Успелите споделят

Програмата "Български младежки делегати към ООН" отново провежда конкурс за избор на новите млади посланици на най-високо национално и международно ниво. Инициативата се реализира от Дружество за ООН в България с подкрепата на Министерството на външните работи на републиката. Повече за програмата, условията и крайния срок на конкурса може да научиш ТУК, а днес те срещаме с настоящите делегати Мария Бадева и Ангел Митков. Мария е докторант по архитектура и благоустройство, обича изкуството и Пловдив, а освен към ООН, е български младежки делегат и към Съвета на Европа. Ангел е четвъртокурсник в Юридическия факултет на СУ "Свети Климент Охридски" , обича пътуването, обществения транспорт и всички релсови превозни средства. Двамата са сред младежките делегати от 19 страни, осъдили руската агресия в Украйна още в първия ден на ескалацията на войната.

Как научихте за програмата „Български младежки делегати към ООН“ и какво ви помогна да спечелите конкурса?

Мария: Аз научих съвсем случайно, тъй като не съм в тези среди. Попаднах на реклама на конкурса няколко дни преди крайния срок за кандидатстване. Нещо трепна у мен и реших да се пробвам. Преди години бях правила един проект за Институция на непредставените нации и организации – това е нещо като противоположност на ООН. Тогава осъзнах, че такива тематики ме привличат и това по някакъв подсъзнателен начин ме подтикна да кандидатствам. Беше особено цветен проект с много знамена и чисто визуално представляваше интерес. Благодарение на конкурса „Български младежки делегат към ООН“ научих и за Дружество към ООН в България. Щастлива съм, че кандидатствах, защото се запознах със страхотни млади хора.

Ангел: Аз също научих за конкурса от Facebook. От две години насам знам за него, ала преди не бях събрал необходимата увереност, че мога да стана делегат. Все го отлагах във времето, тъй като горната граница е 29 години, та си казах, че има време. Миналата година реших, че нищо няма да изгубя, ако опитам. Конкурсът е дълъг и нямах твърде големи очаквания – докъдето стигна. Ето, че се случи и явно имах късмет. Възможно е да се дължи и на други качества – мога само да гадая какво ми е помогнало да спечеля, преди да се запозная с критериите за подбор на журито.

Какви приоритети са заложени във вашия мандат като български младежки делегати към ООН?

Мария: Приоритетите в нашия мандат са базирани най-вече на анкетата, която проведохме с участието на 1008 млади хора. Откроиха се образованието, околната среда и здравеопазването – в частност психичното здраве. Желанието ни е да насочим усилията си към тези три приоритета. Проведохме и интервюта с някои от участниците в анкетата ни. Това ни даде по-дълбочинни наблюдения върху проблемите, които те изживяват – както свързани с образование, така и с психично здраве.

Ангел: Да, това беше новост тази година – за първи път провеждаме дълбочинни интервюта с 15-20 анкетирани. Дори да не сме съумели да задълбочим работата като качествен анализ, в крайна сметка младежитге успяха да се запознаят с нас, макар и виртуално. Скъсихме дистанцията между тях като аудитория и нас като делегати.

Мария: Иска ни се по време на мандата ни да направим инициатива, свързана с психичното здраве, както и градски работилници с участието на младите хора в градската среда. Важно е да знаем, че средата, в която живеем е продукт на нашите усилия. Организирайки такива работилници, можем да засилим интереса и отношението на младите хора към околната среда в градовете и отвъд тях.

Какво е най-голямото ви постижение като български младежки делегати към ООН на този етап от мандата ви?

Ангел: В рамките на Комисията по социално развитие през февруари, макар да беше виртуална, ние бяхме единствените младежки делегати, организирали съпътстващо събитие съвместно с младежкия делегат на Литва, младежкия делегат на Унгария и младежкия наблюдател на САЩ към ООН.

Мария: Темата беше „Младежко участие в трансформацията на градската среда“. Всеки един от нас представи местни и национални примери за младежко участие в пресъздаването на градската среда. Имаше истински интересни инициативи – някои бяха под формата на лекции, други бяха представени като разкази. Впоследствие бяхме поканили двама младежи, които са участвали в създаването на градска сцена в Шумен. Това е процес „отдолу нагоре“ изцяло с участието на младежи, които в момента ползват сцената като място за събиране и провеждане на събития. Имахме и участник докторант – дама, която изследва темата за младежкото участие в създаването на градската среда, тъй като това е една от Целите за устойчиво развитие на ООН. Цел 11 за създаването на по-приобщени градове. Опитахме се чрез това събитие да адресираме един от приоритетите си.

Според вас кой е най-сериозно липсващият елемент в градската среда на София и Пловдив?

Ангел: В Пловдив най-острата липса според мен е ефективният обществен транспорт. Ако си мислим, че в София има проблеми, то в Пловдив са на десета степен. Просто транспортът е изцяло нефункционален и хората не разчитат на него – ползва се само от ученици и пенсионери, които нямат възможност да шофират. Всеки друг се придвижва с личното си МПС и в пиковите часове градът е изцяло задръстен. В София пък липсва политика за озеленяване в по-дългосрочен план. Всички зелени площи са от миналото и не се мисли за бъдещето. Това е сериозен проблем и от екологична гледна точка.

Мария: Аз бих казала, че за мен винаги е липсвала кохерентност на средата в София. Имам предвид, че градът е много разчленен и някак си няма един общ сплотяващ елемент. Това е нормално за всеки един голям град – трудно е да се създаде свързаност в една толкова разнородна среда. Друго, което ми липсва, е здравословността на средата. Когато се създават пространства, не се мисли за това как те биха повлияли на хората чисто психически. Съществуват много изследвания за влиянието на цветовете и разположението на сградите върху щастието на хората. Зеленината е много важна за здравето и също ни липсва не само в София и Пловдив – това са неща, които в голяма степен важат за всички градове.

Какво бихте казали на вашите потенциални бъдещи наследници? Защо да кандидатстват за програмата „Български младежки делегати към ООН“?

Ангел: Аз бих им казал – бъдете смели! Програмата със сигурност ще ви даде много, стига и вие да сте готови да дадете в замяна. Самият конкурс е много обогатяващ дори да не стигнете до избиране за конкретната позиция. Ще срещнете нови хора и ще научите много за себе си под една или друга форма.

Мария: Напълно резонирам с казаното от Ангел и другото, което бих посъветвала, е да бъдат себе си. Ние бяхме себе си през цялото време и никога не сме очаквали, че ще ни изберат. Явихме се на конкурса малко като на шега, през цялото време се забавлявахме и мисля, че това много ни помогна. Не всичко е на всяка цена – ако е писано, то ще се случи. Създадените приятелства в хода на конкурса и програмата са най-голямото богатство.