От сърце

Тази сутрин бе толкова банална и предсказуема, че ми беше скучно да се събудя. Измъчваше ме фактът, че знам какво ще правя цял ден... или поне си мислех, че знам. Понякога имам сбърканата дарба да зарязвам нещата още преди да съм ги започнала – просто защото вече ми се струват безинтересни. Ще начертая новия си дневен ред, след като привършва евтиното си кафе. Напоследък и утайката ми се струва вкусна – замества бисквитката, която нямам.

Ще продължа с тривиалното. Поне ще се опитам леко да го разнообразя. В живота има кармичен баланс и винаги получаваш това, което заслужаваш. Когато раздаваш добро, то ти се връща тъпкано – двойно... дори тройно. С една деликатна подробност – ако си щедър само защото очакваш отплата, нищо хубаво няма да ти се случи. Тoва е скъперническа постъпка, водена от користни подбуди. Този, който иска да дарява топлина и обич, се зарежда от позитивната енергия, която вече е разпространил. Той вече е доволен и не очаква нищо друго в замяна. Не му е нужно нищо друго освен благодарността в очите ти.

Обаче идва вълшебен ден, в който добродетелят получава признание за всички благини, които някога е направил. Ден, в който хилядите малки нежни, едва забележими като дребна светулка в тъмна нощ, жестове се материализират и се изразяват в голяма и заслужена награда. В такива моменти осъзнаваш, че си бил специалната лъскунка в нечие бледо ежедневие. Че си могъл да оцветиш нечия посивяла душа в бледорозово. Че си успял да осмислиш нечий ден. А когато осъзнаеш, че си правил всичко това не за себе си, не защото си очаквал наградата, не за да получиш нещо... а просто за да дадеш – тогава те прегръща неизмеримо спокойствие и кротка сила.

Давайте. Безкористно. По много. Не за да получите. Не очаквайте наградите – те ще дойдат, ако ги заслужавате и ако сте израснали достатъчно, че да сте готови да поемете отговорността, когато ги получите. Няма по-смислено чувство от това да знаеш, че си полезен не само за себе си, но и за другите. И да те гледат с умиление, с блясък, с благодарност – сякаш си муза. Давайте смисъл на живота – на собствения и на чуждия. Споделете го. И така няма да имате пропилeни дни. Така ще печелите. Заслужено.

И не е задължително винаги да бягате от баналното – понякога то е твърде симпатично. Понякога семплото е повече от красивото...