Успелите споделят

Маги Назер е плод на любовта между своите майка - българка и бащa - палестинец. Това навярно предопределя интереса ѝ към различието във всичките му форми. От малка се сблъсква с различни перипети, които обаче са ѝ дали куража да вярва, че нищо не е невъзможно. Пътешествията по непознати земи, срещите с хора, различни от нея, и приключенията, които я изкарват извън зоната ѝ на комфорт, са ѝ любими, но прибирането ѝ вкъщи остава най-любомото пътешествие.

От автора: В интервютата ми досега не възприемам за важност да споменавам годините на хората, които интервюирам. Но в този случай си мисля, че е необходимо да спомена, че Маги е само на 23 и се занимава с неща, които не могат да се поберат в една статия. Опитахме се да съберем най-важните. Приятно четене!

От малка социалното предприемачество е тясно свързано с теб. Кои бяха първите стъпки в него?

Направих първите си стъпки в социалното предприемачество още в началното училище.

В четвърти клас започнах да организирам акции в подкрепа на болно момче от моя квартал Обеля. Вечери наред с мама правихме мартенички и картички, които след това продавах в училище на съученици и учители. Още преди това пък бях организирала малкото си братче и две приятелки да изчистим пространството пред блока, където засадихме цветя и си бяхме изградили “апартамент”, в който играехме или седяхме да си говорим с часове. По-късно в гимназията, с помощта и участието на други ентусиасти, създадох неформално “дружество” - както ние си го наричахме, с което организирахме десетки посещения и културни събития в домове за деца и възрастни. Тези преживявания ме убедиха, че никога не е твърде рано и никога не си твърде малък, за да направиш промяна.

Когато видя нещо ценно или хубаво, не мога да не се запитам как мога да го пресътворя или “пренеса”, така че и другите около мен да имат полза от него. На 16 за пръв път имах възможността да общувам на английски и да създам приятелства с млади хора от други държави по време на обмен в Словения, където бях най-младата участничка.

Още преди да се завърна, си бях обещала, че на всяка цена ще организирам подобен проект, така че моите приятели и съученици също да се докоснат до това невероятно изживяване. За да постигна тази цел ми се наложи да се науча да пиша проекти за европейско финансиране, да правя отчети и да координирам организирането на мащабен проект с 40 участници от Великобритания и България. 

Това да бъда социален предприемач се дължи изцяло на подкрепата и вярата в потенциала ми, с които всички около мен от малка са ме дарявали.

Представи си, че си едно 9-годишно дете, и правиш вестник на класа в тираж от 20 броя, като с майка ти го набирате на пищеща машина по цели нощи. Когато вестникът се продаде, решаваш да дариш печалбата на някой в нужда и само дни по-късно класната ти дава списък от нуждаещи се. Доверието, отговорността и усещането за постижение не се забравят. Ще ми се повече деца и млади хора да бъдат вземани насериозно и подкрепяни, за да се осмеляват да опитват, да грешат и да се учат от опита си.

По какви поводи представлява България на международни конференции на ООН и други срещи в Бали, Тайланд, САЩ и в цяла Европа?

Опитът ми като лидер на младежки проекти от съвсем ранна възраст ми даде много платформи, чрез които да представя постиженията и потребностите на младите хора в България.

Участието ми в едномесечна програма за лидерство в САЩ след 11-ти клас беше решаващо за мен, тъй като впоследствие ме вдъхнови да замина като студентка там. Бях заобиколена от много талантливи младежи от цяла Европа и САЩ, които говореха английски много по-добре от мен и бяха участвали и организирали не по-малко проекти и инициативи.

Тогава осъзнах, че не постиженията трябва да градят увереността ми и идентичността ми, а това, което ме мотивира да създавам и да полагам труд, без значение от резултата. Винаги ще има хора, които са по-добри или по-малко добри от мен в едно или друго, но това, което ме кара да продължавам, е знанието, че винаги мога да научa нещо ново, да стана по-добра, в това, което мога или не мога, да сътворя или да помогна на някой друг да създаде нещо, което липсва.

През 2012-та участвах в международен проект за промотиране на световен мир чрез практикуването на медитация. Прекарах 3 седмици на отдалечен остров в Тайланд с други международни участници, медитирайки по 5 часа на ден. Това преживяване преобърна из основи много мои възприятия и зароди у мен много въпроси, на които и досега търся отговор като: „Как да бъда тук и сега през по-голямата част от ежедневието си?“, „Мога ли да обичам без притежание и обсебващо привързване?“, „Мога ли да бъда щастлива без значение от това какво се случва извън мен и как да го постигна?“.

Същата година бях избрана за български младежки делегат на Глобалния Младежки Форум, организиран от ООН в Бали, където се обсъждаха разнообразие от теми, свързани с младите хора, тяхното участие в обществения и политически живот на местно и глобално ниво, пречки и възможности за развитие.

Прекарала си месеци в Палестина, Йордания и Сиера Леоне. Какво прави там?

Винаги съм искала да науча арабски и да посетя Палестина. Затова когато като първокурсничка разбрах, че колежът ми предлага финансиране на студентски стажове си поставих за цел да намеря подходяща възможност да правя нещо стойностно там и да се потопя в местната култура и начин на живот. 2 месеца преподавах английски и организирах младежки академии за лидерство на Западния бряг.

Преживяването беше много разтърсващо, тъй като не само видях какъв е живота под окупация, но и проследих развитието на поредния кървав конфликт между Израел и Газа.

Година по-късно се завърнах в Близкия Изток, за да уча арабски в Йорданския университет, като наред с това работих в офиса на Програмата за развитие на ООН (UNDP).

В началото на тази година пък прекарах 5 седмици в Сиера Леоне, където извършвах научно изследване, свързано с правата на жените и момичетата в държавата. И без да посетя Сиера Леоне знаех, че в световен мащаб момичетата и жените са диспропорционално засегнати от бедност, болести, липса на достъп до образование, сексуалнопредавани инфекции и др. Преживяването ми там затвърди впечатлението ми, че макар и навсякъде да има борбени, мотивирани и инициативни хора, трудностите, които им се налага да преодоляват не са съпоставими. Много хора по целия свят се бъхтят неуморно и никога не получават достойно възнаграждение за труда си.

Успехът се основава на късмет и привилегия, а не само на кураж и упоритост.

Затова е необходимо да помагаме и да бъдем съпричастни към тези, спрямо които съдбата не е била така щедра. 

Кой е най-запомнящият се момент в живота ти досега?

Миналото лято работих в консултантска фирма в Ню Йорк, където имаше непреодолима йерархия и като на студентка не ми се възлагаха много задачи. Месеците, прекарани там, заедно с предишните ми впечатления от стажове в международни организации, ме накараха да осъзная, че ще са ми необходими години в системата преди да мога да се откъсна от бюрокрацията и да правя нещата, които обичам. Екзистенциалната ми криза беше силно повлияна и от мъчителната и бавна раздяла с любовта на живота ми до този момент, но това тъжно лято ме принуди да преосмисля къде и в какво искам да влагам енергията си.

Усещането за загуба на посока е, всъщност, огромна свобода, стига да не позволиш на страха да ти отнеме удоволствието от това да избираш.

Първоначално ми беше трудно да си отговоря на въпроса “Какво НАИСТИНА искам да правя?”. Разбира се, че бях искала да правя нещата, които бях правила и преди това, но при все това изборите ми бяха повлияни от планове и стратегии за тяхното постигане. Припомних си щастието от това да създавам, ежедневно да се сблъсквам с предизвикателства, да търся решения, да се уча и развивам с хора, които не тлеят, а горят, за да допринасят за развитието на средата. Така реших да изведа на преден план мечтата си да пренеса в България системата за преподаване на езици чрез “пълно потапяне” и започнах да полагам основите за нейното осъществяване.

Това лято, след като се дипломираш, се връщаш в България. Какви са плановете ти на родна земя?

От миналата есен тече подготовката за пилотното лято на Immersion Academy Bulgaria - езиковото училище, което отдавна исках да създам. Това лято аз и екипът ми от студенти и професори от САЩ предлагаме 18-дневна програма за младежи и две групи за възрастни с продължителност 7 и 10 дни, по време на които участниците ни ще практикуват и ще се обучават на английски 24/7.

За какво мечтаеш?

Мечтая да асоциираме думата “образование” с любопитство, вдъхновение и радост, а не скука и досада, и се надявам, че Immersion Academy Bulgaria ще служи като катализатор на иновация в чуждоезиковото обучение в България. Immersion не признава традиционната йерархия учител-ученик. Ние изпитваме дълбоко уважение и интерес към идеите и преживяванията на всеки човек и знаем, че:

Ученето е споделен процес на израстване.

Затова повтарянето на безсмислени фрази като папагали и ученето на граматика и думи извън контекст не съществуват в нашия репертоар. Вместо това залагаме на диалога, обмена на идеи и процеса на творене, основани на изконните човешки любопитство, съзидателност и нужда от общуване.

Какво ще посъветваш младите хора като теб, които поради една или друга причина още се колебаят да започнат да сбъдват мечтите си?

Съветвам ги да не се страхуват да опитат.

Много мои идеи и начинания не са видели бял свят или иначе казано са се провалили. Провалът е нещо страхотно, когато знаеш как да се проваляш умно, т.е. да използваш всяка възможност, за да се учиш и надграждаш и да си в по-добра позиция за нов опит.

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.