Мъничка приказка за МЪНИЧКИЯ НАРОД
“A person’s a person, no matter how small.”
Това е разказ по картинка, вдъхновен от единствената, неповторима, прекрасна и чудесна Искра Коновска. Писах го, докато закусвах торта, което (уж) е сигурна гаранция за успех, но не знам дали се получи толкова хубав, колкото ми се искаше. Това, което знам е, че:
- Ако търсиш пролуки в него, със сигурност ще откриеш цели пробойни.
- Ако обичаш магията, имаш развито въображение и се радваш на дъжда, няма да останеш разочарован.
- Ако си на възраст между 3 и 12 години (психически или физически), това ще помогне да разбереш историята по-добре.
Пижо се събуди в добро настроение. Днес беше Денят на дъжда – най-големият празник за МЪНИЧКИЯ НАРОД. Сега е моментът да отбележим, че в Магоричната гора почти никога не вали нормално – тук обикновено валят аромати. Самата гора е винаги влажна и получава всичко, от което има нужда, защото е омагьосана, но рядко вали истински дъжд. Миналата пролет цял ден валя аромат на захарен памук и накрая половината кралство беше изпаднало в захарна кома само от мириса. Преди това ухаеше на прясно окосена лимонена трева - тогава се получи един от най-хубавите празници! Когато Пижо беше съвсем мъничък (не, че сега не беше, все пак като част от МЪНИЧКИЯ НАРОД той не беше пораснал много от бебе) си спомняше, че цяло денонощие валя аромат на печено пиле и няколко от старейшините бяха приети в лечебницата заради емоционално преяждане. Цял живот Пижо си беше мечтал само за едно – ден с дъжд. Най-обикновен дъжд. Мокър и ароматен. И след него цялата гора (не! Цялата земя!) ще излъчва онзи странен мирис. Дори самата дума му звучеше някак божествено и вълшебно – колендро.
Пижо скочи от леглото и се забърза към банята. Изми си зъбите, прибра няколко ябълки в чантата, облече жълтия си дъждобран, взе любимия си чадър и изскочи навън. Истината е, че нямаше нужда от всички тези неща, защото навън не валеше истински дъжд, но такава беше традицията. Щом слезе по стълбата и краката му докоснаха пръста, той се затича към Голямата поляна – там се събираха всички Мънички хора. Започваше да духа лек вятър – сигурен знак, че магията наближава. Всичко обикновено се случваше около обед. Неговата къщурка се намираше в края на гората и имаше доста да повърви преди да стигне до поляната. Пижо познаваше всички цветя по пътя си – беше приятел с Глухарче, родителите на Теменуга го бяха канили на гости, познаваше братята Минзухари и учеше в един клас с Иглика. Надяваше се да срещне много от тях, но не и Нарцис – най-големия грубиян в цялата околност. Нарцис винаги се подиграше на Пижо – не харесваше дъждобрана му, присмиваше се на тениските му с животни и закачаше всичките му приятели. Пижо десетки пъти си беше обещавал, че повече няма да търпи, но все го беше страх да се опълчи на великана – Нарцис беше по-едър от всички създания от МЪНИЧКИЯ НАРОД.
По пътя си срещна само Гъба и братята Минзухари. Те му казаха, че останалите вече са там и чакат чудото. Старейшината държал три скучни речи от сутринта досега, но иначе било много забавно. След няколко минути видяха началото на поляна и събралото се множество – навсякъде подскачаха и се гонеха деца, родителите се смееха и пиеха Весело вино. Всичко беше толкова цветно и красиво, че Пижо се затича с всичка сила към входа. Тогава нещо го изблъска и той падна на тревата. За миг загуби ориентация и не разбра какво става. Тогава ги видя – Нарцис и неговите приятели се смееха с пълно гърло. Пижо толкова се ядоса, че цялото му лице гореше – усещаше как страните му почервеняват все повече с всяка изминала секунда. И точно когато беше готов да се нахвърли на бандата видя, че момчетата се стреснаха след като нещо се уви около краката им и те един по един паднаха на земята. Тогава Лиана се появи от храстите с широка усмивка и каза на Пижо, че така им се пада – време беше някой да се позабавлява на техен гръб. Точно в този момент от всички посоки едновременно се разнесе аромат на дъжд. Истински дъжд! Пижо беше толкова щастлив!В небето проблесна светкавица и в следващия момент заваля. Едри дъждовни капки се стичаха по лицата на МЪНИЧКИЯ НАРОД. Бързо се образуваха локви и децата започнаха да играят на Прескочи гьол – любимата игра на всички малчугани. Тази година желанието на Пижо се беше изпълнило. Той беше сигурен, че нещо вълшебно ще се случи на 10-тия му рожден ден. Така и стана.
