Михаил Павлов: "Музиката за мен е всичко"
Сигурен съм, че сте чували за истории, в които млад талант напуска колцентър, за да следва своята страст и мечти. Ще ви разкажа още една подобна история. Михаил Павлов (повечето от вас могат да го познават като МишМаш) е момче от Шумен, което живее и твори в София, но независимо къде го отведе пътят, музиката винаги ще живее в него.
Разкажи ни накратко за себе си
Готино момче от град Шумен, което се занимава с музика от 4 годишно и идва в София, за да гони мечтите си! Занимавам се с музика буквално откакто се помня и определено мисля да се занимавам с това и занапред. Когато не създавам музика, правя и нормалните неща (уча и работя), защото винаги човек трябва да има план Б, особено ако се занимава с музика, защото това е нещо доста лъжовно: днес те има, утре не.
Как започна да се занимаваш с музика?
Когато бях на 4, започнах да свиря на пиано и да ходя на пеене в детската градина, още тогава ме викаха да пея по концерти.
Свирих на пиано около 10 години, ходил съм на конкурси и концерти. Причината да се занимавам с музика, са родителите ми, които са ме записали на уроци по солфеж, пиано и пеене още когато съм бил на 4 и не съм осъзнавал какво се случва.
Явно по някакъв начин са усетили някакъв нищожен талант в мен и са решили, че трябва да го развия. Конкретно с рап започнах да се занимавам, когато бях на 12. Пишех текстове и записвах вкъщи на skype микрофон... беше незабравимо.
Музката ме беше омагьосала до краен предел и буквално записвах по 3, 4 песни на седмица (правех само това). Един интересен факт - първата ми песен беше DISS трак (песен, в която обиждаш конкретен човек) за едно момиче от тогавашния ми клас. Лапешка работа.
Сигурен съм, че си отговарял доста пъти на този въпрос, но разкажи ни откъде дойде името МишМаш?
Това ми е любимият въпрос! Може някои хора да се разочароват, но псевдонимът няма нищо общо с гозбата мишмаш. Идеята на псевдонима ми беше да не се ограничавам по никакъв начин и да смесвам най-различни стилове, защото в изкуството не трябва да има граници, също така искам да покажа, че мога да вляза на всякакъв тип инструментал и стил музика.
Наскоро попадна и на сцената на влогърите... Как се роди EpicShit и да очакваме ли продължение?
Влогът беше съвсем ново изживяване за мен.
Това беше още един начин на изразяване и определено много ми харесваше, и мисля да продължавам да го развивам като нещо съвсем отделно. Ще разказвам за живота си, ще споделям преживяванията си и ще опитам да дам поука на хората, ако мога.
Освен това е супер забавно, целият процес на създаване. Идеята ми не беше толкова да стана влогър, колкото да създам нещо качествено с послание.
Имах честта да работя с професионалистите от Seven Talents, без които това нямаше да бъде осъществимо по толкова качествен и съвършен начин. За момента няма да има продължение, но нищо не се знае!
От какво черпиш вдъхновение за музиката с?
Вдъхновение за музиката си черпя от абсолютно всичко, което ме заобикаля. От добрите и лошите събития, случващи се в ежедневието ми.
Също така от най-различни впечатления. Един артист трябва да може да черпи вдъхновение от абсолютно всичко, което го заобикаля, независимо дали е добро, или лошо. Изкуството е най-вече средство за изразяване, така че според мен всеки артист трябва да се стреми да изразява максимално голяма част от себе си в творбите си. Било то за музика, изобразително изкуство, или писане и т.н.
Снимки: LeMouseRat Photographie
Какъв съвет би дал на хората, които тепърва започват да се занимават с музика?
Аз не съм цъфнал и вързал на този етап да давам съвети на новите артисти, но доколкото имам поглед над нещата, бих казал, че най-важното е да бъдат себе си и да не влизат в роли, защото в крайна сметка хората в един момент усещат, че артистът е една маска или олицетворение на нещо, което всъщност не е, и там е тънкият момент, че в случая не правиш изкуство, а си клоун и правиш неща, за да бъдеш харесан с цел печалба.
Бъди себе си, прави каквото ти е на сърцето и парите в един момент ще дойдат така или иначе, неизбежно е.
Снимки: LeMouseRat Photographie
Кой е най-ценният съвет, който си получавал?
Най-важния съвет, колкото и клиширано да звучи, е бил "да не се отказвам". Имаш ли потенциал и заряд в себе си, нищо освен постоянството и редовната работа не ти е нужно, за да постигнеш дадена цел.
Не само в музиката е така, а в почти всеки бизнес или начинание. Ако погледнем реално над нещата, каквото и да правиш, ако си постоянен и редовен, няма как да не успееш.
"Пътят нагоре е в тръни, но не спирай", това беше точният израз на един много важен за мен човек, който винаги има способноста да ми отваря очите в трудни моменти.
За какво мечтаеш?
Мечтая за нещо толкова просто. Искам един ден да съм доказан изпълнител и продуцент и да мога спокойно да си вадя хляба с това, което правя (музиката), и да бъда финансово независим.
Също така искам да помагам на млади талантливи развиващи се артисти да пробият и да станат успешни. Искам да стигна тази цел и да мога да предам щафетата на следващите поколения някой ден.
Имаше ли моменти, в които си искал да се откажеш от музиката?
Да, разбира се. Много пъти съм си задавал въпроса дали изобщо има смисъл да продължавам да давам от времето и енергията си за тази музика, но в крайна сметка никога не съм успявал да се откажа така да се каже. Винаги нещо ме е тласкало към музиката и дори не толкова съзнателно имам желание да се занимавам.
Довърши изречението – Музиката за мен е...?
Музиката за мен е всичко!
След броени дни ще пуснеш новия си албум. Къде могат да го открият хората?
Ще се разпространява главно в интернет и ще има няколко бройки за хората, които искат да си го купят на диск.
