Успелите споделят

В началото на юли компанията План А стана носител на наградата "The Europas Award" за 2021 г. в категория "Устойчивост и климатични технологии". Основателка на екологичния стартъп, създаден в Берлин през 2017 г., е българката Любомила Йорданова. След пътешествие до Мароко, което прекарва в събиране на отпадъци на плажа, Любомила решава да промени професионалния си път и да прегърне каузата за опазването на околната среда и борбата с климатичните промени.

Така тя създава План А - компания, която се занимава с промените в климата и възможностите за различните бизнеси да бъдат част от решението. Стартъпът развива софтуер за калкулиране на въглеродните емисии на бизнеса, който разработва автоматизирани предложения за редуцирането на тези емисии на база направените калкулации. С това План А се стреми да направи компаниите, с които работи, по-устойчиви и грижовни към природата. Защото няма План Б за планетата Земя.

Как възприе борбата с климатичните промени като лична кауза и какво те доведе до създаването на План А?

Моето пътешествие в темата с промените в климата започна през 2016 г., когато за първи път започнах да задълбавам и да се информирам. В този момент работех в сферата на финансовите технологии в Лондон, в стартъпа Ивока, където бях на изключително добра позиция и видях как компанията пораства от 15 на 250 души в рамките на 2 години. По това време мои близки и хора от университета, в който бях завършила магистратура, много активно работеха по темата за климатичните промени. Но това, което стартира процеса аз също да работя по тази тема, беше едно пътешествие до Мароко.

В Мароко - вместо да карам сърф, аз чистих плажове от пластмаса и други остатъци от човешка консумация. Нямаше някакъв "Холивуд" момент, в който да си напусна работата веднага след това. По-скоро малко по-систематизирано реших да работя върху това и да се информирам какъв е проблемът, който трябва да се адресира.

За начало направих два експеримента. Първо изградих модел, който, от една страна, разглеждаше какви са средствата, които отиват в проекти, свързани с промените в климата, а от друга - кои са най-видимите проблеми, които трябва да се разрешават. Целта ми беше да потърся дали има позитивна корелация между двете теми – дали парите, които влизат в тази индустрия, реално разрешават големите проблеми. За съжаление се оказа, че не е така.

Вторият експеримент беше да интервюирам 300 души по темата за климатичните промени. Те бяха в моето обкръжение - най-вече в Лондон, където бях базирана в този момент.

Тези два експеримента най-много повлияха върху решението ми да напусна Ивока и Англия, за да стартирам моя собствена компания. От днешна гледна точка План А има тотално различен бизнес модел, но това, което винаги е присъствало в нашите дейности, е фокусът върху научното знание като основополагащо за всичски инициативи, които сме подхващали.

Стартирахме с една дарителска кампания, която после прерасна в цяла платформа за дарения. А днес вече имаме софтуер, който се основава на научни знания, за да калкулира емисии и да дава предложения за тяхното редуциране.

Ти си главен изпълнителен директор в компанията. Как се работи на толкова отговорна позиция и то начело на интернационален екип?

Човек се научава по пътя. Просто никога не съм си задавала въпроса дали съм подготвена, дали това е някакъв тест, който аз няма да успея да премина. Винаги съм била фокусирана върху големия проблем, който съм разрешавала, без да правя много сметки колко съм образована да менажирам много хора с различни култури.

Вместо това фокусът ми е бил върху проблема, който трябва да се разреши. А той е по-голям от моя живот, от План А и от всякакви други дейности.

В План А се съсредоточавате върху това, да представите позитивния подход и възможностите за разрешаване на проблемите вместо да говорите единствено за самите проблеми. Какво ви подтиква да го правите?

Подходът, който сме възприели, е фокусиран върху позитивното, защото единственият начин, по който човек може да адресира промените в климата, е като организира, активизира и ангажира хора с различен бекграунд. Да вкарваш хората в страх, неверие и притеснение, не води до конкретни резултати. В началото на План А, когато стартирахме през 2017, организирахме страшно много събития – поне по едно на седмица. Там тествахме доста задълбочено кои са моделите, които работят и влияят върху хората, какво ги променя за добро и им дава възможност да станат част от решението.

И всички тези експерименти, всички тези събития бяха доказателство, че единственият начин да се повлияе на човек, който не вярва в промените в климата или не е ангажиран с темата, е ако му бъде представена възможност той да бъде част от решението. А това е възможно само ако потърсим едното добро сред всичкото зло.

През последните години се говори за това, какво всеки един от нас може да промени в ежедневието си, за да живее по-природосъобразно. Но какво можем да направим, за да насърчим бизнесите и големите корпорации също да го правят? Все пак техният въглероден отпечатък е много по-голям от нашия индивидуален.

Истината е, че компаниите в цял свят се активизираха доста в последните години и причината за това е в увеличаването на регулациите - особено на ниво ЕС и Англия, което със сигурност повлиява тези действия да станат по-често срещани. Ако една компания е в началото на развитието си, най-ключовото на този етап е да осъзнае, че има да се върви път, който да даде възможност тези позитивни промени да се случат.

А най-ефективният начин организацията около темата за промените в климата да бъде стартирана е когато има хора в тима, които активно се занимават с тази тема.

Не е задължително това да е тяхната дейност от понеделник до петък. Достатъчно е да са ентусиазирани по темата и да движат проекти за подобряване нивото на природосъобразност и устойчивост на съответната компания. Те може да се фокусират върху калкулиране на въглеродния отпечатък, върху стартиране на инициативи за образоване на служителите по темата или такива, които ангажират клиентите. Защото емисиите на която и да било компания обхващат не само физическите пространства или автомобилите, които се ползват, а и всички дейностите на служителите и доставчиците. Тези неща трябва да се калкулират в дейностите на една компания, която иска да се промени. И всеки от нас, който работи в каквато и да е фирма, може да бъде фактор в тези процеси.

А какви са наблюденията ти върху нагласите на хората в България към климатичната кауза? Има ли тук желание и потенциал за нейното развитие?

Преди една година стартирахме инициативата Greentech Alliance. Днес това е общество от над 1000 стартъпа от цял свят, които са с опит и фокус върху зелената кауза,. Това, което тези стартъпи правят, е да развиват различни решения, които са по-природосъобразни и устойчиви, за проблеми, които в днешно време разрешаваме по не толкова устойчив начин. Като част от тези организации имаме и 50-60 български стартъпа. Но наблюденията ми като цяло сигурно не са особено учудващи.

България има много път да извърви, за да стане една зелена държава. Трябва да променим начина, по който мислим за придобиването на енергия и за достъпа до различни иновации като решения за стари проблеми.

Също така финансирането за тези зелени стартъпи е изключително лимитирано, което повлиява върху това, колко бързо се развива цялата индустрия. Има страшно впечатляващи примери на успели компании като LAM'ON и Cupffee - последните например правят чаши за кафе, които са направени от вафла и са биоразградими. Има и компании, които се занимават с развиване на технологии за енергийна ефективност - наистина изключително добри примери. Истината е просто, че те не са в количество, което да ги прави конкурентоспособни на всички останали иновативни решения и още по-малко на всички останали решения на пазара като цяло.

Наскоро План А бе удостоен с наградата Europas в категорията устойчивост и климатични технологии. Какво е чувството нещо значимо, което си създал, да бъде признато на подобно международно ниво?

Аз съм изключително горда с това, което сме постигнали в План А, защото наистина ни отне много години и много усилия и усърдие. Нищо не ни се е случило по някакъв магически начин, просто сме работили изключително много. Освен това започнахме в момент, в който промените в климата наистина не бяха на дневен ред. Хората не се интересуваха от тях, компаниите и законодателите не се интересуваха от тях.

На нас ни е било в пъти по-трудно да убеждаваме някого, че реално съществува проблем, който трябва да се разрешава. И това ме прави изключително горда, защото самият факт, че стартъпи, посветени на промените в климата, в момента получават награди или са част от ежедневието ни, значи, че и ние сме си свършили работата. Разбира се, не сме постигнали това сами, но някаква частица от тази промяна се е случила благодарение на нашите дейности.

Тази награда е много важна, защото се дава от хора, които много добре разбират какво струва на някой човек или екип да създаде една комапния. Но освен че е голямо признание, за мен това е и възможност да получа гориво за следващите стъпки в План А. Избрала съм да бъда изключително фокусирана върху това, с което се занимавам, без да търся слава или видимост. Така че по-скоро е голяма радост за тима и освен това ни дава сила и енергия да продължаваме напред.

Какво те вдъхновява всеки ден да продължаваш да работиш за развитието на План А?

Това, което ме движи, е фактът, че проблемът, върху който сме се фокусирали – промените в климата – още не е разрешен. Истината е, че в последната една година има изключително много активност, разговори, обещания, направени от компании и държави, кога те ще достигнат въглеродна неутралност. Но реалните промени, които трябва да се случат систематично, още не са се случили. Затова имаме още много работа за вършене. 

Оттам нататък - дали ние ще постигнем целта си с нашата технология, дали някои други стартъпи ще бъдат успешни, или не, е абсолютно без значение, ако го поставим в центъра на всичко останало, което трябва да се случи, за да се разреши проблемът, който ние ежедневно борим.

Последните няколко седмици са валидация за това, че промените в климата се случват изключително бързо, което потвърждава, че ние имаме отговорност и доста работа да вършим.

Пожарите в Сардиния, Русия, Турция, наводненията в Германия, Нидерландия, Белгия, Китай, невижданите дъждове тук, в Берлин - всички тези неща са доказателство, че работата още не е свършена. Това е нещото, което ежедневно аз боря и се опитвам да адресирам с думите, които изказвам, и с дейностите, които предприемам в План А – това е моят фокус.

Как би обяснила това, с което се занимаваш, и мисията, която преследваш, на някое малко дете?

Може би най-лесният начин, по който да се обясни такъв сложен проблем, е, че тази планета, която ни е позната от филмите и от всички красиви приказки, картинки и анимации, е вече фикция. Ние живеем на една планета, която не е здрава, която е с разбита екосистема, с липсващи животни, с липсващи цветя и други живи същества.

И както за всеки един пациент, трябва да се погрижим за тази планета и да й дадем пространството и времето да се възстанови и да оздравее.

За финал – едно послание към нашите читатели.

Търсете ежедневно възможността да бъдете част от разрешаването на проблема, тъй като решенията се откриват навсякъде - от най-малкото до най-голямото. От всяка пластмасова бутилка, която решите да си купите от магазина, или сладкиш в опаковка, която не може да се рециклира, до източниците на енергия в компанията ви, автомобилите, които тя ползва, и продуктите, които произвежда.

Всички тези решения зависят от нас и няма никакво значение дали сме мениджъри или хора, които са на работа от съвсем скоро, дори може би на стаж. Не е важно кой си и къде се намираш - всяко твое решение има огромно значение. Все пак, ако нямаше, проблеми като замърсяването и промените в климата нямаше изобщо да съществуват.