Малките болници с големи тревоги - можем ли да им помогнем по време на пандемията?
В твоя град, в моя град - малки болници с големи тревоги, а никой никъде не ги споменава. Защо?
Този материал е "вдъхновен" от тишината за една нищета, която обгръща в смутната си пелерина всички онези малки болници, сгушени в покрайнините на малките български градчета. Тишина, която пази сякаш под малко ключе големи неуредици. Тихо е, отникъде не се чува тревогата на медицинските служители с големи сърца, избрали да работят в малкия град.
Тихо е – но не и днес! Следвайки съветите, съм си вкъщи, вероятно и ти, приятелю. Може би, разлиствайки из социалната мрежа, ти достигна до тези редове така, както аз достигнах до едни други редове днес. Редовете на един АПЕЛ, който е дело на медицински работници от град Павликени и който разчупва тишината. АПЕЛ, който разчита на гражданите, а не на държавата. АПЕЛ, който докосва и има смисъл да бъде чут. АПЕЛ, който разкрива борбата на медиците от малкото градче, за да не е тихо и за да има поне нещо – например живот във време на пандемия или просто един респиратор.
Повтарям - един респиратор.
Не се съмнявам в това, че големите дарения, отправени към столични лечебни заведения, са толкова нужни. Не се съмнявам и в това, че държавата прави всичко възможно да подсигури необходимото на всяка една болница. Но дали е достатъчно и навременно? Дали е достатъчно, щом в град Павликени от две седмици гражданите вадят от джобчетата си, лекарите със събраното се оборудват със защитни средства, а днес се надяват отново на гражданите, за да има поне един респиратор?
Малко ме боли от ситуацията, защото знам, че Павликенската болница не е единствената, в която респиратор няма, а медицинските работници следват пламенно хипократовата клетва и се чудят как биха могли да помогнат в случай на коронавирус в градчето, без да имат необходимите условия.
Да, боли ме, но повече съм мотивирана, че можем да променим нищетата. Павликени ще има респиратор, аз вече се включих в кампанията, строго ръководена от д-р Ренета Кръстева, част от екипа на МБАЛ Павликени. Знам, че ти също ще го направиш, и силно вярвам, че гражданите на малкия град не са забравени и ще получат подкрепа. Така, без много аплодисменти, ще зарадваме медицинските служители. Ще заблестят очите им, ще грейнат, защото ще могат да помагат!
А ето и кратка част от апела на болницата:
ДО ВСИЧКИ ЖИТЕЛИ НА ОБЩИНА ПАВЛИКЕНИ И ОБЩИНА СУХИНДОЛ
ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ОБЩИНСКА БОЛНИЦА ПАВЛИКЕНИ
На всички вече е ясно, че сме в процес на сериозна битка с невидим, но коварен противник – COVID-19. В тази тежка ситуация е ясно, че всички лечебни заведения, както и нашата Общинска болница, изпитват остър финансов недостиг. В условията на извънредно положение ще изкристализира грижата на нашата болница за пациентите и нашия персонал.
В момента полагаме огромни усилия, за да се адаптираме и справим с необичайно тежката ситуация в страната. Благодарим на всички, които се включиха и помогнаха, за да закупим защитни средства. Към днешна дата се борим, за да подсигурим така важния респиратор/респиратори за болницата.
Дарителските сметки на МБАЛ- Павликени ЕООД са:
в Български лева : BG84 UNCR 7000 1523 9636 18
в Евро : BG46 UNCR 7000 1523 9636 23
BIC (SWIFT): UNCRBGSF
Телефон за връзка: 0882373777, д-р Ренета Кръстева
Благодарим Ви! Бъдете здрави и се пазете!
Ръководството и екипът на МБАЛ Павликени
Към днешна дата в Павликени не е толкова тихо. Хората говорят, а който може, заделя от заплатата си. Танцовите състави от града даряват таксите си, а бабите и дядовците делят от пенсиите си. В случай, че и ти, приятелю, имаш подобно желание – направи го за малката болница в малкия град. Пък дали е твоят роден град, или е друг – навсякъде ще се приеме, защото ние сме тези, които можем да се погрижим да не е тихо!