Магията на книгите
Книгите са магия. Спасение. Изход. Вход. Приятел. Емоция. Вълшебство. Спомен. Подарък. Врата. Прозорец. Дом. И всичко прекрасно на света. Книгите са там, когато имаш нужда от тях. Което по мои скромни изчисления е (почти) всеки ден.
„Осинивявайки” две книги в обедната си почивка, за пореден път стигнах до извода, че една от причините да съм безпарична (не бих казала чак бедна) е, че си купувам десет пъти повече книги, отколкото мога да прочета. Добрата новина (за мен и за българската икономика!) е, че по същата причина се чувствам безмерно богата.
Книгите запълват рафтовете, первазите на прозорците ми, чантата, нощното ми шкафче, масата и... живота ми. Книгите винаги са били до мен. Аз съм от хората, които по-скоро възприемат себе си като книжен дракон, отколкото като книжен червей, а това са книгите, които ме превърнаха в такъв:
- Книгата, която ме запали по четенето Братята с лъвски сърца от Астрид Линдгрен
"Ще знам тогаз, Шушулко мой, че туй е твоята душица, потърсила мечтан покой край моята главица"
Като бях малка ми разрешаваха да не спя на обед, ако чета. Затова четях. Спомням си, че съм чела книги като Пипи Дългото чорапче и Патиланско царство, но книгата, която остави трайна следа в съзнанието ми определено е Братята с лъвски сърца. Тя засяга една от най-трудните за разбиране теми при децата (и възрастните) – тази за смъртта, но приключенията на двамата братя са толкова смели , че страхът отстъпва място на вълнението. Не знам дали вярвам в отвъдния живот, но вярвам в Нангияла.- Детската книжка, която обикнах като пораснах Алиса в страната на чудесата/Алиса в огледалния свят от Луис Карол
„- Човек не може да вярва в невъзможни неща.
- Смея да ти кажа, че не си се упражнявала достатъчно, каза Царицата.”
Алиса е всичко. Алиса е моят spirit animal. И аз съм изяждала грешната бисквитка и съм се оказвала на правилното място, преследвала съм зайци и съм падала в дупките им, играла съм шах и съм срещала странни хора в гората, пила съм чай и познавам Лудия шапкар. В много отношения Алиса е аз и аз съм Алиса. Така ще се казва автобиографията ми... един ден...най-вероятно...но това е тайна!- Първата книга, която прочетох два пъти Изгубеният свят от Артър Конан Дойл
„Ако успее моят труд за час момчето-полумъж да увлече, да увлече мъжа-полумомче, целта си скромна съм постигнал аз.”
Аз не съм полумъж, нито полумомче, аз съм си цяло момиче и вярвам, че много от вас обичат този жанр. Тази книга обаче има огромен бонус – динозаври! Винаги съм искала да съм изследовател, откривател (и останалите неща, които завършват на „ел” ) и Сър Артър Конан Дойл ми позволи да бъда – да бродя из джунглите на Амазонка, да пиша, да изучавам, да преоткривам света.- Книгата, на която съм плакала най-много Ловецът на хвърчила от Халед Хосейни
"Децата не са книжки за оцветяване. Не можеш да ги запълниш с любимите си цветове."
Към тази книга имам противоречиви чувства. Може би защото наистина плаках безутешно, много навътре приех всичко и сърцето ми се разби на милиони парчета при развитието на сюжета. Но ми помогна да разбера поне малко по-добре войната, чуждата религия и разбития и разпокъсан свят на Афганистан, за което съм благодарна на автора.- Първата наистина сериозна книга, която започнах (и завърших!) Изворът от Айн Ранд
„Въпросът не е кой ще ми позволи, а кой ще ме спре.”
Прочетох Изворът в четвърти курс и бях убедена, че няма да ми хареса. Свърших я за няколко дни и се превърнах в капиталист...добре, де, не стана точно така, но книгата ми хареса. Начинът, по който е написана е достъпен и все пак красив и интелигентен. Промених нагласата си към „сериозната” литература макар и до ден днешен да чета фентъзи, научна фантастика и приказки винаги, когато имам възможност.Споделяйте, четете, пишете и въобще консумирайте книгите с удоволствие и без мярка, защото "книгите са уникална преносима форма на магия"!
