Успелите споделят

Тя е преподавател по английски език. Тя е жена, която е достатъчно смела, за да води битки с живота. Тя е достойна, за да спечели уважението и любовта на младите хора. Тя е тази, която получи шанс да живее, благодарение на прекрасните си ученици. Тя е жената, за която вече сме Ви разказвали и все така ни се иска да използвам най-красивите думи, но те пак няма да бъдат достатъчни. Представяме Ви Любомила Ангелова.

Привет, Любомила! Как реши да станеш преподавател?

В интерес на истината това не е било предварително планирано решение. Завърших Техническия университет и смятах, че ще работя като инженер в предприятие, но това беше във времето на големите промени, когато много предприятия затваряха и в един слънчев ден започнах като учител в ПГ „Цар Иван Асен". От тогава вече 24 години работя като преподавател.

Днес щастлива ли си, че си избрала точно тази професия за своя?

Да, определено! Да си учител не е просто работа! Контактът с учениците е невероятен. Процесът на обучение е двустранен - аз уча тях, те мен! Ако сега трябва да избирам, вече съвсем осъзнато бих избрала точно това. За мен тази професия се превърна в съдба. Благодарна съм за шанса, който имам.

На какво се стремиш да научиш своите ученици?

Естествено първоначално се стремя да им помогна да усвоят тънкостите на английския език, това е наше основно задължение като преподаватели, но всъщност в света на модерните технологии те биха се справили с всичко, ако имат желание. Смятам, че най-важно е да се научат да бъдат хора.

А те на какво те учат?

Във всички случаи на много повече, отколкото аз тях. Да се научиш да бъдеш човек е много дълъг, а може би и непрестанен процес, така че взаимно се стараем да го учим. Изключително зареждащо е да контактуваш с млади хора: толкова много различни гледни точки, толкова възможности да погледнеш на света от различен ъгъл - това е богатство!

Обществото ни те познава като един обичан и уважаван преподавател и ти наистина си такава. Как успяваш да изградиш и запазиш тази връзка с учениците си?

Не мисля, че правя нещо много специално. Просто обичам работата си и я върша с удоволствие, както впрочем повечето от нас го правят. Старая се отношенията ми с учениците да са изградени на принципа на взаимно доверие и уважение.

Какво би казала на хората, които тепърва тръгват по пътя на преподаването?

Когато започнах работа, една много мъдра жена и добър приятел ми каза:

Децата разбират, когато ги обичаш и те е грижа.

Оттогава това е основното правило в работата ми. Един човек може да е много добър специалист в своята област, но в нашата професия това не стига. Без съдействието на учениците, не може да се постигне нищо. Търпението е много важно и необходимо, защото у всеки ученик има едно малко скъпоценно камъче, но понякога е трудно да го достигнеш и да го шлифоваш.

Има ли нещо, което искаш да кажеш на българските ученици, а все не ти се е отдавала възможност?

По-скоро искам да им пожелая да вярват и да не спират да се борят за мечтите си, колкото и трудно достижими да изглеждат понякога! Начин винаги има!

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.