Успелите споделят

България е едно малко кътче в необятната вселена, която ни заобикаля. Да, но когато заговорим за природните ѝ богатства тя се превръща в цялата вселена. Сякаш даровит художник е играл с четката си и е успял да сътвори такава красота, че е трудно да я опишем с думи. 

Това вдъхновява и нашият герой днес.

23-годишният Мартин Граховски стана известен с 3-минутните си клипчета за България, към които не можем да останем равнодушни. Израснал в САЩ и Канада, следва "Журналистика" и "Философия", а след това учи  "Международно право" в Холандия. Фотографията и снимането са негово хоби, което развива като с приятел създават компания за документални филми. Пътуват на различни места из света и правят своите лични открития.

Привързан към родната си държава България, Мартин решава да създаде поредицата 3 minute Bulgaria, с която да разкрие красотите на страната ни и по този начин да провокира повече чужденци да пожелаят сами да дойдат и да я видят с очите си.

Е, стига толкова приказки... Запознайте се с мечтателя - изследовател Мартин Граховски.

Кои са най-ранните ти спомени от България?

Още от малък съм се връщал всяко лято тук.

Имам доста спомени от 6-7 годишна възраст и мисля, че тогава започнах да осъзнавам какво толкова ме влечеше да се прибирам в България. Тогава прекарвах повечето си време при моите вуйчо и вуйна в Севлиево. По това време започнахме да излизаме навън с приятели и до доста късно играехме на народна топка. Правеше ми голямо впечатление това, че се събирахме толкова много деца наведнъж, тъй като в Канада бях свикнал да се виждам с приятели, но на гости или в парка. Тук беше различно. Все едно целият град беше място за игра.

Също си спомням, че прекарвах време при моите баба и дядо, които живееха в село Кормянско. Имам много ясни спомени от там – ставайки сутрин и правейки всички неща, които се правят на село – събирахме дърва и яйцата на кокошките. Това са моите най-ранни спомени.

Трудно ли се сбъдват мечтите?

За мен е много важно да сбъдвам мечтите си.

Още първата година в университета с мой приятел регистрирахме компания за документални филми, защото много отдавна мечтаех за това, въпреки че съм учил нещо коренно различно.

Също винаги съм искал да пътувам до държави като Япония и Непал, така че по един или друг начин тези неща се сбъднаха последните няколко години.

Мечтая, като много хора, разбира се, да пътувам колкото се може повече и да видя много места по света.

За мен никога не е било важно каква кола ще карам или колко предмети ще имам в жилището си. Затова, когато имам пари настрана ги използвам за пътуване и по този начин сбъдвам тази своя мечта.

Коя е най-голямата твоя мечта и изживяваш ли я в момента?

Най-голямата ми мечта е да стигна до този етап, в който ще мога да пътувам постоянно. Все пак ще е приятно да имам място, на което да се връщам, както за момента е България.

Имам желание един ден 3 Minute Bulgaria да се превърне в нещо по-голямо като 3 Minute Travel. Ако мога да се занимавам с това постоянно, ще бъде наистина сбъдната мечта за мен.

Документалните филми, които снимахме с колегата ми, бяха фокусирани главно върху човешките права. С времето тези филми станаха човешки истории. Много от интервютата направихме с хора от държави като Лаос, Камбоджа, Тайланд, Виетнам, Япония, Непал и Гана.

Голяма моя мечта е също да мога да продължа да записвам разговорите си с живеещите по тези места, да обикалям в различни страни по света и да показвам живота на местното население.

Надявам се, че този проект ще бъде в полза не толкова на мен, а на хората в тези държави.

Проектът ти 3 Minute Bulgaria доби голяма популярност в социалните мрежи. Какво означава това за теб?

Радвам се, че много хора го гледат, но ми се иска това да бъдат главно чужденци, защото идеята на проекта беше такава – да успея да амбицирам повече желаещи от други държави да научат за България и да поискат да я посетят.

Най-много се радвам, когато с мен се свързват хора от различни страни и ми казват, че България е много красива  и искат да дойдат тук.

Целта ми с този проект никога не е била да стана известен, по-скоро исках да се разбере за местата, на които съм израснал, да разкажа нещо лично.

Най-голямото ми постижение беше, че можах да разкажа за моя град Севлиево на по-широка аудитория, защото се опитвам да направя това от 16-годишен.

Срещаш ли трудности при всички авантюристични пътувания и как се справяш с тях?

Предпочитам да обикалям на места, които са непознати за мен.

Трудностите идват от там, че обичам да пътувам сам, както бях в Япония и Непал за месец. Най-голямата пречка е това, че се получава така наречения културен шок.

Когато пристигах ми трябваше една седмица, за да се приспособя и да се науча, че мога да разчитам само на себе си. Но след като преминеше това усещах, че се чувствам комфортно в средата, в която се намирах. За мен пътуването всъщност е това – да се преживяват точно такива неща.

Непал беше първата страна от третия свят, която посетих. Колкото и да се подготвяш предварително със снимки и видеа - какво би могъл да видиш и така нататък, никога не може да си подготвен напълно. Особено, когато посетиш изоставените бедни райони на държавата винаги получаваш този културен шок.

Прекарах време с деца, които работят във фабрика за тухли, където отидох напълно сам и те бяха на възраст от 3 до 14 години. Никога не можеш да се подготвиш напълно за това.

Следва продължение...