Успелите споделят

Мая Бочева, позната още като Уики, е един от най-цветните и талантливи български илюстратори. Нейното творчество се простира от необятния свят на илюстрацията на книга до вълшебната вселена на анимацията. Завършва специалност Анимационна режисура в НБУ и шареният път на рисунката я довежда до създаването на филмчета, игри, илюстрации, пише сценарии и книги. Разгръщаме страниците на пъстрия свят на Мая, отпиваме от чаша ароматен топъл чай и на душата ни става уютно и приказно.

Завършваш анимационна режисура, но избираш илюстрацията като инструмент към детската аудитория. Как откри това свое призвание?

Всъщност от самото начало се колебаех между илюстрацията и анимацията. Даже първо мислех да кандидатствам илюстрация, но по време на средното ми образование тази мечта прерасна в любов към анимацията. По принцип не мисля, че е нужно да се делят - те имат много общо помежду си.

Да пресъздадеш герой в различни състояния или сцена от разказ - било то за книга или филм, е много сходно, защото трябва да си представиш героя в различни моменти и да ги уловиш. И за двете специалности трябва да имаш въображение и триизмерно виждане.

Рисуваш за легендарното списание "Дъга". Какви са щрихите на твоите спомени оттогава?

С екипа на тогавашната „Дъга” станахме добри приятели и до днес се чуваме и поддържаме връзка. За мен беше един важен и много приятен период от живота ми! Бях нарисувала още в университета няколко страници от комикс с малко момиченце, което кръстих Уики. Показах комикса в редакцията на списанието и те взеха, че много го харесаха и така започнах да правя епизоди за всеки брой.

По това време Уики спечели много фенове от най-малките читатели, които я прерисуваха и ѝ се радваха. Комиксът изкачваше из класациите на списанието доста успешно. Даже една от първите корици на „Дъга” се появи изрисувана с Уики. Днес вече се срещам с млади хора, които ми казват, че са израснали с Уики и това ме радва много!

С какви перипетии се сблъсква един илюстратор на свободна практика в България?

Бих попитала: "С какви перипетии НЕ се сблъсква един илюстратор в България?" Аз доскоро мислех, че тази професия е почти изчезнала за нашата територия, но установих, че има много млади български художници и илюстратори, които просто не рисуват за България. Тук един илюстратор не може да се изхранва само с рисуването на илюстрация, за съжаление. Не са виновни издателствата за това, просто няма как да платят за създаването на качествена книга. Малкото издателства, които създават собствени книги с български автори и илюстратори не са на особена печалба от това, същевременно илюстраторите също.

Създател си на едни от най-успешните интерактивни приказки за деца. Как се създава една такава книга?

Благодаря! Много често родителите ме питат какво е това интерактивна приказка. Книгите: "Кой светна луната?", "Как се казва тази книга?" и "Колко е часът?" са приказки, в които има вплетени различен тип образователни игри. По време на историята детето среща загадка свързана с нещо, което се изучава в предучилищна група или в началните класове като откриването на някоя гласна буква или пък трябва да потърси кои са трите основни цвята. Събира разпръснатите цифри от часовника на Звездна, оцветява и търси различни предмети.

Същевременно на сайта има още много условия на игрите, които се доиграват в книгите. А най-голямата ни гордост е мобилната апликация, която е един мащабен проект - цял анимационен филм, който се играе, всичко в него е интерактивно и може да се натиска, превърта и провлачва, което много забавлява децата, а те същевременно учат или тренират уменията си.

Озвучихме приказката с известни български артисти, същевременно я преведохме и на английски език и една от целите ни е да я разпространим сред българчетата в чужбина.

Такъв проект, който оживява на всички медии не се прави често по нашите земи, особено в този вид и мащаб и не беше лесен за създаване, но с много любов и желание, което те теглят напред - нищо не е невъзможно! Много е важно да кажа, че всичко това осъществих със сериозна инвестиция, с която помогна Петър Митев от Хаос Груп.

Представяш своите творби чрез интерактивни изображения в детски градини и училища. Как мобилните приложения могат да подобрят обучението на децата?

Това е тема по която все повече се дискутира. В момента се обсъждат тежките училищни раници, които най-добре бихме заменили с таблети. Вече има дигитални учебници, а един таблет би струвал на държавата по-малко от производството на хартиени учебници, които се печатат твърде на често.

Много родители се притесняват от таблетите и телефоните и бих казала - с право, защото масово децата и възрастните все още нямат култура на ползването им. Успоредно с въвеждането на мобилни и дигитални устройства по училищата е добре децата да се възпитават как е полезно да бъдат ползвани те.

На първо време таблетите няма как да заменят най-важното в образованието, а именно - учителят. Всичко друго е само инструмент. Каква е разликата между отпечатания на хартия учебник и дигиталния? В хартиения е поднесена определена информация, която детето чете и отделно може да упражни наученото в учебна тетрадка (да, още една отпечатана книга, която добавяме към ученическита чанта), докато в дигиталния учебник може да има много повече информация и тя да е достъпна по един интерактивен и интересен за детето начин, а вместо да упражнява наученото на друго място - може това да е един цялостен процес в който едновременно да учи и да се упражнява. Тогава то не просто чете дадения материал, а участва в четенето, като разглежда и изследва чрез анимация и много интеракция.

Разбира се, както не е добре децата да стоят заровени само в книгите, така не е добре да стоят само пред компютрите или таблетите. Двигателната активност, музиката, рисуването, спорта и изкуството трябва да заемат голяма част от деня им.

Очаквайте втората част от интересната приказка на Мая съвсем скоро!