Култура

Paradiso

Раят е място,
а не състояние –
молим се,
борим се,
стигаме там.
Така ни научиха –
кръв, разкаяние…
плът, синове, дъщери
на Адам.
***
Преди ни изгониха –
взели познание,
нашите първи
родители бягат.
След тях е гневът
за техните лапи…
***
Аз пък от Ада
понесох си раните –
огън в ръката ми,
нов Прометей.
Бях на стъпалото,
дето в отчаяние
сетно през рамо
погледна Орфей.
***
Бях на пътеката,
дето отбраните
лазят нагоре
към вечно спасение.
Бях и утехата,
бях съзидание –
спях и се будех
в непреходно бдение.
***
Бях и в Чистилище –
то излияние
от моите устни
успя да изтръгне.
Бях запетая
в Светото писание,
Голгота видях
и по склона ѝ тръгнах.
***
Бях се забързал –
наглед в състезание
с моите демони…
бягах от тях.
После разбрах,
че са част от съзнание,
глас – отстояние…
стигнах и спрях.
***
Отворих очи
и нямаше нито
създания,
нито пък прелестни ангели.
Търсех врати,
търсех скрито послание –
скитах, а маските
зяпаха паднали.
***
Тогава разбрах –
долепяйки дланите,
там,
в празнотата
на новия ден.
Имаше смисъл,
за миг просветлен:
Раят не е място,
а състояние.

Paradiso е стихотворение на Любомир Кючуков, публикувано в антологията "Отвъд кориците. Година първа", като е и част от поетически цикъл на автора, вдъхновен от творчеството на Данте. Кючуков е лауреат на награди от различни литературни конкурси, а освен това се занимава и с хип-хоп.

Автор е на две книги - "Писма" и "Гняв", които се разпространяват безплатно в сайта на автора.