От сърце

Качих се в трамвай № 20 с неустоимото желание да отворя отново книгата „Вино от Глухарчета”, за да видя докъде го докара Лио Ауфман с машината за щастие, която бе започнал да конструира.

На качване обаче се срещнах с дядо Райчо, който бе с патерици, та му предложих да съдействам при качването му. Помогнах. Стисна ми ръката и ми Благодари. Покани ме да седна до него. Как бих могла да откажа. И ми заговори...

Така съжалих, че нямах диктофон под ръка, понеже за около 20 минути в трамвай 20 ми разказа толкова много, че едва ли ще мога да го пресъздам.

Но ще опитам…

Последните 18 години е бил главен счетоводител, има три деца и шест внучета. На 30 октомври миналата година е навършил 80 години. Отпразнувал го подобаващо, с осем различни събития и похарчени 800 лв – „за да са все осмици” ми каза. Викали го да даде мнение за данъците и това, че плоският не е добър. Прогресивен ни трябва и майките с по едно, две и повече деца да получават облекчения от данъчното облагне. Член е и на още 10-тина клуба – по песни, танци, в читалището в Изгрев ходи редовно, жена му е починала преди 6 години. Почетен член на Антифашисткия клуб, стихове пише и разкази, направил е родословното дърво на баща си, после и на майка си. Родом от Радомирско е, но сега сам живее. През 2004 е загубил левия си крак в един инцидент с влакове. Сега е с протеза, та затова с патерици ходи. През май във вестник „Дума” и един, който не запомних, ще излезе малка статийка за подвизите му във втората световна война. Благ, усмихнат и приведен, за да ме чува, когато го питам!

Дядо Райчо си намира начин да бъде ангажиран, активен и в контакт със все различни „момчета и момичета” на неговата възраст. Облечен прилично, с вратовръзка даже. Не оплю никого, но бе чул за атентата в Брюксел: „Не са хубави тези неща. Ама и тези в Афганистан и Сирия не са хубави, да знаеш!”.

Не знам как ще изглежда машината за щастие на Лио, но дядо Райчо явно я е измислил преди него и много умело я използва, всеки ден! На 80 сам, ама не е сам. Няма кой знае какво да прави, ама все си намира работа и нещо за правене!

Слязох от трамвай 20, много усмихната и умислена… Не, не за машината за щастие на Лео Ауфман, а за машината за щастие на дядо Райчо! Тази дето ти сам си конструираш - сам за себе си. Не е лесно, но то лесно е само да спечелиш от лотарията и да отслабнеш бързо „само за 5 дни”. Рецепта няма. Ти сам си слагаш съставките, ти сам завиваш болтчетата и гайките. Ти определяш цветовете и мислите, които да са в съзнанието. И оправдания от сорта кой е виновен за нещастието, никак не ми се струват реални и смислени.

Щастието си е твое! И ти, точно ти го определяш! Да, можеш да спомогнеш нечие друго да е малко по-слънчево и радостно. Но твоето лично, твоето лично, зависи само и единствено от теб!

Нали, дядо Райчо?!

Автор: Любомира Велчева