Култура

Книгата ме грабна с първото изречение: „Сезонът на самоубийства бе настъпил“…

Действието започва да се развива във Виена и още в първия абзац от книгата се споменава река Дунав. Ето ги двете причини, заради които вече бях убедена, че ще прочета този роман. Поне така си мислех, но след като го преполових, осъзнах, че нещо ми липсва, нещо ми се губи и интересът ми рязко се притъпи.

Когато роман се базира на извесна историческа личност с особени заслуги. Когато за тази личност са изписани множество творби, подходът към развиването на сюжет и характерите в него, трябва да бъдат изключително добре изпипани. Причината да се увлека и да дам кредит на доверие към авторките беше тяхната биография.

ЛР (лирическо отклонение): Винаги правя биографична справка, когато започвам да чета даден роман. За мен това е нещо като запознаване с автора и опознаване на личността му. Сякаш казвам: “Добре, запознахме се. Харесваш ми. Искам да разбера какво те провокира да напишеш това. Какво видя, какво усети и защо прецени, че е необходимо да предадеш това послание и усещане. Искам да го изживея с теб”! 

ЗА АВТОРИТЕ: 

Карън  Мак  е  известен  телевизионен  продуцент,  режисьор  и  автор  на  бестселъри.  Нейни телевизионни и филмови продукции са печелили наградите „Еми“ и „Златен глобус“.

Дженифър Кауфман е популярна писателка и журналистка с множество престижни награди, между които и „Пулицър“ за принос в репортажната журналистика.

ЗА КНИГАТА:

ИК „Колибри“, 2015

Виена е в навечерието на XX век и кипи от жизненост, артистичност и екстравагантност. Д-р Зигмунд Фройд се бори за щатно място в университета, но е атакуван от своите колеги заради теориите си, гравитиращи около сексуалния нагон. В живота на семейство Фройд нахлува Мина (по-малката сестра на Марта Фройд) – интелигентна, независима и страстна. И  докато Марта е скандализирана от „порнографските“ изследвания на съпруга си, нейната сестра е запленена от смайващите му идеи и от нарцистичната му личност…

Имал ли е Зигмунд Фройд любовна връзка със сестрата на своята съпруга? И повлияла ли е тя върху радикалните открития на бащата на психоанализата?

Какво ми хареса?

Много автори и техни произведения биват споменавани в романа. Разказана през призмата на по-малката сестра на съпругата на Зигмунд Фройд – Мина, историята върви плавно, дори малко предвидимо, но с известна доза леко подчертана еротика, съпътствана с чувство за вина.

Любимата ми сцена– разговорът между Мина и Фройд в кабинета, където е поместена и цялата му библиотеката. Наслада. Да разговаряш за живота и неговата философия насред автори и философи като Сократ, Платон, Омир, Шекспир с чаша вино в ръка и пури.  Има нещо толкова творчески-аристократично в това.  

– Минавало ли ти е през ума, Зигмунд, че при толкова много книги около теб не са ти нужни приятели?
– Мислиш ли? – развеселен попита той.
– Ами да. Ако аз имах всички тези книги, дори нямаше да изпитвам потребност да ги прочета. Просто щях да се взирам в тях и да си мисля колко съм умна.

Какво не ми хареса?

Липсата на дълбочина и силно изявени характери. Самата история през цялото време ми напомняше на зле скроен любовен роман, в който обаче липсва страстта.

Пълната къща на Фройд, неговото отегчение от семейния живот, напредъка в кариера му, съпътстван обаче с непризнаването на революционните му теории, го карат да се затваря в кабинета си и да се изолира от външния свят.

Да изучаваш в детайли и дълбочина човешката психика и в същото време семейството ти да е пример за пълен провал. Разпад, който вероятно е могъл да бъде предотвратен, ако психоаналитика беше приложил към себе си близките си, всичко онова, за което съветва всички останали.

Сивотата и скуката, непризнаването на идеите му в тяхната цялост, незаинтересоваността на жена му към неговия труд, карат Зигмунд да погледне в страни, но не в коя да е жена, а в собствената си балдъза.

“Познаваха се от толкова години, а ето, че тази вечер научи нещо ново за него. Той бе нещастен. А нещастните хора бяха опасни.”

Мина, неомъжена, свободолюбива, интелигентна и опърничева (все неща, неприсъщи за една дама от онова време), кара отегчения и обезкуражен Зиги да се потопи в желанието да я притежава.

Дали има истина в подобно твърдение (авторките твърдят, че романа е създаден върху документално-биографичен материал ) не знам, но знам, че дори да е художествена измислица, не е подобаващо поднесена. Не и когато става дума за семейство Фройд.

Много неща ми липсваха. Липсваше ми дълбочина в диалозите. Теориите на Фройд са поднесени чрез  общуването му с Мина прекалено комерсиално. Може би целта е била да се избегне ненужна терминология, но крайния резултат е повърхностно представяне на наистина интересни идеи и проучвания. За сметка на това писмата между двете сестри, разговорите между високопарните особи, при които работи Мина, са представени надълго и нашироко, без да дават почти никаква информация към характерите на героите или към сюжета.

В обобщение: романът е подходящо леко четиво, т.е. можете да му посветите времето си, когато сте уморени и искате да се насладите на нещо без да задълбавате и без да не можете да го оставите настрана.

Видео ревюта на книги можете да откриете в моя канал - Stef's Library и в книжния ми блог!