Защото избрах България

Днес в нашата рубрика "Защото избрах България" ще ви срещнем с една дама, която помага на хората да се усмихват. Нейното име е Мартина Денева. По професия е интериорен и изложбен дизайнер, но се занимава активно и с проекти в сферата на социално предприемачество. Завършила е интериорен дизайн в Политехнико ди Милано, в допълнение на двойна специалност по иновации и предприемачество от Алта Скуола Политехника и Политехнико ди Торино. Практическия си опит натрупва в различни дизайн студиа в България и Италия, а през 2015 г. има възможност да се включа в реализирането на арт проект, спечелил наградата за най-добра инсталация по време на Седмицата на Дизайна в Милано. Връща се в Бъглария веднага щом се дипломира и към настоящия момент работи в сферата на културата – изложбен дизайнер е в два музея в родния ѝ град Габрово.  

Мартина: Заминах в чужбина защото исках да продължа образованието си и да натрупам практически опит в един от най-важните градове за моята професия – Милано. Политехническият университет там е несъмнено най-добрата образователна институция за дизайн в страната и 80% от всички италиански дизайнери и архитекти в последните 150 години са нейни възпитаници. Прекарах там точно 3 години, завършвайки общо 3 университета и работейки в 2 дизайн студиа.

Привърженик съм на идеята, че престоят в чужбина (за определено време) е полезен за младите хора. Отделянето от родната земя дава възможност за развитие на отговорност, подобрение на езиковите умения и среща с нова култура. За мен опитът в Италия бе именно това – израстване в личен и професионален план чрез трудности, но и чрез добри примери. Бях впечатлена от подхода в образованието по архитектура и дизайн – всички проекти бяха групови и се търсеше работата в екип. Друга важна страна бе социалният аспект на проектите – много често бяхме насърчавани да работим за проблемни общности или пък да търсим решения, свързани с устойчивото развитие и екологията. Нещото, което вероятно ме вдъхнови най-много, обаче, беше отношението на италианците към културното им наследство – много от изложбените проекти, по които работих, бяха активно подкрепени и финансирани от фирми и частни лица. В последното студио, където работих пък, дизайнерите издирваха и съзживяваха забравени занаяти – стъклообработка, ножарство, кожарство, плетене на мрежи – и създаваха колекции от съвременни продукти.  

"Защо избра да се върнеш в България?"

Това е любим мой въпрос защото отговорът му никога не е едностранен. Живеем в изключително свободно и космополитно общество, в което всеки има право да избере своя път, за някой – той води в чужбина, а за други пък – ги връща обратно. Не мисля, че трябва да съдим нито едните, нито другите. За мен причините да се върна бяха комплексни – от една страна Италия е в криза и макар да е добре да се учи дизайн там, в момента професионалните възможности са малко и лошо платени. От друга страна там аз видях и оцених България с други очи и започнах да си мечтая да работя по всички описани интересни проекти и тук. От трета имах и чисто лични причини – най-близките ми хора. Не знам дали съм се върнала за определено време или завинаги, в момента продължавам да имам предложения за работа и в други държави. По-скоро вярвам, че стига да иска човек може да допринася за общността си от всяко кътче на планетата и така винаги ще има причина да се завръща.

Като се върнах в началото се почувствах, може би малко объркана. (усмихва се). Това, което се случва често на младите българи в чужбина, е че те виждат свят, който е много по-уреден и развит в социално и икономическо отношение. Връщайки се в България, обаче, много от тях се чувстват объркани – имат желание не само да се развият в собствената си професия, а и направят нещо в посока на приближаване на нашето общество до Европейското. Говоря толкова сигурно защото в последната година и полвина имах възможността да се срещна с много такива хора, ставайки част от организацията Обединени Идеи за България, която има за цел да развие социалното предприемачество в страната. Работата ми в сферата на културата и музеите също ме срещна с много дизайнери и артисти, които се връщат към България със сходна мотивация и създават все повече интересни събития – международни фестивали, изложби и инсталации.

Виждам огромен потенциал и богатство в колекциите в българските музеи, които често остават скрити или не толкова добре представени. Вярвам, че чрез осъвременяване на вътрешния дизайн, въвеждане на интерактивни решения и предлагане на услуги за съвременната публика, музейните институции могат да се превърнат в двигатели на културната ни среда. Трансформацията на музеите е сложна и амбициозна задача тъй като тя е свързана с въвеждане на съвременни стандарти и практики, с обучение на служителите (особено наложително в малките градове) и много често – със сериозни инвестиции в материалната база и техниката. Макар сега да работя в Габрово, в бъдеще ми се иска да успеем да сформираме екип от професионалисти, който да може да консултира други музейни институции в България и който да да активизира и фирми от частния сектор, привличайки ги като донори или меценати, каквато е практиката в чужбина.