Успелите споделят

В уводните редове би трябвало да ви разкажа повече за Матю Стоянов, известен на публичната общественост като Жлъчезар Живков или накратко - Жлъч. За това как той се опитва да прави стойностна рап музика в България, за факта, че е работил като копирайтър и е възпитаник на Класическата гимназия. За това, че е следвал „Културология“ и „Българска филология“, но след 3 години се отказва.

Моето въведение обаче ще бъде следното: Матю Стоянов или Жлъч, което вие предпочетете, беше човекът, заради когото еднокилометрова опашка чакаше с нетърпение да влезе в "Маймунарника" на 13.09. (петък). Той беше човекът, заради чиито рими се вдигаха патерици сред тълпата. Всеки, който посвети своята петък вечер на Жлъч и So Called Crew, би разбрал. Защото там имаше нещо различно. На сцената излезе човек, на когото му пукаше за всичко. На сцената беше Жлъчезар Живков, който прави много повече от стойностна музика. Там, на сцената, беше един човек, който желаеше с музиката си да ни напомни, че все още сме хора и че винаги ще има смисъл да бъдем добри към околните и да живеем сякаш можем и повече.

Здравей, как би се представил пред онази част от аудиторията на „Успелите“, която не е запозната с творчеството ти?

Не съм сигурен дали съм успял в смисъла, в който хората разбират успеха в България, като това не значи, че се считам за неуспешен. Бих се представил като човек, който прави неща с думи, за да живее. Във всеки смисъл на човек, който прави неща с думи, и всеки смисъл на „за да живее“.

Това, което храни душата ти и работата ти, са неща, които рядко съвпадат. В този смисъл смятам себе си за успешен, тъй като имам този лукс.

А иначе може да потърсят Жлъч в YouTube.

Какъв е произходът на името „Жлъч“?

В литературата се използва като термин за горестно настроение и език, изсипан яд и определено няма общо с човешки орган, както се шегува Илия (Григовор). Без проблем можех да бъда рапъра Матю Стоянов и щеше да звучи шик.

Текстовете ти винаги са изпълнени с много емоции и истории. Достатъчно стойностни, за да бъдат слушани както от младото, така и от далеч по-възрастното поколение. Какво послание искаш да оставиш на слушателите си с всички тези думи и емоции?

Всяка песен е различна, но посланието е едно и също. Всяка песен е като стая с различен интериор.

Разнообразието е нещо, което ценя много в човешките дела. Забиването в една формула, за да ти е удобно, е своеобразен убиец. Търсенето на промяна е фактор за градеж.

Приличат ли си Матю Стоянов и Жлъчезар Живков?

Един и същ човек. Матю просто се шегува с един персонаж, когото е създал. Но не желая да се третира като алтер его. Не съм от този тип хора. Имат много общо – все пак се помещават в един и същ малък корпулентен софиянец.

„Звяра“ е третият ти солов албум. С какво той се отличава от „Удар“ и „Светлосянка“ и би ли ни разказал повече как и защо се породи тази идея?

Това е първият ми концептуален албум и много се гордея с това, защото в България рядко излизат концептуални албуми. Той е строго концептуален, има обща история, наратив, който държи албума цял. Много ми се иска всеки, който пусне песен от албума, да се върне към първата и да го изслуша последователно, но ми се иска всяка песен да има свой си облик и да няма повтарящи се по настроение песни.

Една от неповторимите черти на албумите на SCC е преплитането на хиляди емоции вътре в тях. С песните си докосвате всяко ъгълче на душата. Надигате гласове от ярост, скачате от радост и веселие, мълчите с онази черна меланхолия, която всеки крие в себе си. Ще чуят ли феновете лирически откровения като „Тротоари“; „Шепа пепел“; „Противотежест“ и др.? Или този албум е истински „звяр“ и има само тежък уличен рап?

Много малка част от албума е тежък уличен рап. Този албум е едно откровение, но не е толкова драматично и заредено с фатализъм като гореспоменатите песни. Най-много до посочените песни се доближава последната (Ако всеки ден), но тези откровения текат през цялото време, независимо дали се шегувам, или не, има подтекст, който тече през цялото време и е трудно да не се забележи.

Какво те вдъхновява да създаваш изкуство, тъй като не бих нарекъл творчеството ти по друг начин? И ти самият би ли го определил по този начин?

Да, бих го определил, тъй като е породено от лични неща, а формата и съдържанието съвпадат с дефиницията. Идва от разговори с хора, от случки, изскача откъде ли не.

Изисква ли се голяма смелост да излееш душата си пред толкова много хора и какво точно коства това?

Не е нищо особено. Като всяко нещо, човек се адаптира и става най-лесното нещо на света. Дори това да е вид разголване, аз все пак съм дошъл „ да съблека“ всички. Такава е идеята на това, което правя.

Изглеждаш като шеговита личност, която не обича да се взима много насериозно. Какво за теб значи хуморът и колко е значим в динамично ежедневие като днешното ?

Хуморът определено ме спасява и така ще бъде винаги. Аз мисля, че имам тъпо чувство за хумор, но ми придава характер. Трябва да работя с каквото имам.

Позволявам си отчасти да те цитирам: „... моята история е обща“, смяташ ли, че много хора могат да открият себе си в текстовете ти и това да им помогне да се справят с част от житейските си трудности?

Много хора са били така добри да го споделят с мен, което ме мотивира да правя музика публично, защото не е проблем да правя това само за себе си. Ужасно много се радвам, че няма индикации за скорошно спиране.

Направи интересна игра с думи, изненадвайки голяма част от феновете си, като „Вяра“ се превърна в „Звяра“. Искам да те попитам с вяра в бъдещето ли е „звяра“ и все още ли си един „ядосан добър човек“, както бе споменал в интервю преди около година-две?

Трудно бих станал злобар. Понякога съм безпардонен в музиката си, но това не значи, че съм такъв в ежедневието. Хората, които не знаят как да се държат или се държат лошо, обикновено имат лесен за разчитане проблем. Или не са били гушкани достатъчно, или не са се справили с комплекс от детството, или са си позволили да бъдат във враждебна среда прекалено дълго. На всички тях пожелавам късмет в този живот.

Като човек, който прави това, което обича и иска, какво за теб е успехът?

Със сигурност това да правиш нещо, което обичаш, влиза в конфигурацията на успех, но не е само това. Най-важно е след себе си да оставиш нещо, което да помогне на други хора. Ако мислиш повечко за себе си, може да бъде нещо, с което да те запомнят по-дълго време. Например има един римски император, който е решил да кръсти месец на себе си, за да не го забравим. Успял е.

Ако не в това, в какво ти се живее?

Вероятно никога няма да напусна България, но бих напуснал онази България, която трови истинската България, бих си купил вила в Осмар в планината, ще правя ракия. Имам страхотни планове за себе си във всякакви случаи, независимо с какво ме изненада животът. Бих се радвал в един момент да науча чужд език и да отида в друга държава. Нямам нищо против да обиколя света, започвайки от Испания. Бих паузирал за малко всички хип-хоп неща и бих се разходил, за да се върна с още по-готини хип-хоп неща. Има места, които искам да посетя със сигурност. Вероятно на смъртния си одър ще съжалявам, че не съм бил на повече места.

Няма нищо по-страхотно от това да обиколиш света, в който живееш.

Снимка: Михаил Георгиев (F-act)