните дрожди и големия, смел, плодов световен хмел.
Любка: Още преди да се преместим да живеем тук, положихме основите на едно ново движение. Нарекохме го #биренареволюция.
В момента и двамата сме заети с Направи си бира - първият в България магазин за домашния пивовар с класна стая и уъркшоп. Искаме да направим това изкуство лесно и достъпно за обикновения човек и да донесем част от онази бирена креативност, на която сме свикнали в Източен Лондон.
Искаме да покажем, че истинската бира е жива и има дълбочина на вкуса, която е несравнима с масовия продукт на пазара. Без голяма инвестиция човек може да се сдобие с едно ново хоби, на което да се наслаждава цялото семейство. А какво по-хубаво от това да вдъхновим повече хора, които да извървят пътя и да станат крафт пивовари един ден?!
В личен план искам децата ни да пораснат в страна, в която спокойно могат да излязат навън и да играят сред природата, без да са залепени за екрана на дигитално устройство. Да могат да карат колело по цял ден или да скачат на въже, да ядат истинско кисело мляко и да се прибират късно вечер. Разбира се, от време на време ще ги водя с мен по модните седмици из Европа.
Върнах се тук, за да направя разлика. Но имам нужда от вас, хората, да искате и нещо различно. Елате с мен на това ново, вълнуващо пътешествие на откритията.
Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/ акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.