Общество

Мария Стоянова и Владимир Димитров са страстни любители на планинарството. Двамата живеят в Банско и редовно си организират разходки в Пирин, за да се порадват на красотите ѝ. Походът им в планината на 28 юни обаче се отличава от типичната разходка. Мария и Владимир откриват планинарски дневник на близо 80 години, който ги връща в миналото и ги подтиква да се замислят за времето и паметта.

Тих, слънчев ден. Хубава видимост.

14 август 1958 г. Сряда. Много хубав ден.

Подобни документирани наблюдения откриваме в планинарския дневник на Георги Илиев Соколов, воден стриктно през 40-те и 50-те години на миналия век. По време на поредното си изкачване на вр. Тодорка в Пирин Владимир Димитров открива безценната времева капсула, умело скрита между камъните, които най-вероятно са я предпазвали от снега и дъжда през годините. Дневникът е поставен в метална кутия и найлонова торбичка, а вътре са събрани години от планинарската история на Георги Соколов - редовен посетител на планината, решил да запази тайнствата ѝ.

"За мен това всъщност беше първото изкачване на върха и определено ще го запомня", споделя пред Uspelite.bg Мария Стоянова. "Вътре в находката имаше около 50 листчета. Не прочетохме всички от тях, но тези, които видяхме, бяха надписани с едно и също име и с различни дати на изкачване на върха. Някои листчета съдържаха и кратки послания, описващи съответния ден ("тих и спокоен ден", "нереално красив ден"...)."

В 50-те пожълтели бележки Георги Илиев Соколов е документирал всяко свое изкачване на вр. Тодорка. Обикновено планинарят е посещавал върха през месец август, като всеки път е оставял послание и е отбелязвал датата и часа на изкачването си. Първите открити послания датират от 1944 г. и приключват повече от две десетилетия по-късно. Находката изглежда още по-старинна заради използвания правопис - в края на думите е добавена буквата "ь".

Разглеждайки намерения дневник, Мария и Владимир се впечатляват от това, колко добре е запазен след близо 80 години. Изненадва ги и отдадеността на Георги Илиев Соколов, който очевидно е бил редовен и стриктен посетител на любимата планина.

"Впечатли ме, че находката е останала непокътната толкова много години. Четейки дневника, се опитвахме да си представим какво е било усещането в този "хубав, слънчев ден с добра видимост". Усещането беше уникално", споделя Владимир.

А Мария добавя: "Най-много ме впечатли колко многобройни изкачвания на върха е постигнал той. Изглеждаше, че планинарят се е изкачвал всяка година, предимно през месец август, в продължение на десетилетия. Дневникът предаваше истинска отдаденост и любов към планината! В началото не осъзнахме колко ценна всъщност е тази находка."

В съвремието ни, в което често забравяме да се грижим за паметта и спомените си, подобни времеви капсули придобиват още по-голяма стойност и ценност. Това също впечатлява Мария и Владимир - начинът, по който ежедневната памет се е съхранявала десетилетия назад.

Вероятно този дневник е просто старинен прочит на днешните социални дневници - всички пазим спомените си в социалните мрежи, достъпни за всеки. Преди 80 години явно това е бил начинът да запазим спомените си. 

За двамата планинари е много любопитен въпросът: Дали Георги Соколов е очаквал, че някой ден някой ще прочете оставените от него записки, или по-скоро ги е пазил само за себе си? Споделяйки историята за откритието си в социалните мрежи, Мария и Владимир се надяват да достигнат до някого, който знае кой е бил отдаденият планинар и дали има наследници. Към момента са известни само името му и любовта му към планината, но не се знае откъде е Георги Соколов и как е водил живота си.

Мария Стоянова и Владимир Димитров

С тези неотговорени въпроси Мария и Владимир продължават любопитната история и оставят дневника скрит на същото място на вр. Тодорка, без да споделят точното местоположение. Така двамата се надяват находката, вече принадлежаща на планината, да бъде запазена още дълги столетия напред.

Това ни напомня, че всеки човек оставя следа с действията си. Независимо какво правим, рано или късно действията ни ще се забележат и дори може да вдъхновят хора, които не познаваме. 

Снимки: Мария Стоянова