От сърце

Здравейте. Аз съм любовта. Очаквахте ли ме? Вероятно да. Все пак е това време от годината, в което всички се сещат за мен. Поласкана съм. Почти.

Хората от векове ме търсят в нечии добри очи, нежни целувки и топли прегръдки.

Постоянно ме водят на вечеря и ми подаряват хубави неща с надеждата да остана за една вечер или може би завинаги. Така посветиха цял един ден на мен. Възхваляват ме, поставят ме на пиедестал, а на другия ден могат спокойно да се върнат към омразата си, или по-лошо – към безразличието си.

Тези, които си мислят, че ме притежават, се опитват да ме задържат с мили жестове. Но те избледняват на сутринта, също както думите. Други си мислят, че съм ги изоставила и затова прекарват 14 февруари в компанията на брат ми Трифон Зарезан и няколко бутилки вино. Оплакват самотата си и се самосъжаляват чак до зори.

Някои вече са ме виждали, но са ме загубили някъде из лабиринтите на живота. Други никога не са ме срещали. Общото между тях е, че продължават да вярват в мен.

Облепят стаите си с розови сърчица и мечтите си с нежни прегръдки и безкрайни поляни от цветя.

Това са хората, които знаят, че не мога да бъда купена с бонбони, бижута, шоколади и рози. Знаят, че късите поли или прилепнатите джинси не ме съблазняват. Също така знаят, че аз съм винаги тук. Това са любимите ми хора. Те не се отказват и не ме загърбват, не ме оставят да се скитам сама по света, не затварят вратата си под носа ми, а винаги са готови да ме посрещнат в домовете си с топлина и усмивка.

Малцина са избраните, които вярват, че не си тръгвам с поредното разбито сърце или скърбяща душа. Аз обичам да оставам именно заради тези моменти.

Тук съм, когато се раждат децата ви, но и когато умират родителите ви. Тук съм, когато се жените, оставам за първите ви кавги и никога не си тръгвам дори и когато решавате да се разделите. Когато плачете безутешно за домашния си любимец или за обичан човек, който си тръгва, аз държа кърпичката, с която бършете сълзите си. Аз съм опората, на която се облягате, за да не паднете и рамото, на което можете да се утешите. Аз съм земята под краката ви. Аз мога да бъда спасението ви.

Аз съм във втория шанс. Когато си мислите, че вече не можете да обичате, аз ще дойда, за да ви покажа, че това не е вярно. Когато сте се изморили от търсене и смятате, че няма душа на света, която да е вашата сродна – аз ще ви я покажа.

Работя на принципа на чудото. Предизвиквам силно сърцебиене, събуждам дори и най-отчаяните сърца за мъничко надежда.

Никой никога не е имал толкова много власт, колкото мен. Много владетелите сте имали вие хората. Те са се смятали за всемогъщи. И аз съм толкова стара, че съм ги виждала всичките. Дълго съм страдала заради грешките им и съм плакала за многото пролята кръв. Но все пак оставам, защото съм упорита.

Няма да спра да показвам на хората колко прекрасен може да бъде светът, в който живеем. Колко невероятен може да е всеки един живот, ако се оглеждаме за чудесата в него. Как страхът може да се изличи с една усмивка, с един нежен жест, с мъничко любов.

Има хора, които са ме преследвали с години и такива, които са ме прогонвали от живота си. Но аз не спирам да се опитвам да правя света по-хубаво място дори и след 14 февруари. Ще съм тук винаги, когато искаш да поплачеш или да кажеш на някого:

Обичам те!

Да, казвайте го по-често, чувствайте го и… обичайте се! А аз ще остана тук завинаги!