Общество

В днешно време информацията е навсякъде около нас. Понякога е много трудно да се ориентираме в безкрайния ѝ поток, да разграничим фалшивото от провереното и изопаченото от достоверното. Развитието на технологиите ни предоставя достъп до огромни и безспорно ценни информационни ресурси, но също така крие редица опасности от дезинформация и попадане в капана на фалшивите новини. Това прави медийната грамотност изключително ключово за съвремието ни умение - както сред младите хора, така и сред по-възрастните. Затова днес ви запознаваме с две инициативи, насочени към различни възрастови групи, но в крайна сметка устремени към една и съща цел - подобряване на медийната грамотност в България и изграждане на безопасна информационна среда за всички потребители.

През 2021 г. България за четвърти път заема последното място по медийна грамотност в Европейския съюз (съгласно годишния Индекс за медийна грамотност на Инициативата за европейски политики). Ниските резултати в средното образование според изследванията на PISA, негативните оценки на свободата на словото в класацията на "Репортери без граници" и пониженото доверие между хората и институциите опасно улесняват разпространението на дезинформация у нас. Във времена на пандемия този поток от фалшиви новини може да се окаже дори фатален, когато става въпрос за общественото здраве.

Медийна грамотност за младежи

На 27 май се проведе последното за тази учебна година онлайн обучение на тема "Фалшиви новини по време на пандемия: как да ги разпознаваме и разобличаваме", организирано от ученическата sCOOL Media към Асоциацията на европейските журналисти. Обучението цели да запознае ученици от 8. до 12. клас с основни понятия като пропаганда и дезинформация, както и с най-често срещаните видове фалшиви новини. В програмата се обсъждат митовете и конспиративните теории, които се разпространяват във връзка с пандемията през последната година, и се изграждат навици и инструменти за противодействие на фалшивата информация.

Това далеч не е първата подобна инициатива за медийна грамотност, развивана от АЕЖ. От няколко години насам екипът на Асоциацията организира различни обучения и срещи, които целят да подобрят информационната култура на младите хора и да ги запознаят с основните процеси в медийната среда. Сред инициативите на АЕЖ е и самата платформа sCOOL Media - първата национална ученическа медия, която предлага поле за изява на млади журналисти.

"Не спираме да работим по създаването на общност от млади ангажирани хора и техните учители, които да ни помагат да достигаме до учениците, да правим срещи, обучения и откровени разговори за журналистиката и за процесите, които се случват в информационната среда", споделя пред Uspelite.bg Мария Черешева от АЕЖ.

Поради ограниченията, наложени от пандемията, обученията и инициативите на АЕЖ преминават в дигитална среда. И в този формат обаче събитията продължават да обединяват млади хора от цялата страна, като в някои от практическите обучения се включват дори цели класове. По думите на Мария Черешева това стимулира организаторите и им дава надежда, че са поели в правилната посока към развитието на медийната култура в България. Обнадеждаващи и мотивиращи са и коментарите на самите ученици, които участват в обученията. Те показват високо ниво на критично мислене и познаване на дигиталната среда въпреки скритите опасности.

За съжаление, интернет, колкото и да е пространство на абсолютна свобода, е и едно море от дезинформация. Предстоят може би години, докато се овладеят тези процеси и самите платформи развият умението да проверяват фактите си и да реагират достатъчно бързо. Именно затова нашата цел е да подходим от обратната страна и да обучим потребителите, за да имат те най-общ план, да изградят имунна система и защитна реакция за информация, която се старае да ги заблуди и би могла да навреди дори на тях и на техните близки.

Защо именно учениците и младите хора са основната целева група за инициативите на АЕЖ? Според Мария Черешева в областта на медийната грамотност и борбата с дезинформацията трябва да се работи с всички възрастови групи. Когато обаче знанията и уменията за разпознаване на фалшивите новини се създават още на училищно ниво, това води до изграждането на много по-критични и мислещи потребители в бъдеще. Медийната грамотност се оказва ключова част от гражданското образование на новото поколение и необходимостта да бъде развивана на всички възможни нива единствено се увеличава с времето и напредването на технологиите.

Новото поколение е родено в интернет. То живее, мисли и разсъждава в съвсем различна среда. Ние имаме много какво да научим от него, но именно това, което можем да направим, е да покажем на младите хора как да подхождат критично към информация и да проверяват фактите в дигиталната среда, в която живеят, защото има доста удобни инструменти, измислени за тази цел. Естествено, всичко започва от училище.

Затова според организаторите на подобни младежки инициативи медийната грамотност следва да се превърне в трайна част от българското образование. За много учители подобни теми са непознати и предизвикателни, но Черешева е убедена, че посоката на дигитализация, в която сме поели, ще затвърди нуждата от интегриране на медийната грамотност във всички учебни дисциплини.

А дотогава обученията и инициативите за развитие на информационната култура, провеждани от АЕЖ, ще продължават с пълна сила. Защото дезинформацията е навсякъде около нас и е необходимо да се запознаваме все по-добре с различните начини да се справим с нея.

Тези обучения ще продължат по един или друг начин, защото пандемията още не е отминала. Няма да отминат митовете и манипулациите около нея. Ще има и други кризи, а хората са най-податливи на фалшива информация по време на кризи – било то здравни, социални, войни, протести и т.н. Така че ние ще продължим да предаваме знанията си за разпознаване на фалшива информация, като просто ги фокусираме върху темите, които са актуални в момента.

Медийна грамотност за възрастни

Не само учениците имат възможността да се включват в различни обучения, за да подобряват своята медийна грамотност. Подобни програми вече се организират и за по-възрастните - хората над 55 години, които са активни в интернет пространството и в социалните мрежи.

Коалиция за медийна грамотност е организатор на поредица обучения, насочени именно към тази възрастова група. Според председателката на Коалицията - Кристина Христова, възрастните в България не са включени в почти никакви програми за активно участие в обществения живот.

"В днешно време социалните мрежи са до голяма степен един трамплин за това по-активно участие, да се комуникира и да се участва в дискусията на теми, които вълнуват възрастните хора онлайн", споделя тя пред Uspelite.bg.

Новата програма за медийна грамотност е насочена към възрастни потребители, които имат мобилни устройства и вече са участници в социалните мрежи, но още не познават достатъчно добре рисковете на дигиталното пространство. През последните години тази целева група нараства изключително бързо, което изисква развиването на умения за разпознаване на фалшивите новини и при възрастните.

Тази група не е подготвена за рисковете на общуването в социалните мрежи. Възрастните са много податливи на пропаганда и дезинформация и лесно могат да бъдат подведени през фалшиви профили за измами в онлайн пространството. Установих, че наистина никой не работи с тази група, затова развихме тази програма.

Поради пандемичните ограничения първото обучение е проведено онлайн посредством регионални партньори на Коалиция за медийна грамотност. Дигиталният формат на провеждане обаче не е най-подходящият за тази възрастова група и участниците се включват с помощта на свои близки - деца и внуци.

Разхлабването на мерките против COVID-19 през последните месеци позволява организирането на първото обучение по медийна грамотност за възрастни на живо. То се състоя на 14 юни в Регионалната библиотека "Гео Милев" в град Монтана, а лектор беше журналистката Миролюба Бенатова. Събитието е част от програмата "Дни на медийната грамотност" за 2021 г. Според организаторите то ще позволи на участниците да се ориентират по-добре в дигиталното пространство и така да общуват по-пълноценно и безопасно в интернет.

"Ще се покрият темите за това, как да различават фалшивата информация онлайн, достоверните от недостоверните източници на информация, как да разпознават фалшиви профили в социалните мрежи и да се предпазват от онлайн измами, защото и те напоследък зачестиха", споделя Веселина Младенова, експерт "Връзки с обществеността" към Регионалната библиотека в Монтана.

"Правим това именно за да може общуването онлайн да бъде още по-пълноценно и полезно, да се намалят до минимум рисковете, които крие то с оглед на фалшива и подвеждаща информация. За да можем да бъдем полезни в тази комуникация, в уменията на днешните условия, вече изискващи да имаме и дигитална информираност и медийна грамотност."

Оказва се необходимо да се работи с всички социални и възрастови групи, за да се развие медийната грамотност на национално ниво. Крайната цел е култивирането на еднакви умения за поддържане на информационна хигиена и безопасност, но тези способности се развиват чрез различни методи. Ако при младите хора се обръща внимание на процесите в по-нови социални мрежи като Instagram и Tik-Tok, при възрастните се набляга най-вече на Facebook.

"Уменията, които се изграждат и в двете групи, са едни и същи, т.е. критично мислене и разпознаване на рисковете в онлайн пространството, тъй като тези рискове са еднотипни – както има онлайн тормоз и измами при възрастните, така е и при младите хора", добавя Кристина Христова.

Обучения по медийна грамотност за възрастни хора предстоят още във Враца и в Пловдив. Програмата е част от по-голям проект, който включва създаването на екип от ментори в различни регионални читалища и библиотеки. Проектът обаче е с ограничено финансиране и трудно би достигнал до всички възрастни хора в страната, които имат нужда от подобни обучения. Поради това усилията на Коалиция за медийна грамотност са насочени и към търсене на нови източници на финансиране, за да може програмата да бъде представена във все повече населени места.

По думите на Кристина Христова голяма част от потребителите все още не разбират значимостта на медийната грамотност и смисъла от участието в подобни обучения. Въпреки това подобни обучения за малки и големи са категорична стъпка в правилната посока. Така програмите, развиващи информационната и дигитална култура на България, продължават да напредват и да възпитават нужните за медийната хигиена навици у хората - независимо от възрастта.