Любов в три стиха – хайку за чувството, за което думите все не стигат
Подобно съхранени на стара кинолента кадри, подсъзнанието ми пази мигове, все така ярки и наситени с цвят и емоция, както в момента на своето изживяване. Те ме навестяват изненадващо, понякога се промъкват безшумно, на пръсти, друг път нахлуват внезапно, с взлом, и ме отвличат, повеждат ме през тъмните и потайни пътечки на съзнанието ми към места, хора и събития – парченца спомени от моите любови.
Утро.
Сънувах те пак.
Ти спиш до мен.
В двора на базиликата отсреща –
един кипарис.
В стаята сме двама.
Кораби в канала
строени в редица.
Целувка на раздяла.
Старата къща
под руините си
опази нашата тайна.
В полумрака
лицето ти –
маска на инките.
Косата ти –
пролетен водопад.
Спомен от минал живот.
Старите снимки.
Как да ги разделим?
Краят на една любов.
