Успелите споделят

Винаги се стремим да разказваме положителните истории и да показваме вдъхновяващите примери от България. Затова безкрайно много се радваме, когато намерим съмишленици в това. Миналата година излезе книгата "Хората, които променят България. Вдъхновение в 30 истории" (AMG Publishing, 2019) на автора Даниел Пенев. Една от историите вътре е на Венелин Добрев - съосновател на uspelite.bg. Ние се свързахме с Даниел и му предложихме да разкажем историите на хората от книгата - през нашата перспектива и за нашите читатели.

Днес ви срещаме с Мариела Станулова и Христо Бояджиев, които са двама от основателите на "Тук-Tам". Идеята стартира още през 2008 година, когато няколко души се завръщат от чужбина и се изправят пред проблема, че не могат да възстановят своите социални контакти и да намерят подходяща среда. Така те започват да организират срещи и да търсят хора със сходно мислене и опит. Събирателното за тях е, че всички са живели зад граница и са избрали да се върнат тук, защото вярват, че страната ни е едно прекрасно място, и вече 12 години работят в тази насока.

Привличат много съмишленици през годините, като в момента, заедно с доброволците, екипът наброява близо 60 души. Известни са най-вече с кариерния форум "Кариера в България. Защо не?", но са създали и редица други прекрасни инициативи, като фонд за стипендии за българи, които да учат в чужбина, а след това да се върнат тук и да приложат своите знания, наръчник с полезни съвети и информация за наши новозавърнали се от чужбина сънародници и още много прекрасни неща, за които ще оставим да ти разкажат самите те. 

12 години по-късно има ли повече хора от там (чужбина), завърнали се тук (в България)?

За 12 години много неща се промениха в средата около нас. На първо място усещането за крайност във "върнах се" - животът вече е по-динамичен и докато днес си тук, утре може да си в Лондон, после Ню Йорк и след време пак в България. Второ, стигмата за "върнал се = неуспял на запад" (почти) я няма. Трето, възможностите за професионална реализация многократно се увеличиха и в немалко сектори вече възнагражденията дават стандарт на живот, който е сравним и дори по-добър от много места в чужбина.

Накратко -- все повече хора осъзнато избират да се върнат в България и да се реализират тук. Това показват и статистиките на НСИ, според които за пръв път изобщо през 2019 броят на връщащите се е почти равен на броя на заминаващите, сериозно подобрение спрямо преди дори 2-3 години.

Коя е любимата ви история на завърнал се в България?

Твърде много са, за да отличим само една. Радва ни, че в основата на много стартъпи, млади бизнеси, организации и смислени инициативи намираме Тук-Тамовци, които вкарват нови идеи, нестандартно мислене и много енергия в реализацията им. Чисто от гледна точка на екипа сме щастливи, че нашият специалист по партньорства Мила Топалова беше идвала на нашето Коледно парти, докато още беше студент в Англия, отбелязала, че иска да се върне, а впоследствие започна и работа в организацията, сменяйки изцяло профила си, но намирайки своето място (усмихват се).

А най-окуражителните думи, които сте чували за това време?

Винаги се радваме, когато някой неочаквано ни пише с добри думи, и за късмет, се случва сравнително често. Като пресен пример, наскоро се разрази онлайн дискусия за един наш проект отпреди 2-3 години (пейка във формата на България, поставена на летище София), в която имаше и немалко хейт. Авторът не беше влязъл в дълбочина и беше цветущо обяснил как е недомислена, обидна и още редица епитети. И докато се чудехме дали да реагираме, в коментарите се появиха 4-5 души, които съвсем учтиво поясниха концепцията, пратиха линкове към сайта ни и защитиха организацията, казвайки, че правим смислени неща с реални резултати.

Това са моментите, в които наистина си казваш "струва си".

До момента чрез фонд "Иди, учи и се върни" сте дали над 120 000 лева в стипендии. Какъв е ефектът, който фондът оказва върху стипендиантите?

Тръгнал от една семпла идея още в самото начало на Тук-Там, Фондът в момента е помогнал на 17 души, а през тази година ще дадем още 4 или 5 стипендии и ще достигнем инвестиции в размер на 160 000 лева. И макар финансите да са важен стимул за кандидатите (един от най-важните критерии за нас е дали те реално имат нужда от тях, за да можем наистина да променим траекторията им), всъщност най-позитивният ефект, който виждаме, е нематериалното -- увереността, че те заслужават; усещането им, че някой вярва в тях; приобщаването им към една общност от хора, които искат да правят смислени неща за средата около нас.

Имаме прекрасни стипендианти и тепърва ще чуваме за чудесни неща, с които ще се захващат.

Кои са трите неща, които бихте искали да видите трансферирани някъде отвън, в българската реалност?

Христо: Емпатия и отворено съзнание към различното; доброта едни към други; да осъзнаем нашата лична отговорност в колективното нещо, наречено общество.

Мариела: Повече доброволчество и грижа за другите; повече увереност в добротата на хората и обществото; повече видимост и подкрепа на добрите хора, организации, инициативи, проекти и т.н.

А кои са трите неща, които никога не искате да губим като народ?

Христо: Сърдечността и истинските отношения; нашият леко чудат микс от балканско и европейско; споменът и уважението към историята -- добра или лоша, наша е и трябва да се учим от нея.

Мариела: Упоритостта, предприемаческия дух, гостоприемството, по-балансиран начин на живот.

Опишете ни България на своите мечти.

Христо: Аз все повече разглеждам България като глобална общност от хора, които са свързани и си помагат в името на нещо по-голямо. Ние не сме само тези 111 000 км, а всички хора някъде по света, които Тук-Там иска да обедини, информира и ангажира в една общност.

Мариела: Вярвам, че ако с Академия за родители успеем да подкрепим родителите в България, то заедно ще отгледаме поколение, което ще направи България още по-добро място за всички нас. Поколение, което развива пълния си потенциал по отношение на здраве, възпитание и образование, отгледано от спокойни и уверени родители.