Защото избрах България

Марина Шидерова работи като дизайн и криейтив директор вече от почти 10 години в IT сектора. Като цяло е UX/UI Expert - проектира софтуери, апликейшъни, уеб сайтове и всякакви дигитални продукти. В портфолиото си има десетки уебсайтове, лога, корпоративни идентичности, маркетингови кампании, проджект мениджмънт системи.

Обича работата си от все сърце и я върши с много желание. Освен това споделя, че има и една друга голяма страст - рисуването. Марина рисува от 3-годишна и от тогава до сега - всеки ден. Това желание е по-силно от нея и в него е душата ѝ. Любимата ѝ техника е акварела. Има 5 самостоятелни изложби и още много участия в смесени изложби - както в България, така и в чужбина. Тя е нашето ново лице в рубриката "Защото избрах България". 

Марина: Заминах, защото бях студентка в трети курс “Инженерен дизайн” в Технически университет София, когато спечелих пълна стипендия по Еразмус програма за немска академия по изкуства “Hochkunstschule Braunshweig”. Условията бяха висок успех и езици. Бях първа по успех от целия випуск, а и немският и английският ми бяха добри. Така се получи. Както е известно, системата на обучение в Германия е на курсове, които са свободно избираеми. След като отидох в немската академия по изкуства “Hochkunstschule Braunshweig “, нямах ограничения и се записах на всевъзможни курсове свързани с дизайн и изящни изкуства – графичен дизайн, комуникационен дизайн, индустриален дизайн, автомобилен дизайн, типография и какво ли още не. Не беше лесно, но исках да знам повече и повече за професията, която бях избрала.

След като се върнах в България продължих обучението си в Техническия университет, и след конкурс отново спечелих стипендия. Този път - стаж в дизайн отдела на световно известния немски концерн за електронни изделия (лаптопи, компютри и др.) МЕДИОН (в момента LENOVO създават изделията си на база немския know-how на MEDION). Изкарах невероятни, приказни за мен, месеци с дизайнерите на МЕДИОН. С тях реално творяхме продуктите на бъдещето – през ръцете ми минаха дизайни на лаптопи, навигации, лога, нови идентичности на нови марки компютри, дизайн на опаковките на тези продукти и още куп неща от света на дизайна. Там хората бяха изключително гъвкави и отворени към всяка иновация, което беше и моят шанс да имам внедрена навигация в производство по мой дизайн, както и нов модел лаптоп с мое лого. Това се случи след проведен конкурс между дизайнерите на компанията, в който аз като стажант спечелих.

На база резултатите от работата ми в Германия, МЕДИОН ме поканиха на работа в тяхния дизайн отдел в Шанхай. За мен това беше уникален опит, не само защото там работех с невероятен интернационален екип и работата беше смесица от графичен и индустраиален дизайн в реална производствена среда, но и самите преживявания в една толкова интересна страна като Китай.

Китай беше нещо като крайъгълен камък в моето мислене. Оттам имах възможността да избера Европа или Азия; Германия или България. За оставане в Азия, бях категорична - Китай определено не ми понесе и бях решила да се върна в Европа. Но Германия или България? Без да се замислям избрах да се завърна в България. Защо ли?

Нещо, което не споменах досега е, че съм запален планинар. Нашите планини и хората в България ми създаваха чисто физически дефицит. Но със сигурност не беше само това. Вътре в мен, нещо ми подсказваше, че България има нужда от хора като мен. Знаех, че няма да е лесно, предвид икономическото състояние на страната, но исках и продължавам да искам да се боря на този фронт.

От опита си в чужбина, разбрах, че едно от най-ценните богатства на една страна са хората, които работят и се развиват в нея. Усетих, че имам какво да дам на България. Усетих, че никъде по света не бих могла да се чувствам толкова щастлива, както тук. Усетих, че за да правя любимите си неща  - рисуването, ходенето по планини, работата ми, ми е нужно вдъхновението на родината.

Благодарение на високите технологии, в момента светът не е толкова голямо място и човек може да работи по-гъвкаво и да живее, където обича. Аз работя предимно за международни компании, но това не е причина или предпоставка да напускам България.

В Германия, Витоша ми се привиждаше….като мираж. И все в главата ми беше онова стихотворение на Смирненски: „Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна – като теменужен остров в лунносребърни води“. Особено след множеството безсънни нощи, изпълнени в реализация на проекти, бях сигурна, че виждам Витоша сутрин през прозореца. Е, когато наистина видях Витоша след като слязох от самолета, се разплаках… Просто защото си бях У ДОМА.