Защото избрах България

For the English version scroll down to the next page.

Мари е 33-годишна французойка, която обаче има и полски корени, защото баба ѝ и дядо ѝ са дългогодишни полски емигранти във Франция. Мари стои зад прекрасния и все по-популярен блог, посветен на България – Madame Bulgaria.

През първите 10 години от живота си живях в Северна Франция. След това баща ми трябваше да се мести на различни места из Франция заради работата си и цяло семейство пътувахме заедно с него. След като завърших гимназия, ме приеха да уча право. Да бъда адвокат беше моя мечта още от 12-годишна. Всъщност исках да стана или адвокат, или полицай, но обичам живота твърде много, за да поема такъв риск и затова лесно избрах първото. Въпреки че от мен щеше да излезе чудесен детектив…

Следвайки детската си мечта, завърших право и работих за кратко в няколко кантори в Париж. Обаче бързо разбрах, че тази работа не е за мен – така и не успях да харесам атмосферата. По това време, през март 2012 г., срещнах мъжа ми Александър и двамата решихме да променим начина си на живот и да основем наша собствена фирма. Две години по-късно, през март 2014 г., напуснахме Франция и отидохме в Щатите. Така започна всичко.

За първи път дойдох в България през студения декември на 2012 г. Независимо, че зимата вече беше започнала и времето беше лошо, веднага се влюбих в София. След този декември с мъжа ми започнахме често да пътувахме между Франция и България, докато през юли 2014 г. не решихме временно да се преместим тук.

Времето излетя и от януари 2016 г. вече официално се установихме в страната. Защо ли? Защото наистина много ни харесва!

Мнението ми за България не се е променило от онзи първи декември. Това е страна, в която се чувствам добре. Аз съм човек, който много лесно се поддава на стреса и затова имам нужда да живея и работя в обстановка, в която няма много стресирани хора и задачите се изпълняват, без да се създават излишни паника и напрежение. Това е и една от причините толкова да харесвам България. Тук бързо и лесно правя контакт с хората, независимо, че не говоря български (все още!), а голяма част от тях са изключително мили и любезни и все още имат ценности, в които вярват.

Храната и виното също са превъзходни – прекрасно е да имаш възможността да ядеш качествена и вкусна храна. Повярвайте ми - не навсякъде е така.

Освен това в България има страхотно природно и туристическо разнообразие – море, планини, реки, гори, чудни градове, манастири и то на съвсем достъпно разстояние. Географското ѝ разположение също е голямо предимство – гръцките плажове, Белград, Букурещ и Истанбул са само на няколко часа път с кола. С останалите европейски градове София е също толкова добре свързана благодарение на множеството самолетни компании – и нискотарифни, и други. Всичко това прави България много примамлива дестинация.

Тя е много красива и затова често си я представям като една изискана дама. Затова и кръстих блога си точно така – Madame Bulgaria.

Животът ми в България е живот на предприемач. Затова и с мъжа ми Александър всъщност никога не спираме да работим. Срещаме се с доста бизнес партньори в сферата на подбора на персонал. Когато излезем навън, обичаме да откриваме нови места в София, а през почивните дни – и из България.

Когато се преместих в столицата, в началото, всеки ден се разхождах по 2-3 часа из улиците, без посока или конкретна причина, просто за да усетя града. Направи ми впечатление, че доста кафенета, ресторанти и магазини се появяваха, а след това и изчезваха доста бързо.

Случвало се е един месец да не съм минавала по някоя улица и като мина след месец, обликът ѝ да се е променил. Сякаш София е в постоянно движение и неспирно ти показва някое ново свое лице.

Много често през уикендите си набелязваме и посещаваме нови за нас места из България. Вече сме били в Пловдив, Велико Търново, Русе, Мелник, Боровец, Рила, Банско, Петрич, Созопол, Несебър, Монтана, Белоградчик, Белчин, Ковачевица, Белица. И това е само началото! Ще ми трябват години, за да открия и обиколя всичко. Между другото, успях да убедя и родителите ми да обикалят с нас из България, когато ни бяха на гости последния път.

Имах идея да създам блог, посветен на България, от повече от година, но все не ми оставаше време да го започна, защото знаех, че това не е лека работа и че трябва да съм редовна в писането на статии за него.

Все пак желанието ми да споделям откритията и пътуванията си през уикендите оставаше много силно, но най-вече исках да покажа на хората навън, които имат лошо мнение за България, че тази страна е великолепна и заслужава да бъде известна.

Беше ми писнало хора, които дори не могат да посочат на картата къде е България, да ме питат защо искам да живея тук.

Казваха, че се обричам с това решение и че това е една бедна, неразвита държава без перспектива и отгоре на всичко – не говоря езика. Да, вярно е, не говоря български. Но повечето, да не кажа всички, хора, които съм срещнала дотук, говорят най-малкото английски, а доста често и френски или друг западен език. Това например не е така във Франция. Хората говорят само френски, може от време на време да кажат няколко думи на английски и… това е.

Затова един ден просто инсталирах всички необходими софтуери и започнах блога.

А за в бъдеще искам да продължа да пиша и да публикувам за местата, които харесвам и които не са достатъчно добре познати навън, и да се опитвам да изградя един по-реален и по-добър образ на България, защото тя е красива и това трябва да се (по)казва! Обмислям да направя и френска версия на блога, защото немалко от читателите са от Франция, а повечето французи не говорят английски.

Имам много любими неща в България, но едно от тях със сигурност е ракията! Обожавам я. Пия я с удоволствие, но и с мярка, разбира се.

Пия всеки ден по малко, защото откакто започнах, не съм боледувала. Ако спра, не знам коя настинка и кой вирус ще ме съборят. Изобщо харесвам много българската кухня. Гювечета, сладкиши, печена пъстърва със зеленчуци… Още нещо, което е чудесно и заслужава световна слава, е виното ви.

България има голям потенциал, страхотни ресурси и умни хора. Прави ми впечатление, че много българи са силно изненадани не само от нашето позитивно мнение за България, но и от това, че сме избрали да живеем тук. Много от тях не го разбират, защото тяхната мечта пък е да емигрират. Но всъщност тревата не е по-зелена другаде, повярвайте ми.

Да, има много неща, по които трябва да се работи още в България, но важното е да продължаваме да виждаме чашата наполовина пълна. Ако самите българи не вярват в България, нищо няма да се промени. Наистина се надявам, че в следващите десетилетия България ще заеме мястото, което заслужава, и в Европа, и в света.

Факт е, че не съм изучавала историята ви в детайли, но знам, че България е била могъща държава в миналото. Гледала съм стари снимки от София и снимки на хората, живели през началото на миналия век тук, и виждам, че по нищо не отстъпват на хората в Париж или в другите европейски столици.

Най-искрено заявявам, че ако мога да допринеса за това България да възстанови величието от миналото си, ще бъда изключително горда.  

English version on the next page...