Защото избрах България

Днес се срещаме с един режисьор, учител, преподавател. Холандец, избрал България. Или пък, дали тя не е избрала него? Вижте историята на Маартен Вонк в следващите редове:

Маартен:

Да споделиш на някого за живота си, който вече е превъртял половин век, е объркваща задача.Спомените, които изникват в съзнанието ми се съревноват кой пръв да оживее със слово. Със сигурност мога да изтъкна най-важните факти, а те са точно пет, колкото е и броят на децата ми. Три момчета и две момичета.

Двете ми най-големи момчета са "холандци", най-голямата ми дъщеря е с  фризийско- холандски корени. Най-малките ми дъщеря и син носят в себе си наследството и гените на българите. Децата ми са доказателството за един динамичен живот, който със сигурност продължавам да водя. Характерът ми, холандските ми нрави и това,че съм предприемач, ме научиха да поемам рискове.

Учих в Amsterdam Hogeschool voor de Kunsten, във факултета по Режисура и Кабаре, което съчетава  музикален театър, мюзикъл ,вариететно представление, stand up комедия, опера и дори оперета.

Предполагам, че споменът за Желязната Завеса все още съществува в съзнанието на българите, но на Запад той отдавна избледня. След паднето на стената заминах за Москва, където станах ученик на професор Г. Богданов, за да достигна нивото на майстор по биомеханика, наследствената театрална система от техники за обучение на Майехолд. През следващите години работих над съврмененият танц и станах майстор по японска техника Буто, често наричана от мнозина "Танцът на черното и бялото" .

Работата и личният живот винаги се сливат в едно цяло , когато избереш да бъдеш артист.

Това е моят избор - да бъда актьор и режисьор, също така  пиша  пиеси, които са поставяни в Холандия и Белгия, като за една от тях вече имаме правата да се постави в България

Когато някой лъже или преиграва, хората често казват: "Какъв актьор!", но това е двойна обида, актьорите никога не лъжат, защото, ако го правят, публиката ще ги презира, героят им ще бъде обявен за измамник. Да бъдеш актьор е професия, която единствено може да бъде овладяна и опитомена след години учене. Всяка година на практикуване наслагва развитието на персонажите на сцената. 

Аз съм актьор и режисьор, също така  пиша  пиеси, които са поставяни в Холандия и Белгия, като за една от тях вече имаме правата да се постави в България. Заедно с Деян Русев работим по представянето на романа „Вечерята" на Херман Кох на българската театрална сцена. 

Нидерландия е странна държава. Най-високите хора на света живеят там. Една от най- пренаселените страни в света. Името не е Холандия, а Нидерландия , има два езика - холандски и фризийски (северозападен), но хора от югоизток - само на 255 км от севера, не разбират езика.

С колониална история, простираща се на всички континенти : дала е на Англия "Градът и"  ( Уилям Трети , 1689), основала е Ню Амстердам (1625, днешен Ню Йорк), прокарала е пътят за Декларацията на Независимостта ("Ние, хората"), от  1581 е Монархия или Република, която позволява да бъде управлявана от немско семейство - ауч... току що нараних доста чувства..

Характерно за холандците,  е да бъдеш отворен, безцеремонен и според останала част на света - неволно обиждащ , изказвайки всичко, което мислиш  на глас. Грубост, както някои биха го нарекли. Честност и откритост също. Но това означава ли ,че Холандия е честна страна? Не. Корупцията е навсякъде. Дори и съдебната система е повредена до неузнаваемост  и най-вече няма репутация на некорумпирана такава.

Репутацията е всичко в този свят.

Холандия дори не разполага с конституционен съд, нито пък спазва референдуми и ако референдум се провежда, то политиците не следват резултатът от това, тъй като те смятат хората са идиоти.

Но имаме и ценности! При това много и впечатляващи -  нямат равни. Строили сме и сме вдигнали страната от самата вода. Проектантските ни способности са отвъд каквато и да е конкуренция, тъй като сме проектирали и издигнали цялата си страна - няма и едно дърво в Нидерландия, което да се е появило  по собствено решение. То е засадено и планирано. Холандците сме много иновативни, губили сме само 3 световни първенства по футбол, едното беше купено от  организатоа - Аржентина (за тези, които ще се обидят, случаят е доказан!).

В икономическо отношене,  Холандия е класирана като втората най-продуктивна замеделска страна за износ. Имаме най-добрите състезатели по кънки на лед, като цяло по отношение на спортовете имаме голям успех и засилваме разботата си в този сектор, в сравнение с други страни. Като част от културното ни наследство имаме Барух Спиноза, Хюйгенс, Рембранд и Ван Гог. Най-добрите Диджеи са от Холандия и по отношение на забавлението Хайникен и Унилевер снабдяват света с "хляб и бира", а шоубизнеса в Холандия е водещ на световния пазар. 

Холандците дадоха на света борсовата система и първата мултинационална в света - VOC (United East Indian Company Обединена Източна Индийска Компания), най-известното ни ястие е rijsttafel (маса от ориз), което възниква в gordel van Smaragd, както сме свикнали да назоваваме Индонезия (в превод: пояс на Smaragd). И да, ние също така дадохме на света думата Apartheid, тъй като бурите от Южна Африка са от холандски произход (африкаанс ). Накратко, без светът да е наясно с това, холандското наследство е във всяка вена на днешния динамичен свят.

Бях поканен, за да направя постановка в България и останах. Това е кратката версия. Дългата, започва по същия начин. Дойдох тук с най-малката си дъщеря, аз - за да направя постановка, а тя - за да научи български. Намеренията ни проработиха идеално. Получих предложения за работа в професионалната ми сфера, а тя постигна голям успех с изучаването на езика и останахме. Това беше преди пет години. Почувствах се като вкъщи и въпреки премеждията, които срещнах в тази страна, вярвам,че има потенциала да се развие по по -  добър начин. Това открих покрай работата си с деца и млади хора , а те носят бъдещето в крайна сметка.

През началните месеци написах няколко статии за холандски уебсайт, в които споделях срещите си с тази "странна" култура и нация. Това отвори очите на хората, но не толкова за България, колкото за Нидерландия. Животът в чужбина е тест да прогледнеш или дори по-добре казано, да разтърси перспективата ти относно собствената ти култура. 

Понякога да разкрия какво имам предвид се получава най-добре чрез случка :

Веднъж в Холандия, докато паркирах колата си, преминах през разместило се паве, което доведе до спукана гума. Направих снимки на спуканата гума и на павето, което не беше на мястото си и ги изпратих на Общината. На следващия ден пътят беше поправен, а щетата по колата ми изплатена. Отговорността ми беше сведена до минимум. Установих, че бях продал отговорността си, плащайки огромни данъци и бях отдал индивидуалните си избори на някой друг. Почувствах се унижен. Това ми дойде като шок, но това осъзнах чак след като  влязох в България и се сблъсках с  тукашните пътища  и плоския данък.

Има и много други мисли, които се родиха  щом стъпих в България, но първата от тях е , че се почувствах у дома още в първия миг .

Чувството е като "най-накрая се прибрах вкъщи" и наистина ме е срам, че не говоря изцяло този прекрасен език. Талантът и уменията ми бяха нужни в сферата на работа с чужди езици, което не подпомогна бързо да науча езика . Дъщеря ми научи български за 4 месеца, но пък тя беше само на 4 години и е музикално надарена. Аз също имам музикална дарба, но пък мозъкът ми е зает с другите неща във всекидневието. 

Работата ми като артист никога не спира и няма да спре. Работих като учител в сферата на езиковото обучение и актьорско майсторство в частно училище. Написах много детски пиеси, организирах и езикови и арт работилници. Реализирах вече много поректи - 

Via Crucis - Пътят към Голгота, пиеса в жанра  Буто, създадена в Холандия и изпълнявана в България (предстои да  се поставя и в Англия), заедно с младата и талантлива танцьорка Йоана Дралчева, участвал съм в "Нощ на Музеите и Галериите" в Пловдив. Написах сценарий за Жоро Торнев за българския филм "Театрални Нощи", които засега все още е в проектната си фаза . Участвам още и в едно уникално музикално и театрално преживяване - СЪН В СЪНЯ / концерт-лабиринт за спящ оркестър.

Разбира се, като учител продължавам да създавам програми за деца и възрастни. Скоро отворихме "Езиково - театрално  училище Шекспир" - Shakespeare Drama and Language school , където преподавам  на децата театър, литература и английски. Също така работя и към държавни училища за подобравянето на изучаването на немски език. Като преподавател бих  искал да работя и с млади актьори и танцьори, защото виждам много талантливи хора, на които ми се иска да предам опита си, натрупан през годините.

Всички тези възможности ме правят щастлив човек, защото се срещам и работя с много интересни хора.

Понякога децата идват при мен и ми казват "господин Маартен" (така се обръщат към мен в клас) "господин Маартен, кой е любимият Ви цвят?", а аз не знам, искрено не знам. Когато есента царува, наистина обожавам златисто-кафявото, лилаво-червеникавото в листата. Няма как да не бъдеш привлечен и когато пролетта великолепно се надигне изпод  снега и светло зелените листа се разгърнат. Натежалите от сняг клони в парка, когато зимата настъпи и как това бяло, покрито от части от сянка, спира дъха ти. И бледо синьото небе на лятна утрин на Черно море е просто прекрасно. И така нататък и така нататък.

Има твърде много красиви неща, които да бъдат запомнени. Да бъдеш отворен за чудесата на живота, които България ти предоставя, е най-добрият подарък, който човек може да си направи сам. Затова най - съкровенното  ми нещо е мечтата ми, българите да са отворени и да оценят красотата на  миналото, настоящето и бъдещето си в  тази "Райска градина".

Създавам мечтите си на сцената, поставяйки под въпрос всичко, което е общоприето за истина. В този смисъл искуството и науката са в едно и също поприще. Истина ли е? И защо? Затова мечтата ми за България ще бъде и е да поставяме под въпрос всички действия и мисли, които ни се залагат. Истинни ли са? И кой печели от тази така наречена истина? Накратко искам осмеляващи се хора, осмеляващи се да мислят от свое име и които имат интерес да пренесат българското наследство и култура на друго ниво, в това време и в този век. 

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.