Успелите споделят

Днешното интервю е посветено на едно момиче, в което живеят две жени. Любомира Видева е позитивна, усмихната и наивна. Търси щастието в дребните житейски ситуации и пази детското в себе си. Писането е нейната страст и нейният пристан. Затова създава и втория образ под името Любел Дякоf, чрез който представя своето творчество пред света. 

Откъде идва любовта ти към писането?

Започнах да пиша, когато бях 10-годишна, тогава пишех афоризми. Баба ми ги събираше в една тетрадка, която още пази. След това пишех много есета и съчинения, като темите си ги задавах сама. От Гимназията пиша поезия. Пишех много стихотворения в часовете по руски език, може би затова не го знам, а в междучасията четях на съученичките си написаното. Писала съм и разкази, но поезията винаги е надделявала в душата ми. През тези 13 години съм имала периоди, в които не съм писала, но се радвам, че отново пиша.

Какво те вдъхнови да създадеш страничката Любел Дякоf ?

Моята мечта е да издам своя стихосбирка. Голяма подкрепа за създаването на страницата бяха моите близки. Идеята за името беше на сестра ми и майка ми. То е съчетание между нашите две имена и фамилията на майка ми. Направих я през септември и съм изключително доволна от развитието ѝ. В началото всички ме мислеха за мъж, преди месец се разкрих. Идеята ми да не се представям беше, че исках да избягам от клишето и да бъда оценена единствено, заради творчеството си.

Какво послание искаш да предаваш чрез творчеството си?

Посланието, което искам да предам чрез творчеството си е в няколко аспекта. Първият е съпреживяването. Когато хората четат стиховете ми, те да почувстват, че и друг човек изпитва същите чувства и емоции.

Вторият - социални елементи и различни житейски ситуации.Темата за любов е неизбежна, аз също пиша за любовта, но акцентирам и върху други теми, като: смъртта, расизма, липсата на баща, приятелите в чужбина, жените готови на всичко за слава, тъгата на тези, които не познават бабите си заради смъртта им, децата, които са изгубили майките си по време на раждането им и други. Като една голяма част от тях все още не съм публикувала.

Третият - вдъхновяваща. Преди месец едно момиче ми писа, че поезията ми я е вдъхновила да започне да пише и тя. Изключително щастлива съм от този факт. Ще се радвам, ако може и тя да вдъхнови някой. На това му казвам - верижно поетично вдъхновение.

Сподели ни любим твой стих?

ЦЕНАТА НА ДОВЕРИЕТО

Така съм създадена,
Че предпочитам
Да се усмихна, вместо да се намръщя,
Да погаля – вместо да ударя,
Да повярвам – щом ме погледнат в очите.

Много пъти са ме лъгали.
Дори най-скъпите, най-близките.
Обичта ми са тъпкали
С думи са ме оплитали - 
И пак ме гледаха в очите.

Може още сто пъти да ме излъжат.
Нека.
Едно не искам: заради стоте измами
Веднъж да не повярвам само

На очите, които наистина 
Са били искрени.

 

Станка Пенчева

Какво би посъветвала тези, които нямат смелостта да покажат собственото си творчество?

Благодаря за този въпрос, тъй като много искам това да бъде една от каузите ми, а именно, ако имам възможността по някакъв начин да стимулирам и други млади хора на изкуството да покажат творчеството си.

Както обичам да казвам - “Не крийте таланта в шкафа си”! Какво щеше да стане, ако любимият Ви певец или певица не беше показал творчеството си? Какво щеше да стане, ако художникът нарисувал картината в хола Ви се е страхувал да покаже картините си? Какво щеше да стане, ако любимият Ви поет или поетеса беше скрил творбите си в някое чекмедже? Какво щеше да стане, ако всички хора на изкуството се страхуваха от себеизява?

Аз самата знам колко е страшно това да покажеш всичките си емоции пред толкова непознати хора, но така ти им споделяш себе си, можеш да ги вдъхновиш и те да го направят. Вярвайте повече в себе си, но без да се прекрачва границата на това да сте самонадеяни. Общувайте с успешни, мотивиращи и позитивни хора, за да може да се стимулирате взаимно.

Когато се качих за първи път на сцена преди четири месеца треперех цялата и бях направо ужасена, а дори не съм срамежлив и стеснителен човек. Вчера се качих за осми път и осъзнах, че вече не ме е страх и е страхотно. Вие го можете също!

Какво ти предстои оттук нататък?

На 4 юли със страхотния Стефан Евтимов сме в Стара Загора, където той представя първата си стихосбирка - "Четири кафяви очи”, а аз чета негови и мои стихове. На 6 юли сме в София. До края на годината се надявам да сбъдна мечтата си - да издам стихосбирка.

Фотограф: Марияна Симеонова

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер