Успелите споделят

Любо Георгиев е архитект по призвание и професия. Той е роден в София, но завършва средното си образование в Шотландия. Прекарва по-голямата част от живота си на различни места по света - Италия, Холандия и Китай, а днес се е завърнал в родината, където работи върху облагородяването на архитектурата и градската среда у нас като част от фестивала One Architecture Week. Най-новото му предизвикателство е изготвянето на методика за „Визия за дългосрочно развитие на София“.

Израснал си в семейство на архитект. Кога реши, че искаш да станеш такъв?

Всъщност не съм. Пра-пра-дядо ми е бил архитект-строител в търновския край, но от тогава в семейството ни няма архитект. Но пък баща ми дълги години се занимаваше със строителство и сигурно моето ходене по строежи ми е повлияло. Още от малък обичах да си представя как ще изглежда една сграда. Нe говоря само за естетика, ами и за функциониране, употреба, гъвкавост и т.н. Мисля, че на около 13 вече бях решил, че искам да ставам архитект.

В последните години работиш по проекти за архитектура и градска среда в България. Защо?

Защото това ми носи най-голямо удовлетворение. Усещам нещата, които правя в България (но и в региона, между другото) като свои, като близки, като лични. И това е така, защото това е „моят” контекст и аз бих искал той да бъде „най“.

СНИМКА: Post Studio, визуална идентичност ONE ARCHITECTURE WEEK 2014

Кои са твоите най-големи проекти, които си успял да реализираш у нас?

Това със сигурност са няколкото издания на ONE ARCHITECTURE WEEK, които съм ръководил. Да, това е леко ефимерно. Не са сгради, въпреки че има и изграждане. Но аз съм станал архитект, за да променям средата към по-добро. Това може да се направи по много начини: чрез проектиране на сгради, чрез организиране на акции, чрез образование, както и чрез големи събития. Това, което целях, докато бях директор на ONE ARCHITECTURE WEEK, бе да подтикнем хората, непрофесионалистите, да се информират, замислят, пък и дори да се ангажират със средата, която обитават. Качествена среда ще имаме, когато много хора (и то не само проектанти) я поискат.

Променя ли се отношението към градската среда в България, макар днес да сме свидетели как стотици сгради - произведения на изкуството, се рушат?

Въпросът със старите сгради е много срамен. Жалко, тъжно, дори скандално е, че властта (общинска или държавна) не успява да упражни сила, за да запази тази среда. Вместо да запазят съществуващите ценности, много общини (както и едно министерство) си измислят и създават ценности. Като че ли градът може да бъде сведен до маркетингова кампания. Еми, не може. И в този контекст, мисля, че отношението се променя, на първия етап, разбира се, на по-активните хора. Откак се помня не е имало толкова много инициативи, граждански комитети, нпо, активисти и т.н., които да са се занимавали с различни аспекти на градската среда. И това не е само в София, ами и в Пловдив, Видин, Бургас, Силистра, Русе и други места. Вярно е, че имам склонност да виждам и помня по-скоро положителните неща, но вярвам, че не си измислям.

В момента работиш по съставянето на методика за „Визия за дългосрочно развитие на София“. Какво ще представлява тя?

Това ще е начинът, по който ще се състави Визията. Визии не се пишат всеки ден, а освен това не е достатъчно да кажеш “Виена направи визията си еди-как-си, значи и ние трябва така”. Всеки град е избрал собствен подход към съставянето на Визия. София трябва да намери своя. Защото всеки град е и различен. Много е важно да се каже, че това няма да е архитектурна, инженерна или градоустройствена визия.

Това ще е една визия за града, във всичките му измерения: пространствено, социално, икономическо, екологично и т.н. Затова и екипът, от който съм част и аз е мултидисциплинарния екип. Има урбанист, социолог, двама архитекти, софтуерен специалист и комуникатор. Наехме се с тази задача, защото виждаме шанс Визията да бъде обща. Искаме в нея да въвлечем много мнения и гражданите, но и администрацията, бизнеса, интелектуалният капацитет на София да не са потребители на Визията, ами нейни съавтори. До края на януари ще проведем няколко работни срещи, на публични места, както и няколко по-масови срещи и анкета, за да разберем какво вълнува активните хора в София.

Същевременно анализираме съществуващите стратегии и проучвания и оттам също извличаме основни теми. Сравняваме и методиките, ползвани от други градове. Целим да оползотворим знанията и енергията, които вече има в града. И до края на януари да предложим начин, по-който да бъде съставена Визията.

СНИМКА: дискусия “Архитектурата като ресурс”, фотограф Илиян Ружин

Можеш ли да кажеш, че вече си сбъднал своята мечта или има още път до нея?

Не... има още много работа. Мечтите ми са големи.

Каква е мечтата ти за България?

Да е идея, споделяна и осъществявана от много хора.

Какво ти предстои оттук нататък?

Разговори с много хора за бъдещето на София. И изключително усилие и концентрация идеята за „Визия за София“ да се превърне в споделен проект.

Кое е ключът към успеха?

Два са. Желанието и способностите. Само с единия, не става.

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.