Успелите споделят

До 26 юни в Галерия “Шипка 6” е юбилейната изложба на българската художничка Мая Дочева, с която тя отбелязва своята 70-годишнина и повече от 4 десетилетия творчески живот. 

Експозицията включва творби от всички периоди в творчеството ѝ - ярки пейзажи, които въздействат с нежен импресионизъм и припомнят на градския човек красотата на природата и вълшебния чар на сезоните.

Мая Дочева завършва Художествената академия в София през 1974г. И оттогава е осъществила множество изложби както в България, така и в Полша, Чехословакия (преди 1989), Италия, Австрия, Япония, Кувейт, Германия, Испания, САЩ, Англия , Израел, и др. Паралелно 15 години е преподавател по рисуване, както и заместник-директор на художественото училище в Троян. От 2 години насам живее между Англия и България и твори активно на Острова.

Красотата на природата и търсенето на вълшебните моменти във всички нейни сезони присъства в творчеството ви вече 4 десетилетия. Какво се променя в картините ви във времето? 

Човек неизменно се развива и променя, усещането за света се променя, това се отразява и на картините. Те са прозорец към душата на твореца, каквото е вътре в него, това е и на платното. Имала съм всякакви периоди в живота, и светли, и мрачни, като че ли светлите са повече. Но има нещо, което се засилва с годините, и това си личи и в моите картини - връзката човек-природа, защото всъщност това е най-важното.

Какво включва юбилейната ви изложба? Как селектирахте картините в нея?

Включва картини от 1975 г. до днес, като само творбите ми от Англия не присъстват. Беше много сложно да пренеса някои от тях, а и те са съвсем различни. В тази изложба показвам красотата на България, видяна и усетена от мен през тези 4 десетилетия.

На стените на Галерия “Шипка 6” за първи път има и ваши стихове, несподеляни с публиката досега - планирате ли да издадете и стихосбирка скоро?

Не, не планирам, защото предпочитам да вложа средствата си в материали за рисуване. 

Какво е успехът за една художничка в България през всички тези години, в толкова мъжка професия?

Всяка една изложба е успех, както и тази юбилейна изложба. Всяка една картина, която става част от живота на някой човек, като го топли и радва, също е успех, защото тогава творбата започва своя собствен живот. На нито една жена творец не е било лесно никога, и в миналото, и сега, но аз не се оплаквам, само се надявам това да се промени и се радвам, че забелязвам такава тенденция в световен мащаб.

Картините ви са част от частни колекции в цял свят - разкажете ни, как публиката ви достига до тях?

Именно чрез изложбите – самостоятелни, колективни, международните пленери. Но понякога хората сами успяват да ме намерят и да си изберат картина. Специално са идвали хора до София от Япония, Израел, Италия, Германия, за да си купят мои картини.

15 години имате активна преподавателска дейност. Коя е най-важната задача на учителя по рисуване? 

Да отвори очите и сърцата на децата за изкуството, а на тези с талант - да развие уменията.

В последните десетилетия рисуването, спортът и музиката сякаш са неглижирани в образованието - какво мислите за това?

Да, точно така е. И това е огромен пропуск за развитието на бъдещите личности. Обществото ни много ще загуби от липсата на култура. Защото всъщност по това се съди колко е развито то.

Кой е най-ценният съвет, който ви е даден от ваш учител?

Да вярвам в себе си. Да вярвам в таланта си, да вярвам, че съм добър човек.

А какъв бихте дала вие на тепърва прохождащите в рисуването?

С любов и грижа към света да създават красота.