Защото избрах България

Днес ще те запознаем с едни страхотни млади хора, които заедно взимат решението да се завърнат у дома. И да останат тук. Ивайло Даскалов и Мария Бенчева са от София, където завършват Немската гимназия. От различни випуски са, но се познават отдавна. Пътищата им обаче отново се пресичат на по-късен етап (преплетени са и до ден днешен) и може би точно това ги връща в България след дълъг престой зад граница. Мария завършва и работи в Бон, където е успешен стоматолог. Има брат близнак, който обаче остава в родината и намира успеха тук. Ивайло завършва за професионален пилот в Германия и САЩ, а след това лети из целия свят. Работил е в редица държави - последно и най-дълго време в Южна Корея. От няколко години ръководи собствен бизнес и е благодарен, че го стартира в момент, в който се е чувствал достатъчно подготвен за това. В момента Мария е част от екипа на столична стоматологична клиника.

Повече за живота по света и у нас ще ни разкажат днешните герои в рубриката "Защото избрах България". Чети и се вдъхновявай - на нас вече са ни любими!

Ивайло: Както сега, така и преди време беше някак естествено след гимназия да заминеш за чужбина. Имахме младежко желание за приключения, да видим свят и да преживеем нови и интересни неща.

Естествено престоят в чужбина не бе така идеалистичен, но, разбира се, не съжалявам за него. Човек се обогатява, облагородява. Някак си на съсвем млади години придобиваш самостоятелност и се сблъскваш с трудности. Тези неща те правят по-земен. 

Познавам, разбира се, и хора, живяли изцяло в България, които не отстъпват на никого с опит в чужбина по тези качества. 

Мария: Винаги съм искала да придобия добро образование и Германия беше едно от местата, които дават тази възможност, особено в сферата, която си бях избрала. Имах подкрепата на родителите си, които също са лекари, и за мен това беше едно естествено решение. 

Заминах с много желание и ентусиазъм на 19 години и животът в чужбина ми даде много.

Освен образованието и клиничния опит на най-високо ниво в сферата на моята професия, имах възможност да видя и опозная един нов свят, да разбера, че хората, дори и от коренно различни култури и народности, всъщност много си приличат. Свят отворен към различното и новото. 

Заминавайки, в началото не знаех какво точно да очаквам - че ще трябва да уча много, беше ясно, но може би не бях подготвена за това да съм изведнъж съвсем сама.

Самотата на всяка възраст е изпитание, но те кара да се научиш да разчиташ и вярваш в себе си. Силната мотивация да се справя по най-добрия начин със следването ме доведе до това веднага след като завърших с отличие да получа предложение за работа от Университеската клиника в Бон. 

Не трябваше да мисля много, за да откажа. В този момент престоят в клиниката ми беше дошъл в повече и имах нужда от нещо различно. Исках да придобия практически опит в Германия извън рамките на университета и се ориентирах към работа в частна дентална практика. Екипът в нея беше изключително опитен и професионален и съм благодарна, че имах възможността да съм част от него в самото начало на моята кариера. Бих казала, че именно моите първи шефове тогава ме вдъхновиха винаги да върша работата си с най-голяма прецизност и отговорност и да давам най-доброто от себе си.

След няколко години натрупан опит там, реших все пак да се върна към отправеното ми предложение и станах част от екипа на Университетската клиника по протетична стоматология в Бон. Работата там ми даде възможността да се развивам и специализирам в тази област на стоматологията, да лекувам сложни клинични случаи, които не бих имала в нормалната ежедневна практика, както и да споделям моят опит и знания, преподавайки на студенти. 

И така цели 13 години, докато с Ивайло не взехме решение да се приберем. 

Ивайло: Моят престой зад граница беше предимно свързан с летенето. Имах късмета да летя с един от най-масовите самолети в света - Еърбъс, което ми даде възможност да водя един интересен, динамичен, но и доста натоварен живот. За повечето хора може би най-впечатляващотото са местата, които посещаваш. 

Щастлив съм, че на много от тях успях да бъда заедно с Мария: Австралия, Тайван, Япония, Сингапур, Бали, Китай, Хаваи, Тайланд. 

А защо избират да се върнат в България?

Ивайло: Да се върнеш в България е смело решение. В чужбина колелото на живота те завърта и за много хора не е лесно да се откъснат от един макар и не перфектен, но сигурен живот. 

При нас силната връзка със семейството и приятелите беше решаваща. Отделно смятам, че ако човек има желание и потенциал за развитие, би го реализирал навсякъде. 

Мария: Имахме възможност да живеем и другаде, но за нас беше важно да се приберем в България и да продължим пътя си тук.

Почувствахме го и двамата. Подобни решения не могат да се взимат въз основа на напълно рационални съображения. Признавам, че е имало мигове, в които съм се чудила дали наистина някога този момент ще настъпи. Определено мисълта, че може да остана да живея на място, с което колкото и да съм свикнала, не мога да почувствам като мой дом, много ме е стряскала. За щастие, правилният момент просто дойде от само себе си.

Ивайло: През годините съм имал възможност да се прибирам за по-дълги престои, за мен нямаше период на адаптация - при Мария беше различно (усмихва се).

Без да навлизам в подробности за всички неуредици тук, смятам, че трябва да сме по-критични и по-непреклонни към несправедливостите, които срещаме. Това ще помогне на всички ни да живеем един по-добър живот. 

Мария: След цялото това лутане, най-накрая имах усещането, че съм у дома и това е мястото за мен! Но началото на престоя ни в България за мен беше предизвикателство. Изведнъж имах чувството, че отново съм дете, а не бях. Слава Богу, се взех в ръце и започнах да се адаптирам. 

Какви са мечтите им, които искат да реализират тук?

Ивайло: За щастие, част от мечтите ми се сбъдват.

Със съдружника ми, който също се върна от Германия, успяваме да реализираме наша собствена продукция изцяло на пазара в чужбина, с което вече даваме работа на над 15 души.

Продължавам да мечтая да не губя мотивация и да имам добра памет. 

Мария: Мечтая да успея да приложа наученото в Германия тук на практика и да покажа на моите пациенти, че здравата усмивка не е просто късмет, а нещо, което всеки с малко повече старание и желание може да постигне и поддържа. Разбира се, възможностите и здравната култура за нас българите са по-различни от тези в Германия и това често води до задълбочаване на проблемите със зъбите. Съветвам хората да отделят повече внимание на превенцията.

Навременната грижа за здравето на нашата уста и редовната профилактика буквално ни спестяват много бъдещи главоболия. Не отлагайте! 

Мечтая още и за това, освен да прилагам знанията и уменията си, да мога и да ги предавам отново на други млади хора, само че тук, в България. Сигурна съм, че и това ще се случи в правилния момент.