Успелите споделят

Любомир Василев е български социален предприемач, съосновател на два социални стартъпа – I Rise Mechanics 357 и Good Boys Custom – първата фирма за индивидуализиране на помощни средства в България, и една фондация – Adrenaline Dream Team, която изработва мотор за хора с увреждания. И трите проекта са изцяло посветени на хора с двигателни затруднения. I Rise Mechanics 357 има сертификат от ЕК за проект с високо качество и пазарен потенциал, награда за Best Social Impact Startup – CESA, за Централна и Източна Европа и награда от Европейско изложение за социални предприемачи.

Дълги години е сериен предприемач с богат опит в тежкото машиностроене. Учил и работил над 8 години в Сингапур и Малайзия. Освен че има солиден бизнес опит, Любо е и горд баща на 5 деца. Честно казано, не знаем кое е по-впечатляващо.

Изворът на мотивацията му да създаде OMNIBOT е жена му, която претърпява нелеп инцидент преди 7 години и оттогава е в инвалидна количка. По природа е иноватор, технологиите са неговата страст. Дълбоко вярва, че иновациите трябва да служат за доброто на човечеството и затова преди 4 години посвещава цялото си време и лични средства, привлича инвеститори, събира екип и заедно успяват да създадат уникално по рода си роботизирано помощно средство за хора с увреждания – OMNIBOT.

За предизвикателствата, мотивацията да продължиш, проблемите и решенията говорим с Любомир Василев.

Кое е по-голямото предизвикателство – да си социален предприемач или баща на 5 деца?

Да ти кажа честно, понякога нещата са сходни. Много даже. През цялото време учим един от друг. И двете изискват внимание, време и любов.

Кои смяташ, че са най-важните неща, на които един родител трябва да научи децата си?

Да се научат да обичат – на първо място. Може би това е първото, защото да обичаш е да приемаш другите като част от себе си. Толкова близко. А второто – никога да не спират да са любопитни и любознателни. Да не се затварят и да учат нови неща.

Как учиш един човек да е любопитен?

Според мен чрез личен пример. Не мисля, че по друг начин можеш да го възпиташ.

Да поговорим за социалното предприемачество. В един определен труден момент ти, вместо да се отчаеш, търсиш решение и резултатът е Омнибот. Разкажи ни за процеса. 

Всъщност желанието да се посветя на социалното предприемачество не дойде по лесния начин. Случи се сериозен обрат в живота ми, който ме накара да поема по този път. Това беше една поредица от три удара за кратък период от време – трети фалит, после жена ми претърпя инцидент и остана в инвалидна количка, а малко след това почина баща ми. 

Кой се оказа повратният момент?

Фалитът не ме впечатли много, защото ставаше за трети път и усещането ми беше познато. Здравето на жена ми и загубата на баща ми преживях много трудно. С баща ми управлявахме семеен бизнес дълги години и се допълвахме. Аз бях повече иноватор, занимавах се с продажби и установяване на контакти, а баща ми оказваше пълна подкрепа за организацията зад мен, менажираше работници и производство, така че всичко, което обещаех на клиентите, се изпълняваше. Аз никога не съм бил добър организатор, аз съм по идеите. 

Важна част от процеса беше първата година след инцидента с жена ми. Посветих цялото си време да се грижа за нея, за да не падне духом. Цялата ми енергия беше насочена към нейното възстановяване – операция, рехабилитация. Тя ставаше все по-самостоятелна, а аз полека стигнах дъното и започнах да копая.

На теория звучи изпълнимо, но как човек продължава след толкова трудни моменти?

Във всяко страдание има зрънце надежда. Насочваш вниманието си към него, поливаш го, за да излезеш от дупката. Аз бях много зле. За щастие, посещавах психотерапевт и тя ми помогна да погледна по друг начин на нещата. Бях принуден в рамките на почти две години да виждам проблемите и предизвикателствата, с които се сблъсква жена ми, все едно са мои. Цял живот съм предприемач и не можех да оставя нещата така. На предприемачите това им е работата – да решават проблеми. Виждайки цял куп ежедневни предизвикателства, за които не съм и подозирал, исках да реша максимално много от тях. Първата стъпка беше проучването.

Как протече самото проучване?

Месеци наред проучвах пазара, за да купим нещо. Събирах пари, за да го вземем. Така проучих всичко, което се предлагаше на пазара за помощни средства. Свързах се с тези, които правят иновациите в областта. Те бяха също стартъп и реализираха предварителните си продажби. Имаха сходен вертикализиращ продукт. Струваше 15 000 долара, като казаха, че най-рано година след това ще получим уреда. Аз се замислих. Първо, защото нямахме парите, а след това, като производител на мотокари и електрокари, бях сигурен, че ще мога да го направя за по-малко пари. Изкопирах продукта и успях да го създам за два месеца и половина, като се занимавах с това в извън работно време. През деня работех, за да изхранвам семейството, а след това оставах да правя това устройство. Успях да пресъздам 90% от това, което те предлагаха, с части втора употреба.

Общо взето, излезе доста евтино като изработка. Без да броим труда. Но се оказа, че решава едва 30% от проблемите на жена ми. Веднъж започнал, вече нямаше спиране. Повярвах, че мога да направя много по-добро нещо от това, което се предлага на световния пазар като иновация. Основах стартъп, но преди това трябваше да се науча що е то стартъп и как работи. Преди съм инвестирал сам в проектите си. Никога не съм работил с чужди пари.

Как се случиха и развиваха нещата във времето?

Това се случва 2016 г. Проектът започна преди 3 години. Преди 4 г. и половина стартира идейният проект. След това учих доста време, за да се стигне до стартъп. Минах курсове, обучения, семинари, уебинари. После реших, че ще ми трябват европейски пари и изкарах курсове за писане на проекти. След това трябваше да се науча да презентирам пред инвеститори.

Направих си една презентация, с която обиколих 60-70 души, все заможни, и след тяхната обратна връзка си преправях презентацията. И така докато не получихме първата инвестиция преди 2 години. Този процес не свършва. Постоянно се учиш да правиш нови неща и това е най-забавното в цялата работа.

А какво всъщност прави Омнибот, как работи той?

Едно от най-важните неща е, че хората имат възможност да се придвижват изправени, да го управляват и да маневрират лесно в много тесни пространства. Тествали сме го с над 30 души, трогателно е да видиш усмивките по лицата им. Това е функционалност, насочена към здравето. Човешкото тяло е устроено да се придвижва в изправено положение. Когато един човек прекарва седнал почти през цялото време, вътрешните органи започват да се увреждат. Вторичните заболявания са безброй. Сърце, бъбреци, черен дроб. Задължително е хората с увреждания да прекарват време изправени, за да избегнат вторични заболявания. Те са много труднолечими и болезнени.

Изправянето е част от рехабилитацията, но да си прав и да не можеш да се движиш два часа, е загуба на време и усилия. Омнибот позволява да извършваш ежедневните си дейности в изправено положение. Друго преимущество е, че не се налага да адаптираш средата около себе си. Цялата околна среда е създадена за изправени хора. Омнибот може да се управлява и в седнало положение. Може да си настроиш ъгъла, под който седиш. Това също е и част от рехабилитацията.

Особено ценен е достъпът до Омнибот с разтварянето на задните гуми. То позволява самостоятелното прехвърляне на човека от дивана, спалнята, стола, инвалидната количка. Разтварянето на задните колела дава възможност на робота да се приближи максимално.

Впечатляваща иновация е страничното движение. То дава много по-голяма свобода на действие и спестява поне 10 маневри. Много по-лесно е за хора, които се придвижват по дължината на работен плот в кухнята например. Това е директно странично движение с леко натискане на джойстика. Няма нужда от допълнително пространство за маневриране. 

Друго преимущество е, че предната част на Омнибот е близко до тялото и когато човек протяга ръцете си, има по-голям достъп до отдалечени предмети. Други устройства, дори продуктът, който копирах първоначално, имаше много голям обем в предната си част и обсегът на ръцете беше намален. Също така ОМНИБОТ е два пъти по-лек от най-лекото такова устройство. Нашата идея е да става все по-лек. В момента е около 50 кг с батериите. Искаме да го олекотим, за да е възможно пренасянето му от един човек. Подобренията предстоят. Доста проходим е, защото е с 4х4 задвижване. Новият модел ще има окачване и дискови спирачки. Вкарваме доста нови технологии.

При сгъване на предната част човекът може да седне, устройството може да влезе под масата като стол. В момента разработваме една система за смартфон, за да може да се управлява дистанционно, така че да се „изпрати“ до мястото на зареждане.

Имаме и много други амбиции, но засега това е, което сме постигнали.

Кога очакваш втората версия на Омнибот да е готова?

Всичко зависи от инвестициите. В момента чакаме инвеститор да се качи на борда. Водим преговори и с няколко други. Няма нищо финализирано за момента. Вземем ли инвестиция, до година и половина ще имаме серийно производство.

В живота ти не липсват предизвикателства. Има ли формула, която ти помага да се справяш с тях?

Като сериен предприемач горивото за мотивация ми са предизвикателствата. Без тях нямам работа.

Има ли момент след това, който гониш? Предизвикателството го преборваш. Като се качиш върху него, има ли специално усещане, или отиваш към следващото?

Първо, всяка победа трябва да се отпразнува. Обичам да се забавлявам. В крайна сметка всичко е игра. Започнеш ли веднъж, няма спиране, идва по-голямо и по-голямо предизвикателство. Но нищо не е на живот и смърт. Предизвикателствата трябва да се подбират мъдро. 

Изглежда, че един от най-големите проблеми пред хората в България е, че не виждат перспектива. Ти къде я видя и защо избра да живееш тук?

Всичко е въпрос на гледна точка или от къде искаш да видиш нещата. Повечето хора се концентрират върху проблемите, внушават си, че решаването им е невъзможно и не правят нищо. Не се изправят пред трудностите, а се примиряват с тях. Аз си избирам да живея тук, защото имам само една родина – добра, лоша, една е. Искам да допринеса с личния си пример. Като при възпитанието на деца е. Мечтая един ден децата ми да се чувстват толкова добре тук, колкото биха се чувствали във Виена. Затова съм тук. Искам да бъда сред хората, които променят България.

Защо според теб са важни добрите новини, какво дават на хората?

Често и доброто, и лошото са въпрос на гледна точка. Една новина е добра за един, лоша за друг. Мога да ти дам пример – ако сега ти кажа, че печелиш 100 милиона, за теб това е добре. Но си представи например, че личният банкер на Бил Гейтс му звъни и му казва, че има само 100 милиона. За него това ще е лоша новина. Така че – въпрос на гледна точка е добрата новина.

Но все пак за мен има истински еднозначно добри новини. Те оповестяват добротворството и неговите резултати. Те дават усещането за общност и за това, че не сме сами, че има човешки същества в истинския смисъл на думата, които помагат, и ако се наложи, ще подадат ръка.

Как ние можем да бъдем създатели на добри новини, освен чрез даване на добър пример?

Първо, трябва да се състезаваме със самите себе си. Да бъдем по-добри всеки ден. С малко, но по-добри. Вярвам, че растем, за да можем да даваме. Ако спрем да даваме, нашият живот приключва, няма смисъл. И ако се стремим към това във всеки един момент, няма начин да няма промяна.

В каква България искаш да пораснат децата ти?

Като цяло – малко по-чиста и подредена, с много добре работеща съдебна система. Трябва да има бързо възмездие. Няма ли съдебна система – няма нищо. Останалото би трябвало децата да си го направят, както им е добре. Това не е лесно, но пък от лесно никой не е станал силен.

Снимки: Мартин Станев и личен архив