Успелите споделят

Любомир Сергеев e считан за един от най-добрите български фотографи. Той е основател и собственик на Sergeev Studio и има над 17-годишен опит в рекламата, ретуширането и комерсиално-имиджовата продукция. Носител е на наградата "Виктория", която е еквивалент на статуетка "Оскар" в света на фотографията. Говорим с Любо Сергеев за творчеството му, как намира своето вдъхновение и за предстоящото му участие като спийкър на TEDx Варна.

Oт кога би казал, че датира страстта ти към фотографията? 

С фотография се занимавам вече повече от 20 години. Започнах да снимам по-активно, когато бях на 15-16. Тогава ме вълнуваха хиляди неща и фотографията беше едно от тях, но дори и не подозирах, че тя ще надделее над останалите. Всички неща, с които тогава се занимавах, бяха свързани с изкуствата, а фотографията се оказа събирателно на всички тях и така се превърна в съвършеното за мен изразно средство.

Снимка:Георги Вачев

Носител си на статуетката "Виктория", което е еквивалент на наградата "Оскар" в средите на фотографията. Какво е усещането да знаеш, че си най-добрият в света и да помагаш за популяризирането на имиджа на България? 

Може да звучи малко пресилено, но аз наистина чувствам, че помагам да се популяризира България и то в добра светлина. В моя микро свят, където и да обикалям, особено извън Европа, хората знаят изключително малко за България или откровено нищо не знаят. За съжаление, истината е, че България не съществува на картата на световната фотография. Аз се сблъсквам непрекъснато с хора, световни имена във фотографията, чиято представа за България се изчерпва с мен. Когато оставя добро впечатление, независимо колко малка победа е това, на края на деня се чувствам добре от факта, че още един човек мисли добре за нас.

Колкото до “най-добрия” не мисля, че такова нещо може да съществува и въобще никога не съм могъл да разбера тази максима. Чувството да спечелиш тази така престижна награда е изключително, но то е мое, няма нищо общо с “най-добрия”, защото това изисква сравняване с други, а те нямат нищо общо с моето лично постижение. Тази награда са я печелили още 22-ма преди мен и ще продължават да я печелят и други в бъдеще. За мен тя е част от пътя ми, стъпало, по което стъпвам, продължавайки нататък. Наистина изключително стабилно и важно стъпало, за което се разчу повече, но все пак едно от многото, за щастие. Ако по някакъв начин карам някого да се гордее заедно с мен, да се вдъхновява от постижението ми или дори да завижда, ако щете, това само може да ме радва, тъй като това са чувства, които са много силен двигател и помагат на всеки един от нас да израсне. Не се определям като най-добрия в света ни най-малко, може би най-добрият в моя микро свят, за който споменах по-рано, но за него така или иначе не ми е нужна тази награда, за да знам, че е така.

Живееш и твориш паралелно в Ню Йорк и в България. Какво ти дава нашата страна, което не можеш да намериш там? 

Силно вярвам в това, че нищо не може да обогати човек така изключително много, както разликата в стандартите и възможността днес да спи в балдахин в австрийски замък, а утре на черга на пода в къща в Индия. Непрекъснатото пътуване, търсене, влизане и излизане в и от комфортните ни зони е това, което ни прави ценни за самите себе си и респективно за всички останали. Нека това да не се възприема като буквално сравнение между България и Щатите. Навсякъде има от всичко, въпросът е да го виждаш и съответно търсиш, когато го няма. Всяко място си има своята магия и едно от най-любимите ми занимания е да я откривам.

България има неща, които Ню Йорк никога няма да има и обратното. Аз съм наистина голям щастливец, че имам възможността да черпя и от двете. Надявам се дълго да е така. Темата е необятна и се простира както в професионалната сфера, така и в личната. Мога само да кажа, че и на двете места съм заради свободата, която ми дават. В коренно различни посоки, но е единствено заради това.

Предстои ти да бъдеш лектор на формата TEDx във Варна и много хора се вълнуват от предсотящата ти изява. Какво ще бъде твоето послание към публиката? 

Посланието ми е много просто: всичко, което човек прави, трябва да го прави на първо място за себе си. Всички успели хора, които познавам, правят това, което правят, единствено за себе си. Абсолютно всички, без изключение! Нещото, което правиш, трябва да те задоволява теб, ти да си го харесваш, да отговаря на твоите критерии, да смяташ за най-правилно, да те кара да се чувстваш по-добре, и тн. Когато това е така, то неминуемо ще бъде такова и за всички останали.

Кои са личностите, които те вдъхновяват и които би посочил за пример на други млади творци? 

Аз се определям като класик и личностите, които винаги са ме вдъхновявали, са преобладаващо такива. За най-големия артист на всички времена считам Микеланджело. Отдавна съм определил Ричард Аведън за най-невероятния фотограф изобщо. Със сигурност те имат сериозно влияние върху усещанията ми за изкуство и света като цяло. От съвременниците ми харесвам Ървин Олаф, който е задължителен за изучаване, тъй като е чудовищен естет и наистина уникален по рода си фотограф. Бруно Авелан, който е фотограф и режисьор и създава едни от най-красивите неща, които съм виждал. Гай Ричи – режисьорът, който прави филми както аз бих ги правил. Тери Пратчет – най-невероятно мъдрият автор, който поднася истините за света по-най-правилния начин и той е: “аз ти говоря, а пък ти ако искаш разбирай, то си е твоя работа :)”. Ханс Цимер – композитора на нашето време, който ме вдъхновява както нищо друго.

Всички тях ги възприемам като обединени от едно и също нещо и една единствена цел, която съвпада идеално с моята, и това е да правят света по-красиво място във всяко едно отношение. Това са моите вдъхновители, а на младите, в тон с Тери Пратчет, бих казал, че освен, че светът е плосък, той е и много голям и вдъхновението дебне на всеки ъгъл, затова трябва да се готвят ежедневно, за да не ги хване неподготвени, когато ги връхлети.

Опиши ни усещането, с което би искал един човек да остане след твоята лекция на TEDx Sea of Stories

Трудна работа! Надявам се сами за себе си хората да имат повече въпроси, отколкото отговори след като си поговорим, тъй като рецепта няма да мога да дам, а истината всеки трябва да открие сам.

Как би изглеждала България на твоите мечти?

Това е прекрасен въпрос, който за първи път ми бива задаван и колкото и да е странно, въпреки че не съм се запитвал досега, отговорът се обособява категоричен на секундата. България на моите мечти няма нищо общо с България, а с българите. Бих искал всеки българин да мисли само една идея повече за човека до него. За непознатия, който среща по улиците, в магазина, в автобуса, на опашката пред гишето и тн. Да помисли дали това, което той прави, не нарушава по някакъв начин комфорта на случайния непознат човек, с когото той споделя този моментен минимален отрязък от безкрайността. Само това ако се случи, България ще бъде тази от моите мечти. Всичко друго вече си го имаме.

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.