Защото избрах България

В този материал от рубриката "Защото избрах България" ви срещаме с Мартин Павлов от Габрово. 

Maртин:  Прекарах 11 години в Испания, където завърших средното си образоваание, а после и двоен бакалавър по „Право“ и „Бизнес администрация“. Там работих като финансов и правен консултант на стартъп компании в бизнес инкубатора към университета. Впоследствие участвах в написването на три книги в сферата на маркетинга като асистент на професор от Университет „Карлос III“.

В началото на юли 2016 се върнах в Габрово и в момента работя на няколко места  – data analyst към една софийска фирма, развивам бизнеса на габровска фирма в Испания и като финансов консултант към застрахователно дружество. Допълнително работя за Фондация „Градище“ – организация, която учредих в началото на тази година, чиято мисия е да развие предприемаческата екосистема в габровския регион. Нашият основен проект е създаването на споделено работно пространство в града и обучителна програма по предприемачество за ученици от средното образование и Технически университет – Габрово.

С брат ми заминахме за Испания през 2005 година, след като завърших 9 клас в Национална Априловска гимназия. Родителите ни бяха заминали още през 2003 г. и просто искахме да бъдем заедно. Престоят ми в Испания продължи до 2016 година.

В началото беше трудно. Пристигнах в Испания в началото на юли 2005 и знаех точно две думи – „hola“ и „amigo“. С брат ми успяхме да научим езика на някакво основно ниво още през лятото и в училището решиха да ни пуснат директно с класа, в който трябваше да бъдем – не сме губили учебни години. Това беше още едно изпитание: нова атмосфера... изпити. За щастие, попаднахме на много готини хора, както учители, така и съученици, които ни помагаха да се справим.

Последните две години от средното образование бяха профилирани и записах социални науки. Хареса ми материята и когато дойде време да избера какво да уча, се колебаех между „Право“ и „Бизнес администрация“. Тъй като не можах да избера кое повече ми харесва, избрах и двете (може би едно от правилните решения, които съм вземал (усмихва се)). Най-интересните години бяха точно в университета. Това, което учех, ми помогна да видя, че и Испания си има свои проблеми, но работи за тяхното разрешаване. И когато казвам Испания, нямам предвид само правителството, а най-вече гражданите.

Това беше периодът, в който започнах да сравнявам как дадено нещо се прави в Испания и как – тук, и ако в България нещо не се случва както трябва, да анализирам защо и как може да се подобри. Точно това ми помогна да видя колко възможности има в България. Друг важен момент за мен беше времето, което прекарах в бизнес инкубатора на университета. Работата ми с новосъздадени компании ме срещна със страхотни хора – будни, креативни, търсещи промяна. Няма да забравя момента, в който си бях на бюрото, преглеждах един финансов план и си казах: „Добре, сега това не мога ли да го правя и в България?“. 

Върнах се, защото видях България като страната на възможностите. Получавал съм критики, че нося розови очила и щом се върна, ще се разочаровам. Истината е, че просто виждам в проблемите възможности за развитие. Ако нещо не работи както трябва, това е възможност да решим въпросния проблем по нов, интересен и иновативен начин, така че всички да имат полза от това решение. Може би заради дългия социалистически режим си мислим, че всички проблеми трябва да бъдат решени от държавата. Това съвсем не е вярно. Точно в страните, към които голяма част от младите хора решават да заминат, съществува силно гражданско общество, което се стреми да направи средата си по-благоприятна. Ние можем да правим същото тук. Ако погледнем на даден проблем като източник на конкурентно предимство, ще видим една различна България!

Почувствах се странно като стъпих на родна земя. Запитах се: „Ама наистина ли дойде този момент?“. На 4 юли кацнах в София, а на 7-ми бях планирал да тръгна от връх Ком по билото на Стара Планина към н. Емине. След 27 дена в планината успях да си избистря някои неща в главата. Малко след края на прехода участвах във форума „Идеите – това сме ние – 5“ организиран от „Обединени идеи за България“.

За пръв път в България бях в среда, в която се усещаше позитивизъм и желание за промяна. След това бях на други две събития, на които срещнах още такива хора – „Кариера в България? Защо не!“ и „Лагер на иновативни идеи“ в Габрово, който се проведе през октомври. Едва четери месеца след кацането ми в България вече си бях намерил среда, а с някои от хората и организациите, които срещнах на тези събития, сега сме и партньори по проекта, който развивам в Габрово. Една година по-късно съм убеден, че да се върна тук е другото ми правилно решение (усмихва се).

В момента най-голямата ми мечта е повече хора, които искат да стартират собствен бизнес, да изберат Габрово като своя дестинация. Заедно с моя екип работим усилено да покажем възможностите, които предоставя градът. Не само вярвам, а съм сигурен, че Габрово може да се превърне в град, в който млади, будни и креативни хора да реализират идеите си.

Заглавна снимка: razkovniche.wordpress.com