Общество

Сграда за над 1 млн. лв в идеалния център на града ще имат старозагорци. Виновник за това е един истински родолюбец - потомък на войводи, който очевидно се води по примера на предците си. Мария Жекова е една жена, която представя себе си по следния начин: "По бащина линия съм бунтарка, а по майчина - самарянка." Защо? За тази интересна история разказва самата тя. А може би благородството и доброто сърце се предават по наследство. Кой знае?

В днешно време са малко хората, които биха се лишили от имущество за над 1 милион лева. Триетажната сграда, която Мария дарява на старозагорци, до 9-ти септември 1944 г. е била един от най-реномираните хотел-ресторанти в Града на липите - "Цар Освободител". След реституцията на сградата след 10 ноември 1989 г., неколкократно на семейството е предлагана крупна сума за нея, но те категорично отказват, защото това за тях е скъп спомен и повод за гордост, който не се продава. Докато братът на Мария е още жив, те не са разговаряли за съдбата на сградата, но след смъртта му преди 3 г. Мария твърдо решила да я дари на старозагорци, убедена, че брат й Петър би подкрепил това решение. Именно в негова памет, волята й като дарител е сградата да бъде превърната в културен център. Мария е решила като един "обществен съвет" от нейни приятели и съмишленици да следи отблизо как върви преустройството.

Тя неотдавна получава почетен знак и грамота за своето благородно дело. Мария е очарована от тази чест и коментира:

Благодаря за оказаното внимание. Радвам се, че мога да оставя на старозагорци сграда, която да се превърне в духовен център за талантливите ни деца.

Единственото желание на щедрата 81-годишна дарителка е да види готов този дом на младите дарования в града. 

След подписването на договора за дарение, прозвучава изпълнение на октет „Свети Йоан Дамаскин", по музика на нейния брат - проф. Петър Жеков.

Мария разказва, че един от синовете на бащата на революционерите Михаил и Георги Жекови - Петър, е баща на баща й Христо. Те са известни още като "Братя Жекови", и овековечени в едноименната ода на Вазов. Големият брат Михаил, възпитаник на прочутия Цариградски лицей, е един от организаторите на Старозагорското въстание от 1875 г. "Дайте ми кон, пари и оръжие и аз ще съборя турската империя", обичал да казва той.

Търговския си нюх наследил от баща си Жеко. Пътувал из страната, чак до Цариград, и като Левски подготвял почвата за бъдещото всеобщо въстание срещу поробителя. Фамилният хан в кв. "Акарджа" пък често подслонявал Апостола и други революционери. Нещо повече, Михаил и Васил Левски са учили заедно в първото възрожденско училище в Стара Загора - Светиниколското. Малкият Васил Кунчев, който се подготвял в метоха, вземал уроци по цигулка при даскал Атанас Иванов", казва Мария. Още по-любопитното е, че на същата тази цигулка, на която се е учил бъдещият Апостол на свободата, след време ще свири и братът на Мария - Петър. Инструментът бил с прояден гриф и изпокъсани струни, но родителите на Петър и Мария го постегнали. Като изработка на италиански майстори, според Петьо и учителите му цигулката наистина била вълшебна. Сега тя е един от най-ценните експонати, свързани с Апостола на свободата, в регионалния исторически музей. Дарението на безценната реликва прави брат й, почетният гражданин на Стара Загора Петър Жеков.

Голямото име в майчиния род на Мария безспорно е Теофано Попова. Тя е леля на нейната баба. Големият й син - Димитър, учил медицина в Швейцария, а малкият завършва лесовъдство в Германия. За огромно нещастие на грижовната им майка, тя губи и двамата в разцвета на силите им. Димитър е бил убит в Свищов, а Васил - като млад лесничей от бракониери в гората край Велинград. Самата Теофано пък след 29-годишно учителстване из цяла България е уволнена от Старозагорската девическа гимназия, защото заедно със свои колеги протестирала срещу десятъка. Младата пенсионерка, едва на 44, с добро имотно състояние и наследство от покойния си съпруг се отдава изцяло на благотворителна дейност. Основава благодетелното дружество "Добрий самарянин" със сиропиталище и поставя началото на самарянското движение у нас. Повече от 30 години Теофано събира сиротници от цяла България и се грижи за тях като свои деца. "Тя приема у дома си дори убиеца на малкия и син Васил", разкрива неизвестен факт от живота на Теофано Мария. Сега, по нейния пример, се води и самата Мария.

Още приживе завещава на сиропиталището почти всичко, което притежава, на стойност повече от 2 млн. лв. - семейния чифлик в с. Малко Кадиево с целия инвентар, фермите с животни и 300 дка ниви и ливади. На земеделското министерство пък дарява 200 хил. лв за учредяване на фонд за издръжка на деца на убити лесовъди и горски.

Дали щедрите постъпки назад в историята могат да бъдат пример за поколенията, или се предават по наследство, можем да преценим и сами.

ВИЖТЕ ОЩЕ: ДЯДО АСЕН ДАРИ 4000 ЛЕВА НА БОЛНО ДЕТЕ