Защото избрах България

Днес ще ви срещнем с още един наш сънародник, който се е прибрал в България. Това е Мартин Янков, на 31 години, от София, но изкарва двайсетте си години в Абу Даби. Преди да замине за ОАЕ, следва психология в СУ и работи като екскурзовод и преводач. Благодарение на опита, натрупан в чужбина, в момента работи като специалист обучение и развитие в голяма американска компания за бизнес услуги в София.

Мартин: Като доста хора от моето поколение, близки и роднини винаги ме насърчаваха да залягам над учебниците и когато приключа с ученето, веднага да се „махам“ от България, тъй като нищо хубаво не ме чака тук и няма как да съм успешен. На мой близък човек се отвори възможност да замине за Абу Даби и няколко месеца по-късно аз също го последвах. И двамата гледахме на тази възможност като едно приключение и шанс да опознаем Близкия изток. Планът беше да останем там около година и да спестим капитал за бизнес начинание. За мен приключението продължи почти 10 години, през които трябваше да се справя с доста предизвикателства и натрупах много ценен житейски и професионален опит, който не бих заменил за нищо.

Започнах работа като преподавател по английски език на възрастни и тийнейджъри в частен колеж в Абу Даби, столицата на ОАЕ. Отне ми доста време да се приспособя към различната среда както в личен, така и в професионален аспект, тъй като никога преди това не бях имал досег с толкова многобройни и в същото време различни култури. Като бизнес, туристически и транспортен център между Европа, Азия и Австралия, разнообразието от хора, които живеят и работят там, е огромно.

Бях изключително неподготвен за работата като преподавател и трябваше да специализирам и да се уча в движение. Голяма част от колегите в колежа също бяха българи, тъй като някои от членовете на мениджмънта на колежа бяха прекарали време в България и бяха наясно, че като цяло имаме невероятна работна култура, не бягаме от предизвикателства и можем да се справим с всеки проблем на работно ниво. За разлика от текучеството при останалите колеги българските учители успявахме да издържим на дългите часове, липсата на ясно структуриран мениджмънт и прекомерното напрежение. Беше ми изключително полезно да видя как реагират други сънародници на същото изпитание, а именно да се приспособиш към живот в толкова различна среда.

Няколко години по-късно бях нает от фабрика за производство на стомана, или Емиратското Кремиковци, както обичам да казвам. Отговарях за кариерното развитие и комуникативните умения на служителите като част от отдел "Човешки ресурси". Научих се да бъда самостоятелен и проактивен в работата си, тъй като бях единственият служител, отговарящ за създаване и имплементиране на обучения по английски, имейл етикет и бизнес комуникация като цяло. Предизвикателството беше сериозно, тъй като в компанията работеха служители от 54 различни националности, за доста от които това беше първа работа и комуникацията на английски представляваше проблем.

В последните няколко години пътуванията до ОАЕ станаха популярни и много по-достъпни за такава екзотична дестинация. Абу Даби и Дубай предлагат незабравими преживявания за всеки – посетителите могат да се насладят на екзотична храна, приготвена от топ готвачи, да плуват с делфини и да отидат на плаж през януари, след което да карат ски в мола, да скачат с парашут, бънджи, зип линии, да гледат въртящи се дервиши на сафари в пустинята и да ходят на концерти на най-големите звезди, които редовно избират Абу Даби и Дубай като спирки в турнетата си. Денят може да започне с брънч за 200 евро; следобед – бързо капучино, поръсено с 24-каратово злато, в 7-звезден хотел и вечерта да завърши на корабен круиз из каналите на Дубай Марина или вечеря в контейнер от стъкло, издигнат на 100 метра във въздуха от гигантски кран.

За едно 21-годишно момче от "Люлин" този блясък беше нещо ново, примамливо и екзотично. За съжаление, отминава толкова бързо, колкото блясъкът на новогодишните фойерверки на Бурдж Халифа. За хората, търсещи субстанция и нещо по-дълбоко, целият този фалш не само омръзва, но и се натрапва и уморява. Винаги ще съм благодарен за опита, който натрупах, ще се радвам, че Емирствата ме направиха уверен във възможностите си да се справя с всяко едно препятствие, че завързах приятелства с хора от 6 континента и научих малко повече за начина, по който разсъждават, но никога не бих живял отново там.

Като учител се чувствах доста добре. Преподавателите там са много уважавани: често беше цитирана една арабска поговорка, която гласи, че трябва да третираш като крал човека, който те е научил дори и на една буква. Първите няколко години това уважение се чувстваше страхотно, особено когато го сравнявам с начина, по който някои учители биват третирани в България.

Отношението на работното място обаче е в рязък контраст с това извън него. Емиратците осъзнават, че предлаганите от тях финансови възможности са повече от изгодни и трудно се намират в други държави – това е факт както за специалистите, така и за хората без определена квалификация. Това тяхно „преимущество“ се използва честичко и рядко се изпуска шанс да се напомни на нас, чужденците, че сме зависими от тях и във всеки един момент можем да се окажем без работа, арестувани или депортирани, а в този случай се конфискуват всякакви притежания, сезират се банкови сметки и резултатът от дългогодишен труд може лесно да се изпари. 

Местните жители имат предимство в КАТ, в банки и други институции, на работа, в мола, дори и на пътя, и ако това не се харесва на някого – “go back to your country”. Всички чужденци са зависими от работна виза, която не се подновява за хора над 60, и сред всички има притеснение дали работодателят ще бъде достатъчно доволен от тяхната работа, за да удължи работната виза. За да започнеш бизнес и да бъде издадено разрешение от необходимите органи, е задължително документално да има присъствие на местен партньор, който, разбира се, участва в поделянето на печалбата, но не задължително в капитала или развитието на бизнеса.

В такива моменти се засилваше усещането, че на това място никога няма да можеш да се почувстваш у дома си и рано или късно ще трябва да напуснеш. За съжаление, не само местните виждаха нещата по този начин. Колкото повече време прекарват там, чужденците започват да свикват с това отношение и усещането за правилно и грешно все повече се размива и притъпява. Като бяха свикнали с високомерното отношение към самите тях, още по-малко обръщаха внимание на същото пренебрежително отношение към другите работници.

Беше приемливо да предредиш работниците от Бангладеш на опашката в магазина, да повишиш тон на филипинските колеги от офиса или просто да посочиш кафето, което си разлял на пода в офиса, придружено с нечленоразделен звук и лош поглед, за да го изчисти хигиенистката от Шри Ланка – ти си бял високо квалифициран служител, а те са там, за да ти служат. Министрите на щастието и толерантността са всеизвестни и целенасочено се промотират в световните медии, но много малко жители на ОАЕ са истински щастливи, а още по-малко – толерантни.

Накратко – човекът, в който самият аз бях започнал да се превръщам, не ми харесваше и имах вопиюща нужда да се върна на по-толерантно място. Колкото и изненадващо да звучи, България е една доста толерантна държава, в която хората биват съдени според техните способности и начина, по който третират останалите.

От небостъргачите в Дубай до панелките в София определено има разлика. Отне ми значително време да свикна не с липсата на блясък, а с нашите си обичаи и порядки след цяло едно десетилетие. Бях отвикнал от всекидневното общуване в работна обстановка, а и на лично ниво: бях много щастлив, че отново можех да се здрависвам свободно с жени, че не трябва да се притеснявам, ако случайно подам лист хартия на колежка и неволно я докосна, че мъжете не се притесняват да говорят за близки и роднини от женски пол, че не трябва да крия факта, че имам сключен брак с мъж и мога да го запозная с колеги и приятели.

Много познати са разочаровани от ситуацията в България и се концентрират върху негативите, които винаги ще ги има. Аз избрах да видя всички положителни промени, които са страшно много, и затова помогна фактът, че бях далеч, а понякога от далеч можеш да видиш повече, отколкото ако се втренчиш в дребните неща. България се е променила изключително много от 2009 досега. София е една чудесна европейска столица, в която бизнесът, културата и животът като цяло процъфтяват и промяната е видима за човек, който е прекарвал тук не повече от седмица на година. 

В последно време много мои приятели и познати се върнаха точно заради тези позитивни промени. Успелите.бг разказвате тези истории и ги правите достояние на много хора, които може би не си дават сметка, че българите сме умни, находчиви, предприемчиви и имаме много повече възможности за развитие, отколкото преди само десетилетие. Не трябва да се подценяваме, тъй като виждам от първа ръка колко успешно умеем да се справяме с всякакви трудности.

В компанията, в която работя, всеки ден се запознавам с хора, които са напуснали родните си страни и избират да живеят тук заради хубавите хора, природата, храната, възможностите за професионално развитие и приятелската атмосфера, която сами сме създали. В момента обмислям мое собствено бизнес начинание, което е част от голямата ми мечта: да продължавам да бъда фактор, колкото и малък да е той, в позитивната промяна, която всички чакаме, но и на която сме катализатори – едно по-богато, красиво, толерантно и успешно общество.