Интервюта

Мила Гатева, по-известна като Мила Джи Гатев, е ентусиазиран разказвач, талантлив художник, специализиран в илюстрирането на детски книги и създаването на забавни и уникални герои. Нейният разпознаваем и хумористичен стил и любов към рисуването на животни придават на творчеството ѝ очарователен и жив характер. Мила разширява своята креативност чрез създаване на стикери за Viber и илюстрации с Procreate, които радват всички ценители. Освен това, Мила е фотограф и има богат опит в различни сфери. Обича страстно работата си, както и динамиката и хаоса. Майка е на две прекрасни деца, които не спират да я вдъхновяват. 

Мила, представете се на читателите ни? 

Казвам се Мила Гатева и се подвизавам в интернет пространството като Мила Джи Гатев. Илюстратор съм на детски книги, но не се ограничавам само с тях, а най-любимото ми нещо на този свят са хората, владеещи сарказъм и самоирония, тези, които не се взимат много насериозно.

Какво ви накара да станете фрийлансър и какви бяха основните предизвикателства, с които се сблъскахте в началото? Всъщност, кои са основните плюсове и минуси на това да бъдеш фрийлансър?

Решението да започна работа на свободна практика дойде след раждането на дъщеря ми. Като всяка една млада майка, аз разполагах с изключително много свободно време през нощта и реших, че щом няма да е със сън, то поне мога да го уплътня с нещо друго. Също, истински исках да мога да прекарвам повече време с детето си, но исках и да работя, а това в офис нямаше как да се случи.

Доста дълго време бях на интересен режим, в който през деня спях, когато спи и детето (тази толкова любима препоръка на няколко поколения!), а нощем работех до късно. Това беше и едно от първите предизвикателства, с които се сблъсках - да организирам всичко онова, което бе въпрос на организация. Не го организирах. Някак всички вкъщи се напаснахме със заобикалящия ни хаос и го заобичахме.

Сега вече съм с две деца, хаосът е още по-голям, а аз и съня се срещаме веднъж на 2-3 дни и си прекарваме чудесно. Плюсове има не малко, иначе отдавна да съм го зарязала тоя фрийленс, но предполагам за всеки са различни.

За мен най-големият плюс, който идва на малко по-късен етап, е свободата да мога да избирам проектите, по които да работя. А това е истински важно за всеки, занимаващ се с изкуство, защото иначе просто се събуждаш един ден и си забравил как да обичаш това, което правиш.

Какви съвети бихте дали на тези, които искат да бъдат фрийлансъри, но се страхуват поради една или друга причина?

Да се замислят защо се страхуват и кое е най-лошото нещо, което може да се случи, и наистина ли е чак толкова страшно. Ако все пак се притесняват, да направят прехода плавно, за да не загубят почвата под краката си.

Да работиш на свободна практика и да разполагаш с времето си звучи истински примамливо, но в началото не е никак лека задача, особено откъм намирането на клиенти. Това може да направи доходите несигурни, затова просто започнете бавно, като намирате по 1-2 проекта, по които да работите в свободното си време. Когато се почувствате вече сигурни, тогава може да скочите смело.

Как се създават добри детски илюстрации? Какво прави една илюстрация подходяща и интересна за децата? Как се постига баланс между увлекателните, фантастични изображения и тези, които са по-близо до реалността, за да помогнат на децата да изградят представа за света около тях?

Всички илюстрации, създадени за деца и детски книжки са подходящи за тях. Вкъщи имаме книжки, на които илюстрациите са много далеч от моите предпочитания, но пък децата ми истински ги харесват и именно това е важното, защото те са предназначени за тях, не за мен. За мен една илюстрация, една истински добра илюстрация, трябва да разказва история и да помага на децата да разбират какво се случва, дори когато все още не могат да четат приказки сами. Другото е стил и винаги ще има хора, които харесват едно нещо и такива, които харесват друго.

Колкото до реалистичната представа за света, често подценяваме децата, а те доста добре се ориентират - понякога дори по-добре от нас. Срещала съм съвети, че на най-малките трябва задължително да им се купуват книжки, които са с реалистични образи на животни, растения, хора и изобщо всичко, за да не се объркат и да се научат кое какво е. От личен опит ви казвам, че такова нещо няма и кравата си е крава както и да я нарисувате, стига да докарате формата, обема и характерната разцветка.

Има ли проект, който ви е вадил от зоната ви за комфорт, разкажете ни за него?

Всеки по-голям проект ме вади от зоната ми на комфорт (смее се). Ужасно ми е трудно да запазя фокуса си, когато правя едно нещо повече време и това често води до тотално блокиране и бърза нужда да сменя поне временно с нещо друго. Но, проектът който така доста ме извади от зоната ми на комфорт са книгите за котарака Бойда. И двете книги са с обем мисля 54 страници, които са илюстрации от край до край, на цял разтвор. Това нещо и двата пъти ми се наложи да го илюстрирам за 2 седмици и бях абсолютно убедена, че ще се проваля гръмко. Е, не се!

Кои са любимите ви моменти като майка и как тези преживявания влияят върху творчеството ви и проектите, с които се захващате?

Всички. Нямам моменти, които да не са ми любими. Когато се карат, когато ме ядосват, когато викат и не си чувам мислите също са ми любими и макар често да мърморя и да искам време за себе си, не бих променила абсолютно нищо.

Творчеството, когато имаш деца, биещи се за Лего под бюрото ти си е истинско приключение. То е нещо като да имаш муза и арт блок едновременно, не знам можете ли да си го представите.

Колкото до влиянието, Бойда нямаше да съществува без дъщеря ми, той дойде от нея, та всъщност тя е неговия създател. Синът ми пък е силно изразителен. Той все още не може да говори, но физиономиите, които прави, за да изрази емоциите си са нещо, което истински ме забавлява. Доста добре ми влияе тази негова артистичност, когато работя по създаването на персонажи.

Какво ви вдъхнови да основете издателство?

Не открих кой да повярва в мен и да създаде история по илюстрациите ми и ето ме тук, с малко издателство. И, разбира се, мечтата и идеята да оставиш нещо след себе си.

Като за малко издателство, то претърпя доста, включително и не особено кратък застой и цялостна пауза на всички проекти, но от тази година сме пак тук и малко по малко ще направим така, че да се случат нещата. А това нямаше и няма как да се случи без подкрепата на семейството ми и другия човек зад Бойда Пъблишинг, д-р Мила Бобадова, която е моя опора и “partner in crime” от самото начало.

Какви нови проекти или инициативи планирате? Какво да очакваме скоро?

Ние вече обявихме един проект, по който се работи - книгата “Мамо, тате, искам куче!”.

Това е един доста сериозен проект, който е предназначен да подготви родителите и децата какво всъщност означава да гледаш куче, защото много искаме да намалим максимално тренда “детето иска куче, затова му взехме”, и тези решения да се взимат информирано и от цялото семейство. Отново сме заложили на много и големи илюстрации, както и подходящо поднесена информация за децата и техните родители. Имахме истински доброто намерение тя да излезе преди края на тази година, но животът и работата от вкъщи с деца си казва тежката дума и по всичко личи, че ще бъде отложена за началото на 2025 година.

По-новото тук и може би интересно за хората е, че вече официално мога да кажа, че е започната работа и по втори проект с нов автор - Камелия Костадинова - Момчева, която е създател на близо 80 творби за деца от 2 до 12 години и е част от хората зад “Приказен град” - един чудесен сайт, който помага на децата да изградят собствен приказен свят.

Проектът, по който работим с нея, е много различен и не сме се показвали в такава светлина до момента, но още е рано да разкриваме подробности. Само ще загатна, че нещата ще са доста по-фантастични и не толкова животински.

Какво послание ще оставите на читателите ни?

Научете децата си да обичат книгите. Купувайте им забавни книги, книги със смисъл, книги с вълшебства, сериозни книги, смешни книги, малки книги и големи книги.

Никога не е прекалено рано или прекалено късно да започнете да купувате книги на децата си.

                                                                                                                  Снимков материал: Личен архив Мила Гатева