Успелите споделят

Маргарит Абаджиев е роден в Сливен, завършва психология в СУ "Св. Климент Охридски". Дали заради образователната си степен, или заради вродения си хуманизъм той посвещава живота си на опознаване и рисуване на художествени образи. 

През 1993 година написва първия си роман "Фениксът", издаден пет години по-късно. През 2006 година се появява втората му книга - сборникът с разкази "Ура за героите". Сякаш голямата му любов обаче е романът "Шакона пасион", посветен на гениалния български цигулар и музикант Васко Абаджиев. Той пише истински, красиво и не се страхува да бъде съвременен класик на модерния век. 

В последните години социалните мрежи дадоха свободата на всеки да нарече себе си „писател” или „поет” – какво мислиш за това?

Да, така стана, но напоследък като че стихна първоначалният ентусиазъм. С изненада открих как мнозина приемат това „поет” или „писател” като някакъв титул, своеобразна благородническа титла. А то е бреме, защото дарованието често те жертва заради себе си. Талантливите хора не могат да пишат, без да си придават важности през социалните мрежи.

Но има и нещо по-тревожно. Своеобразният „електронен социализъм” на модерната култура в интернет изравнява всички чрез машините, които ни посредничат. Така старата журналистика от радио студиото, вестника и телевизионното предаване все повече губи авторитет, без да бъде заменяна от равностойно ново явление.

Интернет оформя необгледна вселена дълбока обаче само два пръста, защото от няколко натискания на мишката следва неизчерпаемо и на практика безконечно възпроизводство на информация – снимки, текстове, клипове и пр. Това напълно разгражда достоверността и истинността във всякакъв смисъл. Ето защо не вярвам в меродавната „свобода” да се наречеш тук „поет” или „писател”.

Смяташ ли, че има съвременни български автори, които ще останат в историята на нашата литература?

Почти всяка седмица се ровя в кашоните със стари книги и знам със сигурност кои от българските автори няма да останат. Тъжна картинка е, но за повечето изглежда заслужена. Иначе никога не коментирам публично качествата на съвременните автори; ако искам да кажа някому нещо, ще го направя лично. Не се ли познаваме, ще се свържа с него или нея.

В съответната култура остават книгите, които е трябвало, а не тези, които е можело да бъдат написани. Отнася се за всички стилове и жанрове. Често обаче „потребните” книги изпреварват времето си, но с течение на годините и широката публика стига до техните достойнства. Класиката обхваща необходимите образи, сюжети и типажи, изразните средства, без които човечеството просто не би могло да въплъти съответните си чувства. Защото изкуството и в частност литературата не е нищо друго, а Обща история на чувствата.

Какви жертви изисква отдаването на творческата професия на писателя?

Когато си превърнал в поприще страстта на живота си, за жертви не може да става дума. Аз обичам изкуството, особено литературата, музиката и киното, и за мен е удоволствие да се занимавам с тях, като понякога забравям да се храня или пък спя недостатъчно. Това няма изражение в пари или известност, не би следвало и да има. Голямото признание може да дойде, а може и да се забави. Или да е кривнало в друга посока. Знам, че звучи банално, но е вярно – просто правиш каквото считаш за нужно, а ще стане каквото си ще. Това е първична, груба обич, без сантименталности.

Иначе това е занятие за единаци, което аз упражнявам на хартия и под открито небе. Винаги когато мога, съм сред дървета, по-различно се съчетават мислите ми там. А като свикнеш да нямаш таван над себе си, тогава чупиш и ръчния часовник.

Какво те вдъхновява?

Изпитвам огромна почит към българския език може би защото не съм филолог по образование, а психолог. Всеки ден правя малки открития насред словата, което много ме зарежда. Отделно от това ние имаме толкова богата и разнообразна история, пълна с противоречиви личности и събития, че е грехота да не се опитам да разработя сюжетите, които съм открил или съчинил. Имам повече, отколкото бих могъл да напиша, но ще опитам. Докъдето стигна, както стигна. А благодатни теми и образи – дал Бог. Но се старая да пиша на чист и богат български език, най-яркия, с който мога да си служа.

С кое твое произведение се гордееш най-много и кое ти отне най-много време? 

„Шакона пасион”, моят роман за живота на гениалния цигулар Васко Абаджиев, писах повече от две години. Обяснимо е, защото книга, обхващаща над половин век активно действие, изисква сериозна подготовка. Ето този роман трябваше да напиша, дължах го на съвременните българи и на собственото си самоуважение.

„Сент-Екзюпери – в безмълвието на моята обич” е друга книга, която много обичам и ценя. Подготвих я за 70-годишния юбилей от гибелта на "Малкият принц" през 2014-а. Тази биография още няма издателски договор, но и тя ще поеме по своя път, сигурен съм.

Първите си книги печатах сам в края на деветдесетте, когато цялата тази машинария в книготърговията още не бе задействана. Те останаха нещо като бутикови издания, но напоследък все по-често някой ме намира, за да говори за „Фениксът” или „Любовта на художника”. Приятно е.

Кои са трите филма, които описват реалността, в която живеем?

Скоро гледах „С лице надолу” на Камен Калев, който напълно хваща чудовищния облик на чалгата. Брутална правдивост – ръбати сурати, проскубани зъбати курви, деца проститутки, чието съзнание е обладано от чалгата, натъпкала ги с насилие, секс и апатия.

Преди десетина години излезе американският „Сблъсъци” – една много силна като драматургия история за неразбирането и липсата на търпимост в съвременните общества.

Най-трудно се пише и снима за съвременността. Ето защо повечето автори бягат в исторически или фантастични сюжети, или пък някак засукват техни "сплитове". Съвременността почти е обсебена от телевизията с нейното ненаситно „разказване на истории” и „най-емоционални” моменти. А истинската литература винаги е нещо повече от просто изложение на поредица от събития. Това е мъчнотията.

Имат ли българите уважение към хората на изкуството и културата?

Изкуство почти задължително се прави въпреки обстоятелствата, а не на държавна хранилка. Иначе всяко общество има точно толкова култура, колкото му е потребна.

В момента съществуват грамадни книжарници, побрали навярно стотици хиляди нови книги с корици като кутии шоколад, но това е някаква конфекция, сред каквато аз поне не се чувствам уютно. Старомоден човек съм, искам всяко нещо да има собствена физиономия и стил, било то вещ, мебел, книга, къща и т.н.

Стойностната белетристика се налага сама, това показва, че има право на съществуване. Често даже тя добива популярност въпреки известна съпротива, което е мерило за жизнеността й. А от читателите зависи да подкрепят решително този автор през пазара.

Кое те задържа в България - издаването на твое произведение или осъществяване на нов творчески проект?

Бих работил по проект в чужбина, но не бих живял там. Аз действително се нуждая от езика си. Днес съществуват толкова средства за комуникация, че не се налага да се престоява дълго далеч от дома. Нямам какво да правя в чужбина, освен да обикалям приятелите из Европа и Щатите, за да почувствам страните и културата им. Но иначе моето място е тук.

Искрено вярвам, че няма свобода за човека далеч от собствените му корени. Тук мога да пиша за всичко, което пожелая и по начина, който ми допада. На езика, на който съм проговорил, пропял и прописал. Великолепно е!

Какво е посланието ти като творец към младите българи, които остават в страната ни, за да работят, учат и живеят тук?

Не съм по „посланията”, каквото имам да кажа, го правя в книгите си. Успехът в България изисква далеч повече усилия, отколкото навярно този в чужбина. Но пък тук е далеч по-сладък, дори и нечия завист да го трови отчасти.  

Нашето „национално богатство” не се изчерпва с пари, злато, авоари, земя и прочее финансови активи. Не и с високите заплати. Национално богатство представляват оригиналните идеи и творчество, развивани с десетилетия и векове в съответната страна и култура.

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/ акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.