Дарители на добри новини

Вече 7 години медията Uspelite.bg съществува напълно независимо. Причината да ни има и да се развиваме, е проста – нашите дарители ни подкрепят безвъзмездно. Смятаме, че е време да запознаем нашите читатели с част от лицата, които  подпомагат каузата ни. Заради тях добрите новини у нас достигат до близо 100 000 души. Прочетете техните истории...

Любомир Попйорданов е роден в края на 1959 г. в семейство, в което правото има дълги традиции, наред с френския език. Част от ранните си години изкарва в Тунис, където се среща с една различна природа, нрави и материална култура. Ежедневието му включва срещи с деца от различни страни, а отговорността за личните харчове се оказва сериозно предизвикателство, с което се сблъсква още на 7-годишна възраст.

Любомир открива, че има талант в рисуването, когато едва на 14-годишна възраст губи своя баща. Това печално изживяване го подтиква да нарисува първата си картина. Пандемията днес му “отпуска време”, за да се завърне към рисуването - с портрет на баща си.

Макар че е завършил право, споделя, че пътешествията винаги са владеели изцяло мислите му. След среща с френски планински водачи основава с група приятели първия си бизнес „Одисея-ин“, спортно-туристическа агенция с вече над 30-годишна история. През годините става учредител на Българската асоциация за селски и екотуризъм и на сдружението „Планини и хора – асоциация на планинските водачи в България", учредител на Българската асоциация за алтернативен туризъм, както и на други “зелени” организации и инициативи.

Как се “запознахте” с Uspelite.bg?

Доколкото си спомням, запознах се с Uspelite.bg през имейл или през публикация във Facebook. Така научих за медията.

Смятам, че дефицитът на позитивни новини в медийното пространство е шокиращ. Това не е случайно.

Още по-малко се говори за startup иновативни предприемачески инициативи в областта на културата и изкуството. Изключение правят публикациите на „Икономедия“, посветени на малкия и среден бизнес. Според наблюденията ми отсъства среда, в която хората да се насърчават взаимно, да се радват на успеха на другите. 

Спомняте ли си точния момент и причината, която ви мотивира да станете дарител?

Аз лично, както и нашите бизнеси „Одисея-ин“ и „Стената 1997“ имаме значителна история в областта на доброволчеството и дарителството. В три последователни години (2007 – 2009 г.) заслужихме първото място в една от категориите в конкурсите на Българския дарителски форум. Най-първият ни дарителски акт беше към метоха в Самоков през 1999 г.

Дори и сега, когато нямаме никакви приходи в бизнеса, не се отказвам да подпомагам проекти, платформи, хора. Да дарителстваш, е като да градиш дом. Това е процес, в който създаваш, в който преживяваш с радост успехите на другите, в който се зареждаш.

Какво означава за вас всеки месец да отделяте от възнаграждението си, за да подкрепяте позитивната журналистика у нас?

За мен този жест означава да участвам в промяна на нагласите. Подкрепяйки позитивната журналистика, аз подкрепям и създаването на основата на едно здравомислещо и визионерско общество.

Журналистиката трябва да покрива целия спектър на обществения и икономически живот, включително културните индустрии и гражданското общество, което е подложено практически на гонения от правителството. Но само с дарителство нещата няма да се променят. Да, това е малко повече от лайк, но позитивната журналистика очаква от всички нас много повече. Тя може да бъде генератор на промяната, ако ние обърнем гръб на нашите страхове, за които покойният доц. Кристиан Таков така силно говори...

Коя е последната новина или тема, която ви направи по-оптимистичен за бъдещето на България и света? 

Новината от България, която ме развълнува, е относно решението на 5-членен състав на ВАС, с което се сложи точка на спора дали Планът за управление на Пирин подлежи на екологична оценка. 

От новините по света ме впечатли примерът на фондацията на американския природозащитник Дъглас Томпкинс Tompkins Conservation, която е насочена към най-южните територии на Патагония. Благодарение на частни инвестиции са създадени национални паркове, големи колкото територията на Белгия. След това те са върнати с нов статут обратно на Чили и Аржентина. Това е един добър пример, че парите могат да правят и добро.

Тази тема е вълнуваща за мен, тъй като е най-близо до това, в което вярвам.

За свое най-голямо постижение намирам превръщането на България в разпознаваема дестинация за приключенски туризъм.

Гордея се и с това, че помогнах за развитието на къщите за гости в България, за които здраво се борихме да влязат в закона, да се превърнат в желано място за туризъм.

Щастлив съм, че с екипа ми успяхме да се “намесим” в пътя и живота на стотици млади българи, на които дадохме път и пример, а и увереност, че си заслужава да се остане в България. Доказахме, че може да се успее в България и с труд и въображение, с идеи. 

Какъв съвет бихте дали на нашия екип?

С автентичен дарителски импулс Успелите трябва да се обединяват и да им се даде възможност да се срещнат очи в очи с хора като тях.

Съветвам Ви да опитате всяка година да организирате форум, например в партньорство с Дарителски Фонд или "Америка за България", за да се създадете едно по-реално, физическо пространство за синергия и общо действие. Без такива общности България я чакат трудни времена. Тук е моментът да спомена, че друга интересна журналистическа платформа е и Тоест, с която можете да изградите също партньорство.

“Човек е успял, когато е намерил себе си, когато, поглеждайки назад към изминалия ден или години, може да си каже, че стои зад своите решения, че със своите избори е направил нещо и за другите. Да си успял, означава да си щастлив, а не може да си щастлив, ако хората край теб са в беда, в някаква форма на унизителна зависимост, ако природата е предмет на унищожение и ти си останал само пасивен наблюдател.” - Любомир Попйорданов.

Това са дарителите на добри новини, благодарение на които съществуваме! Свържете се с нас, ако и вие искате да подкрепите независимата журналистика в България. Можете да го направите по всяко време чрез нашата Patreon страница. Защото заради хора като вас ги има хора като нас!