"Малките" свободи, за които забравяме да сме благодарни
Живеем в страхотни времена! Сега сигурно си мислиш "Това момиче телевизия не гледа ли (не, не гледа), преса не чете ли (чете)?" Откъде ми е хрумнало нещо толкова...фантастично? Във времена на тероризъм, война по пътищата, политически скандали, корупция в прекрасната ни малка държава, глобално затопляне и т.н. аз съм седнала да ти обяснявам, че живеем в страхотни времена. Не може да не съм (поне малко) луда.
Но не съм. Защото съм чела за миналото. Защото знам (част от) историята. Защото не си даваш сметка, че тук и сега е най-доброто време за живеене. Защо ли? Защото можеш да избираш.
Мога да съм с човека, с когото искам да бъда
Сега ще си кажеш, че всеки може. Преди 100, 200, 500 години не е било така. Но тук, днес, в България аз живея (без брак!) с моя Нео (The ONE). За съжаление все още има места по света, където жените са принудени да стъпват в уредени бракове и други, на които просто трябва да се подчиняват и да правят, каквото им кажат, защото животът им струва по-малко от този на някои животни. И все пак, колкото и да е невероятно, положението в глобален план пак е по-добро отколкото е било преди няколко века.
Мога да купувам каквото преценя, от когото преценя
Като малка мама ми разказваше как по времето на комунизма не е имало различни марки продукти. Имало е един салам, едно кисело мляко и т.н (представям си, че е било нещо като Народен, защото нали всичко е било на/за народа...почти). Беше ми много трудно да го разбера понеже съм свикнала с това да мога да избирам.
Покрай всички "скандали" свързани с "такса празен стол" в созополско заведение и "такса нож" в сладкарници "Неделя" се чудех едно-единствено нещо - защо хората са толкова възмутени като имат избор? Има съвсем просто решение - когато нечия политика към клиента не ти харесва или смяташ, че е нелоялна, просто (ама наистина е много просто) не ходиш там. Винаги има друга възможност.
Не купуваш от марка (или място), която явно се опитва да изкарва парите си по нечестен начин, който е в твой ущърб. Вместо да вдигаш шум до небето - отиваш при конкуренцията или на друго място, където с удоволствие ще похарчиш парите си. Защото ето една новина - в Созопол има повече от един ресторант и няма град, където единствената сладкарница да е "Неделя". Потърси алтернативата - така може да помогнеш и на някой по-малък бизнес да процъфти. А той го заслужава!
Мога да пътувам (наблизо и надалеч)
Аз съм от хората, които не обичат много да пътуват, но обожават да ходят на места. Малко е парадоксално, но аз си живея така. Само за това лято съм била няколко пъти на планина, на две различни морета (в различни държави), на фестивали, на разходки в различни градове. И това се случва не защото съм богата (за съжаление не съм), а защото пътуването сега е много по-достъпно. Самолетен билет (в двете посоки!) често струва колкото чифт дънки (на намаление!) - питай баба ти колко пъти е била в Рим и помисли дали не си късметлия да живееш сега.
Мога да изброя още много неща и този текст да стане безкрайно дълъг и отегчителен. Това не е топ 3 - сигурна съм, че има още десетки, дори стотици (може би дори по-важни) свободи, за които няма да пиша днес. Може да решиш, че съм наивна или че гледам на живота през розови очила, но аз просто избирам да съм благодарна. Ако поредицата "Страховитото в историята" ме е научила на нещо, то е, че не искам да ме "лекува" лекар през Средновековието и че живеем в страхотни времена!