Успелите споделят

Мартина Стефанова е една истински артистична жена. Завършва графичен дизайн в Москва, работи в рекламата, а също така е и артдиректор. В последните години се занимава с провеждането на културни и артпърформанси в България. Организира редица мероприятия и събития, свързани със съвременното изкуство, като целта й е да накара все повече хора да се потопят в културния свят, да го развиват и ценят.

Едни от най-важните и разпространени фестивали и проекти се случват в София, където градската среда винаги е гостоприемна за различни арт събития. Повече за Мартина можете да научите от следващото интервю.

Коя е Мартина Стефанова?

Мартина Стефанова е културен мениджър, съосновател и изпълнителен директор на артфондацията DOMA. Живее 12 години в Москва, където завършва образованието си по печатна графика в Московския държавен университет по печата. Междувременно специализира медия и анимация в Южна Корея. От 2012 работи и изследва активно сферата на съвременното изкуство като продуцент и съорганизатор в редица събития както в България, така и в чужбина.

Как се зароди любовта ви към изкуството? То ли ви намери, или вие него?

Родени сме заедно, израснахме и накрая започнахме да работим съвместно. Като една незавършваща любовна връзка се развиваме, правим компромиси и гледаме постоянно да се допълваме.

Създавате своя арт фондация "ДОМА". Как се появи идеята за нея?

Живеех дълги години в чужбина, където съвременните културни процеси бяха налице. Никога не ми е липсвало нещо. Когато започнах да се връщам все по-често в България, започнах да се питам защо и тук не е така. Можем много повече, но все гледаме назад, вместо напред. Първата идея дойде от това да поканя корейския си професор, който е известно име и има доста сериозни проекти в чужбина.

С него дойдоха още 20 корейски артисти и така от едно събитие се получи фестивалът ДОМА Арт Фест. Тогава създадохме и фондацията със същото име. Фестивалът бе първото от големите ни събития. После започнахме да правим целогодишна програма от събития: изложби, семинари, обменни програми, музика, пърформанс и др. Паралелно винаги сме се занимавали и с градско развитие. Един от първите ни подобни мащабни проекти е UnderGara – за обособяването на Ротондата пред Централна ЖП гара във вело, арт и социален център.

После насочихме енергията си към обособяването на културен квартал в столицата “квАРТал” по типа на редица европейски градове като Краков, Лондон, Берлин, Амстердам и др. Това е дългосрочен проект за развитие на пространството между четирите булеварда: Дондуков, Мария Луиза, Сливница и Левски. Всяка година в подкрепа на инициативата правим и фестивал “квАРТал фестивал”, който се случва винаги уикенда около 17 септември като алтернативно празненство за Деня на София.

Паралелно с това работим и за нови културни политики, подкрепяйки няколко инициативи в сферата. Ние сме една от малкото страни в Европа с най-малка подкрепа на НПО сектора в сферата на културата. Това може да се промени само ако сме активни заедно.

Отскоро работим и в подкрепа за повече видимост и присъствие на съвременната културна среда и в по-малките областни градове на България. За това създадохме програмата “Арт Компас”, чието първо издание беше част от “Арт Алея, Арт Идея” фестивала в град Пазарджик. 

Фондацията се ангажира с много и различни културни проекти в София. Как черпите вдъхновение и идеи?

България е една малка сцена с много бели листове. Всеки един може да се запълни с нови идеи и няма нужда да ги изобретяваме сами, защото светът вече го е направил за нас. Ние само трябва да се учим и да се стараем да се движим заедно с европейските и световни тенденции. Тук, в културен план малко изоставаме от тях и оттам идва и нашето вдъхновение и желание, живеейки тук, да усещаме все по-малко тази липса.

Какво бихте искали да има повече в София и какво по-малко?

Повече интелигентни хора, интересуващи се от култура, защото както всяка друга съставка от обществото, тя е за да изгражда и нейната функция е духовната. От култура могат да се интересуват хора от различни професии, не само тези, които я правят, защото тя е насочена към всички. Разбира се, винаги има избор между масова и ъндърграунд, отворена и затворена, но те всички са част от едно, от едно общество и трябва да съществуват заедно, защото те априори са свързани и работят за общата еволюция.

Трудно е те да бъдат развивани по отделно или само на части. Затова също са нужни компромиси и повече съвместна работа. 

Правите срещи с различни артисти, организирате разнородни събития. Срещали ли сте трудности и как ги преодолявате?

Всеки, започнал самостоятелна инициатива в каквато и да е сфера, среща трудности. Особено в културната. А и като цяло колкото по-напред, толкова повече изпитания по пътя и това е нормално. Те учат, изграждат и ни правят по-мъдри. Учат ни как да действаме или ни подготвят за определени случки.

Моят принцип е да си вадя изводите от всяка ситуация и да се опитвам да държа общия поглед към голямото, без да губя визията си. Другото е, че в стресови ситуации успявам да задържа баланс и спокойствие и винаги имам конкретни рационални предложения за справяне.

Екипите, с които работим, го забелязват и ценят. Аристотел го е казал, ако има проблем и той може да се реши, значи повод за притеснение няма. А ако има проблем и той не може да се реши, значи, притеснението е безсмислено.

Какво сърце носи изкуството и как да му дадем шанс за по-дълъг живот?

Крехко и чувствително, но същевременно много издръжливо. Но и то, без поддръжка, може да спре. От нас зависи дали ще наблегнем на духовното едновременно с технологичното и икономическото, или не, и от това ще зависи дължината на неговия живот. Но не трябва да забравяме, че сме част от един общ и по-голям организъм, и развитието ни трябва да е паралелно, за да останем по-дълго като част от общото ни съвместно съществуване.

Как бихте представили България като пърформанс?

Тук той не е свършвал. Въпросът е по-скоро пърформансът и театърът да излязат от политиката като средство за управление на държавния механизъм и да влязат там, където липсват и където всъщност им е мястото: в галериите, музеите и независимите културни пространства. Това е балансът, към който трябва да се стремим, за да се движим напред.