Успелите споделят

Снимка: Мая Христова

Maрия Черешева е журналист по професия и по призвание. Извън своите професионални задължения тя участва  в кампании в помощ на пристигащите у нас бежанци. Гражданската инициатива "Приятели на бежанците" цели предоставянето на дрехи, храна и други материали от първа необходимост, както и интеграционна подкрепа за хората в драстична нужда. Покрай всички свои инициативи Мария успява да съчетае и дейността си на заместник-председател на Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ – България).   

Каква е дейността ти като заместник-председател на Асоциацията на европейските журналисти - България? 

Както повечето неправителствени организации у нас, АЕЖ-България се управлява от малък екип ентусиасти. Това прави ежедневната работа на всеки един от нас безкрайно разнообразна. Тя е съчетание от застъпничество, изпълнение на проекти, организация и участия в събития, анализаторска дейност, граждански активизъм, както и чиста администрация и логистика. Което ще рече, че в един и същи ден може да се занимавам със стратегическо планиране, координиране на проектни дейности, медийни участия и носене на кашони.

Кои са ежедневните предизвикателства, които един журналист среща у нас в своята работа?

Журналистическата работа в България сама по себе си е едно огромно предизвикателство поради няколко причини. На първо място, непрозрачната и на моменти отровна медийна среда, белязана от скрити зависимости и разнообразни форми на натиск, може да бъде силно демотивираща. Свободата на изразяване е най-важното условие за правене на смислена и качествена журналистика с ефект за обществото, а у нас тя целенасочено е ограничавана. На второ място, свитият рекламен пазар през последните години наред с процеса на отмиране на влиянието на традиционните медии обуславя трудни икономически условия за работа. В сравнение с други сектори, журналистиката в България, особено на регионално ниво, е по-ниско платена и по-несигурна. Трето, журналистическото образование у нас все още не е адаптирано към динамичната промяна на медиите, движена от бума на новите технологии. Четвърто, етиката в медиите като че ли остава на заден план в името на сензацията, което, в дългосрочен план силно подрива общественото доверие и имиджа на професията. И все пак – журналистиката е една изключително интересна и вълнуваща професия, ако човек успее да запази идеализма и енергията в себе си и да не се поддава на многобройните скрити капани.

Какъв съвет бихте дали на младите хора, които имат желание да намерят своята професионална реализация в медийните среди? 

Мотивацията на всеки да търси реализация в дадена среда е строго индивидуална, затова е трудно да се дават универсални съвети. И все пак, бъдете любопитни (каквито вероятно сте, щом сте се насочили към журналистиката), ровете се много, ценете и уважавайте информацията и начина й на поднасяне. Не се вземайте твърде на сериозно и не позволявайте на егото да ви ръководи. И не на последно място – не отказвайте помощ на своите колеги, независимо дали са от вашата медия. В журналистиката добрите колегиални отношения и взаимната солидарност са изключително важни.

Несъмнено сте имали възможност за професионално развитие и в други страни. Защо избрахте да останете в България?

Да, факт е. През 2011 г. се върнах от Брюксел, отказвайки, се поне на този етап от идеята за кариера в европейските институции. Завършила съм Европеистика и това беше естествена стъпка в моето професионално развитие, но, съвсем честно казано, каузата на АЕЖ ме върна тук. Бяхме създали организацията преди една година, тя тепърва набираше скорост, постигаше своите първи малки победи и видях огромен смисъл в това да вложа усилията си в развитието й. Към днешна дата мога да кажа, че съм направила правилния избор. С желание, ентусиазъм, добри намерения и малко повечко смелост в България може да се постигнат страхотни неща. Техният ефект става видим дори по-бързо, отколкото в развитите западноевропейски страни, защото има много неразработени или умишлено неглижирани сфери, нуждаещи се от нова енергия и промяна.

Има ли някаква част от журналистическата работа, която остава скрита и недооценена от зрителите/читателите и коя е тя? 

Смятам, че за да сме недооценени, отчасти голяма вина има самата журналистическа общност. Журналистиката не е уважавана професия у нас именно заради това, че допускаме медии да се използват за разчистване на сметки между политически и икономически опоненти, че разрешихме автоцензурата да се превърне в принцип на работа, че не заставаме открито срещу незачитането на професионализма и етичните принципи в професията. Междувременно, има множество качествени колеги, които си вършат съвестно работата, ровят се в тонове факти и документи, познават отлично ресорите си. Тяхната работа остава недооценена заради хора, а и цели медии, които имитират правенето на журналистика, а всъщност не работят за интересите на читателите и правото им на достъп до обективна и навременна информация.

Какво трябва да направят младите българи, за да станат млади успели българи?

Честно ли? Нямам представа! За мен понятието успех е много субективно. Всеки трябва да го дефинира сам за себе си. Още повече, че в НПО сектора, в който работя, успехът е доста по-трудно измерим, отколкото в частния сектор, където ръководеща е печалбата. За мен успехът все още е много далеч, тъй като не съм видяла промяната, за която мечтая. Радвам се на това, че обичам работата си, и че хора, на чието мнение държа, виждат смисъл в нея. Може би това е най-важното, което човек трябва да прави – да не се захваща с неща, които не му носят удовлетворение, да не се води единствено от материални фактори, и да влага много любов и старание в работата си. Освен това – младите (и не само) хора трябва да пътуват и да опознават света. Пътуването дава свобода, развива мисленето, дава ни база за сравнение и нови идеи, които, в идеалния вариант, да прилагаме успешно у нас.

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.