От сърце

Сигурно звучи глупаво да пиша за първия сняг след победата на Григор Димитров (известен за мен като "Мачкай, Гришо!") снощи. Това е все едно да имаш презентация след деня, в който човечеството е кацнало на Луната. Кой се интересува от снежинки в такъв исторически за страната ни момент? Ами..аз!

Има нещо магическо във всички първи неща. Но снегът за мен е специален. Не знам дали защото съм родена през зимата, но всяка година, когато завали за първи път, е все едно никога преди не съм виждала сняг. Не съм малко дете (или съм?), но да гледам как "сняг се сипе на парцали" ми действа особено успокояващо. Понеже почти винаги завалява вечер (когато температурите се понижават), обичам да гледам как снежинките падат от небето под уличните лампи. Карат ме да се чувствам все едно живея в коледна приказка на Андерсен.

По принцип ставането рано сутрин (преди 8 часа) за мен е едно от най-трудните неща на света. Искрено вярвам, че "преди 10ч. хората не трябва да говорят, а само да се прегръщат, защото събуждането е много трудно". Спомням си как веднъж бяхме на палатки и един приятел дойде да ме поздрави сутринта, а аз бях станала преди 5 минути. С бодра крачка и още по-бодро "Добро утро!" се засили към мен. Аз го погледнах и му помахах съвсем вяло. Тогава той каза, че явно съм от ОНЕЗИ хора и се върна към сутрешните си занимания.

Аз наистина съм от ОНЕЗИ хора, но преди вече немалко години работех в една френска пекарна. Тогава ми се налагаше да ставам преди 6ч. сутринта и незнайно как (може би е било временно заклинание и магията с времето е изветряла?) бях станала от ТЕЗИ хора. От хората, които стават със скок от леглото, готови да сграбчат деня. От тези, които се събуждат с широко отворени очи без дори да имат нужда от капка кафе. 

Главната причина за това отново беше снегът. Едно от най-любимите ми неща е да съм първата, която минава през прясно навалял сняг. Обожавам да оставям следи и да знам, че никой преди това не е минавал по този път (не и днес). Непочистените тротоари (снегът винаги е изненада, особено през зимата) за мен бяха чиста проба вълшебство и не си спомням да съм се сърдела на Столична община, не и тогава.

Всеки първи сняг е ново начало. Светът започва на чисто (поне докато не дойде кишата и калта, но нека не опорочаваме всичко). Всичко е бяло, прекрасно и тихо. Можеш да пиеш чай или да се затвориш вкъщи с любима книга. Да печеш коледни сладкиши и цялата къща да мирише на канела и джинджифил. Да излезеш и да направиш снежен човек или да се пързаляш с найлони в парка. Зимата не е мъртъв скучен сезон, който е сковал света. Не и ако не му позволим да бъде.

И въпреки всичко изписано дотук, има хора, за които зимата не носи коледно вълшебство. Хора, които живеят на улицата и деца, които имат покрив над главата си, но не и топлина в сърцата си. За тях, ти можеш да си празничното чудо, което всички очакват. Изплети топлина за бездомните или стани Дядо Коледа с "Операция плюшено мече". Ние ще продължаваме да следим как можем да помагаме на тези с по-малко късмет в секцията "Каузи" - следи и ти.